Лицата на ЦАЛ, ЦПШ, УЦ-„Мальовица“: Сийка и Павел Димитрови-Рекордьорите

Представяме ги заедно, не само защото са семейство, а защото и двама поотделно са записали в живота си по един впечатляващ рекорд.

 
0

Сподели

Shares
Директорите
Директорите

Тази година минава под знака на 70-годишния юбилей на „Българското Шамони”, както някои сполучливо наричат Централният алпийски лагер /ЦАЛ/ и неговите последвали го видоизменения – Централна планинска школа /ЦПШ/ „Мальовица”, ЦПШ „Христо Проданов” и накрая Учебен център /УЦ/ „Мальовица”.

Поради редица организационни и строителни ремонти в школата официалното отбелязване се отдалечи от датата 19 март 1952 г., когато на хижа „Вихрен” първият началник на алпийския лагер Ганчо Игнатиев произнася знаменателните думи:

”Драги мой помощници и курсисти, днес е най-светлата дата в историята на
българския алпинизъм. Най-голямото ни мероприятие, нашата гордост,
мечтата на българските алпинисти – Централният алпийски лагер е вече
действителност”.

Снимка: spravochnik.framar.bg

Както читателите помнят, в някои от предишните ни публикации ние се постарахме да ви запознаем с най-ярките лица на планинската ни школа. Сега, само няколко дни преди официалното честване /22-23 октомври/ ви представяме и последните знакови лица – Павел и Сийка Димитрови.

Представяме ги заедно, не само защото са семейство, а защото и двама поотделно са записали в живота си по един впечатляващ рекорд.

Сийка Димитрова
Сийка Димитрова

Започнала работа на 1 март 1966 г. Сийка работи като инструктор по алпинизъм, ориентиране и туризъм, в различните му подразделения – пеши, коло, ски и воден туризъм, до 1 ноември 1989 г. Или на „Меча поляна” тя престоява цели 23 години и 7 месеца, с което става едноличен лидер сред всички свои колеги, били те инструктори, преподаватели, спасители или ръководители на школата. След 1989 г. Сийка слиза малко по-ниско, където на язовир „Искър” продължава работа във водния лагер „Академика” на проф. Иван Стайков, където на 1 януари 1977 г. излиза в заслужен отдих.

Сийка Манга-Димитрова е родена в Асеновград и има гръцко потекло. Завършва полувисшето сестринско училище в Пловдив, но интереса  ѝ към алпинизма и планината я отвежда във ВИФ „Г.Димитров”, където завършва със специалност Туризъм-Алпинизъм. Там се запознава с Павел Димитров, с когото създават семейство. Двамата имат син и дъщеря, които следват техния спортен път. Роден на 1 ноември 1938 г. в с. Бели извор, Врачанско Павел Димитров от рано свързва живота си с алпинизма, защото още като ученик в Държавното училище за физическа култура в Пловдив изкарва курс за начинаещи алпинисти. А след това пътят му е ясен – ВИФ „Г.Димитров”и алпийската школа „Мальовица”.

Павел Димитров
Павел Димитров

И той както съпругата си има един своеобразен рекорд. Той е най-дълго заемащ поста директор от всичките си 10 колеги. Веднага след института започва работа в школата, където преминава последователно през длъжностите инструктор, преподавател, зам. началник и отговаврящ за учебната работа. От 1 май 1967 г. от Аврам Аврамов поема поста на Директор, за да го предаде след 17 години и два месеца /31 юли 1984 г./ на Щилян Атанасов. Тъй като преди това Павел има още 5 години работа в школата той излиза на второ място след съпругата си и в общата класация на служителите от „Меча поляна” – общо 22 години, или с една година по- малко от съпругата си.

Трудовият си стаж Павел завършва на ски писта „Мечит” при проф. Иван Стайков /1 август 1984 г.- 1 октомври 1999 г./. Павката, както всички го наричат има редица изкачвания в Кавказ между които Елбрус, Ерикчат, Гермогенов и Щуравски, както и вр. Триглав в Юлийските Алпи. Съчетава много добре алпинизма със ските и се изявява като един от най-добрите трасьори на състезателни маршрути по ски-
рали.

И двамата вече са покойници.

 

Значителна част от трудовете на доц. Бешев са поместени в книгите, издадени от Списание 360: 

„Истории за началото на планинарството в България“ „Българи на големите върхове по света“

Сподели

Shares

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведи твоят коментар!
Моля, въведи твоето име тук.