Петер Ауфшнайтер е австрийски катерач, който живее необикновен, изпълнен с приключения живот — живот, в който едно бягство от лагер за военнопленници преминава в седем ползотворни години в сърцето на Тибет. За повечето хора името му е познато от филма Седем години в Тибет, където Брад Пит играе Хайнрих Харер, а Ауфшнайтер остава в сянка като негов тих спътник. Но зад тази холивудска версия стои далеч по-дълбока и човешка история — история на учен, изследовател и строител, който посвещава живота си на планините и на хората сред тях.
Началото в Тирол
Ауфшнайтер се ражда на 2 ноември 1899 г. в китното алпийско градче Китцбюел. Още като дете прекарва повече време по скалите, отколкото в училище. Семейството му държи малък хотел, а гледката към Тиролските Алпи запалва в него страст, която ще го следва цял живот.
След гимназията той учи агрономство в Мюнхенския университет, където се специализира в напоителни системи и топографско картографиране. Завършва през 1925 г. с дипломна работа върху напоителни системи за планинското земеделие — тема, която по-късно ще се окаже съдбовна.
Първите експедиции
През 1929 г. младият Ауфшнайтер се присъединява към германо-австрийска експедиция към осемхилядника Канчендзьонга (8586 м). Екипът, воден от Паул Бауер, тръгва нагоре без допълнителен кислород — смело решение за епохата, но лошото време ги принуждава да спрат на 7400 метра. Ауфшнайтер се грижи за въжетата и измервателните уреди, води прецизни бележки и фотографира маршрута.
Две години по-късно той отново тръгва към същия връх, пак с Бауер, и отново без кислород. Условията обаче се влошават и екипът се отказва на 7940 метра. Четирима загиват — трагедия, която бележи експедицията и напомня за цената на алпинизма.
Вижте още: Под Еверест са открити останки, за които се счита, че са на Андрю Ървин
Нанга Парбат и началото на войната
През 1939 г. Ауфшнайтер оглавява малка група, чиято цел е да проучи маршрути по страховития Нанга Парбат. Заедно с Хайнрих Харер, Ханс Лобенхофер и Лудвиг Чикен те разпъват лагер на ледника Диамир. Опитват западната стена, но лавини и падащи камъни ги принуждават да се откажат.
Тогава избират средното било, което по-късно ще носи неговото име – Билото на Ауфшнайтер. Опъват 1200 метра въже и достигат 6096 м. Скалите се ронят, връхната точка се оказва второстепенен връх, но мисията е успешна като проучване. Ауфшнайтер прави детайлни карти и снимки, които се оказват безценни за бъдещи експедиции.
На 28 август 1939 г. екипът напуска планината. Три дни по-късно избухва Втората световна война. Когато стигат до пристанището в Карачи, британската полиция ги арестува като граждани на вражеска страна.
Зад телените огради
Затворническият лагер в Дехра Дун, на 400 километра северно от Делхи, са задържани около 1200 германци и австрийци. Условията са прилични — затворниците четат и спортуват — но всеки опит за бягство се наказва жестоко. Ауфшнайтер използва времето си, за да учи тибетски.
В лагера Ауфшнайтер той основава алпийска група, където учи другите как да ходят по лед и изследва тайни карти. През 1942 г. заедно с Харер се опитват да избягат, маскирани като работници, но са заловени от кучета. През 1943 г. изкопават тунел, който се срутва след 18 метра.
Бягството към Тибет
На 29 април 1944 г. седем затворници прерязват телената ограда по време на буря и се разделят. Само Ауфшнайтер и Харер тръгват на север. Носят сух хляб, малък пистолет и фалшиво писмо, че са почвени експерти. След 65 дни стигат тибетската граница.
Две години до Лхаса
Пътят бил дълъг 2050 км, като голяма част от него минавал над 4500 м. Според книгата на Харер „Седем години в Тибет“ (1953), стражи ги спирали два пъти в Непал. Накрая двамата заобиколят през по-дълъг маршрут, добавяйки седмици към пътуването си. Ауфшнайтер загубва два пръста на крака от измръзване, а Харер сваля 25 кг. През декември 1945 г. преминават планински проход на 5500 м и зърват Лхаса.
На 15 януари 1946 г. двамата влизат в града. Според American Alpine Journal от 1993 г. „колкото повече се приближавали до забранения град, толкова по-малко подозрения будели“. По онова време Лхаса е с около 30 000 жители и има множество храмове. Ауфшнайтер показва фалшивите си документи в правителствената канцелария и – понеже имали нужда от работници, бързо го назначават на работа.
Приносът му в Лхаса
Първата задача на Ауфшнайтер била да оправи водоснабдяването на града, тъй като старите дървени тръби губели половината от водата. Той проектира и организира полагането на около три километра глинени тръби и ръководи изграждането на чист водоем, което чувствително подобрява хигиената в града. Здравето на жителите се подобрява осезаемо.
Вижте още: Райнхолд Меснер получи и втората обувка на по-малкия си брат Гюнтер
Ауфшнайтер не се връща в Австрия след бягството, но използва позицията си в Тибет, за да поиска чрез дипломатическа поща и търговци високодобивни сортове картофи от Европа. Това увеличава добивите с 30% при 3800 м надморска височина. Той изготвя карти на 200 хектара ниви и обучава 40 местни мъже да измерват земя. Има ключова роля за изграждането на зеленчукови градини в долината на Лхаса, в които се отглеждат моркови и зеле; проектира диги за контрол на наводненията по река Кичу.
До 1948 г. Ауфшнайтер ръководи поземлената служба в Лхаса. Картата му на града в мащаб 1:25 000 остава най-точната до 80-те години. Той има основен принос и в построяването на малка електроцентрала на река Кичу, която задейства първите електрически лампи в лятната резиденция на Далай Лама. Инсталира турбина, генерираща 20–30 kW. Работата му включвала и наблюдение на сеизмична активност. Междувременно заснемал тибетското ежедневие с 16-милиметрова камера.
Харер преподава английски и науки на младия Далай Лама. Двамата често се срещат вечер. Тетрадките на Ауфшнайтер (днес в Австрийската национална библиотека) са изпълнени с почвени анализи, измервания на лед и чертежи на водни колела – над 1000 страници наблюдения по геология, ботаника и етнография (1944–1951).
Загубата на гражданство
След войната Австрия отнема паспортите на тези, които са останали дълго в чужбина. През 1950 г. Ауфшнайтер получава писмо, че вече не е австрийски гражданин. (Възстановяват му паспорта едва през 1972 г. – година преди смъртта му, след многобройни молби.)
През октомври 1950 г. китайски оръдия отекват на изток, а лидерите на Лхаса обсъждат съпротива. Далай Лама иска съвет от Харер, а Ауфшнайтер чертае безопасни маршрути към Индия, но продължава да работи. Когато китайските офицери заемат офиса му, го наемат да продължи картографската си дейност, но не му позволяват да напуска града. Накрая той бяга тайно, носейки 40 кг документи на муле.
След това работи около 10 месеца под китайски надзор в Гянце и южен Тибет, преди да влезе в Непал през 1951 г. През 1952 г. започва работа за ООН в Катманду.
Отново в планината на 55 години
През 1955 г. Ауфшнайтер се включва в индийска експедиция. На 15 юни, заедно с Джордж Хампсън, изкачват връх Ронти (6069 м).
„Изкачихме долината на Нанда Кини, преминахме прохода Хумкум Гала (5182 м) и друг при Нанда Гунти. Лагерувахме върху скали до снежен улей. Тръгнахме в 6 сутринта, стигнахме върха в 13:03 и се върнахме в 17:15“, пишат те в American Alpine Journal.
Последните 200 метра били стръмен лед, а Ауфшнайтер изсичал стъпала със своя стар ледокоп от 1939 г. След това впечатляващо първо изкачване в алпийски стил, той проучвал маршрути по връх Тент и други по-малки планини през 50-те години.
Вижте още: Последният свидетел на първото изкачване на Еверест – Канча Шерпа, си отиде на 92 години
Книги и филми
Докладът на Ауфшнайтер за Нанга Парбат от 1940 г., публикуван в Zeitschrift des Deutschen Alpenvereins (Списание на Германския алпийски клуб), продължава да е ценен за алпинистите и днес.
В Непал той пише за тибетското земеделие за ООН, а книгата му Peter Aufschnaiter: Sein Leben in Tibet („Осем години в Тибет“) бива издадена десет години след смъртта му въз основа на ръкописите му. В нея се съдържат подробни карти на Лхаса и околностите, изследвания на реки и ледници, бележки за почви и напоителни системи, както и снимки и скици на тибетски инструменти и къщи. Книгата приличала повече на научен доклад, отколкото на приключенски роман. Английският превод от 2002 г. акцентира върху научните данни, а не върху драмата.
Хайнрих Харер публикува своята „Седем години в Тибет“ през 1953 г., и тя се продава в милиони копия.
Филмът от 1997 г., режисиран от Жан-Жак Ано, с участието на Брад Пит като Харер и Дейвид Тюлис като Ауфшнайтер, представлява свободна адаптация на мемоарите от 1953 г. Той проследява бягството от британския лагер, преминаването през Хималаите и седемте години в Тибет при младия 14-ти Далай Лама по време на китайската инвазия през 1950 г.
Докато книгата представя подробно пътешествие и сложния характер на Харер, както и напрегнатите му отношения с Ауфшнайтер, филмът свежда ролята на последния до второстепенна. Пропуска приноса му, измисля романтична връзка, омекотява историческите противоречия и поставя визуалната драма над точността. Филмът е впечатляващ, но не е вярно отражение на общото им пътешествие.
Ауфшнайтер се завръща в Австрия през 1960 г. Преподава картография в Инсбрук и води туристи на преходи през лятото. Умира в Инсбрук на 12 октомври 1973 г. и е погребан в Китцбюел.
Вижте още: Годишнина от първото изкачване на Еверест
