Любомир Попйорданов е известен като граждански активист, създател и председател на УС на „Планини и хора“, сдружението на планинските водачи в България. С неговото име се свързват още брандът „Стената“ и Фестивалът „Дни на предизвикателствата“, Българската асоциация за алтернативен туризъм (БААТ) и най-разпознаваемата по света българска компания за приключенски туризъм „Одисея-ин Спортно-туристическа агенция“ ООД, създадена през 1990 г.
С него разговаряме за състоянието на приключенския туризъм, както в световен мащаб, така и в частност – в нашата страна.
Какво може да се каже най-общо за приключенския туризъм?
Л.П.: Това отдавна не е ниша или модерен тренд, а един от най-устойчиво и бързо растящите туристически сегменти в света, който при това директно обвързва своето бъдеще и ангажименти пред клиентите и пазара с опазването на природата, ландшафта, местните култури и споделянето на ползите с местното население, където остава над 70% от брутния приход, включително разходите и покупките, направени на място в дестинацията.
Наскоро излезе доклад на АТТА за състоянието на индустрията глобално. Какво е положението в приключенския туризъм в България?
Л.П.: Състоянието на приключенския туризъм в България може да се определи със свободна, и бих казал разюздана, необезпокоявана от държавно внимание конкуренция, с доста голям сив сектор, няколкостотин практикуващи планински водачи, над 30 официално опериращи туроператора и още толкова лица и НПО, които упражняват туроператорска дейност противозаконно. Това състояние има потенциала да се превърне в проблем и за Министерство на туризма, и за потребителя.
Каква е тенденцията в броя туристи, спрямо предходните години?
Л.П.: От една страна имаме развиващият бурен интерес към приключенията български пазар, който все още избира според цената. Имаме компании с добре разпознаваеми лидери, които успешно правят както пътувания в България, така и по света. Освен традиционните шампиони сред дестинациите – Италия, Франция, трябва да отбележим страните от Южното Средиземноморие и особено Мароко, а в Близкия Изток – Йордания като абсолютен хит. Сред тези дестинации новото през последните година-две са Алжирска Сахара и остров Сокотра (Йемен). Запазва се и интересът към Хималаите, най-високите върхове на Африка, но доминират пътуванията, възможни с директен полет от България или с кратко прекачване. Невъзможно е на този етап да дадем релевантна статистика на пътуванията на българите, интересуващи се от трекинг, преходи, виа ферата, понякога планинско колело или катерене и алпинизъм.
Какво може да се каже за чуждестранните туристи, пристигащи в България?
Л.П.: Можем да приемем, че те са по равно – пристигащи индивидуално, с раници и приятелски групи: над 10000, при които приходът за България е ограничен, но става дума за основно младежка публика, и от друга страна над 4500, пристигащи в малки групи туристи, само за пътувания с елемент на приключенски туризъм, понякога съчетан с винени приключения, наблюдение на птици или кулинарна култура, които оставят средно 2200 Евро, включително с покупки и допълнителни услуги на пътуване в България. В глобален мащаб средно оставената в дестинация сума е 3000 Евро. Средната продължителност в Европа е 8 дни, а в България 8,8 дни – забелязва се интерес към по-дълги пътувания.
Това прави една сума от приходи в България в порядъка между 8 и 10 милиона Евро само от приключенски туризъм. При 0 Евро инвестиция от страна на Държавата ни.
Тук не включвам бюджетните еднодневни екскурзии, предлагани например от Травентурия, с планински водач, и други компании, които са обвързани с ротацията на т.нар. „бюджетни“ самолетни компании, с чието присъствие като цяло си обясняваме ръста и на индивидуалните туристи след COVID-19.
Кои са предпочитаните видове приключенски туризъм у нас?
Л.П.: В България водещи са – през лятото пешеходните маршрути и трекингът, като една по-ангажирана форма на преходи, планинските коло маршрути, преходи с коне – при тях можем само да гадаем за статистиката, има, разбира се, и маршрути с шосейно колоездене, Дунав Ултра вече постави на картата българския път покрай Дунава. Зимно време това са различните форми на практикуване на преходи със ски и пътувания, в които преобладават спускания на кулоари, преходи със снегоходки. Има я и сцената на рафтинга и кануто – много българи го практикуват – със или без водач, включително, каяк в открити води в Средиземно море, Гърция .
Масово организираните състезания по планинско бягане и колоездене също представляват туризъм, спортен с приключенски и състезателен характер, но при тях в рамките на 2-3 дни или повече, за да има и подготовка, пътуват цели фамилии и отбори…
Забелязват ли се нови тенденции в предпочитани услуги/активности?
Л.П.: Сред чужденците преобладават пътуващите жени. Към съчетаването на активности като колело, каяк, преходи – има интерес само в някои страни. Винените велосипедни пътувания, които са толкова популярни във Франция и Италия, в България срещат предизвикателства, свързани с безопасността.
Създадоха се успешни приключенски паркове и групи, работещи с деца, в последно време в процес на регистрация и като туроператори. Най-известната е Байкария, в работата на която има силен педагогически елемент и фокус върху природата и създаването на полезни навици сред децата и пътуващите.
Бюро „Радецки“ са сред малкото, които работят само с правоспособни планински водачи, а за извършване на изкачвания в Алпите и приключения, свързани с катерачна техника, ангажират и водачи от гилдията на IFMGA – международната федерация на асоциациите на планинските водачи.
Ключов „играч“ в това развитие са планинските водачи. Всеки може и следва да търси само услугите на правоспособните такива, регистрирани в Националния туристически регистър. Препоръчваме плащанията да не са в брой, за да има проследимост и доказателства при възникнал проблем, а това ще рече и подписан договор.
Вижте: Професията планински водач: Съвремие и развитие в България
Какво е предлагането и присъствието на България на международната сцена?
Л.П.: Българският продукт вече не е евтин, по причина на голямата инфлация и цените на самолетните билети.
България е почти неразпознаваема на картата на Европа и в областта на приключенския туризъм, защото Държавата не прави нищо за неговата подкрепа, докато нашите съседни държави работят по своята продуктова идентичност и ясно виждат финансовия интерес от неговото развитие, чрез създаване на достъпност, маркетингови кампании, присъствие по света.
Хубавата новина е, че потенциалът за разгръщане на разпознаваем бранд България – страна на приключенията си го има и не се е изчерпал, за разлика от перспективите пред други видове туризъм, и не само –
това е един дремещ потенциал, основаващ се на изключително разнообразния български пейзаж, все още запазените гори, богатство от животински видове, живи традиции, изграждаща се кулинарна и винена култура, богато културно наследство.
Но на този етап този потенциал не работи за нас и не успява да произведе социалноикономическите резултати, които желаем.
Вижте: „Стената“ – кауза и душа
Какво би добавил в заключение?
Л.П.: Българските предприемачи, от един по-широк спектър, включително ски-центровете, балнео центровете и дестинациите – общини трябва да заработят заедно и тогава държавата ще бъде заставена да им помогне.
Вижте още: Планините (на България). Начин на употреба
