Достоен 70-годишен юбилей: Армейските алпинисти или школата на Енчо Петков

Из мемоарите на армейския и българския алпинизъм

 
0

Сподели

0Shares
0 0

 

Алпийският клуб „Народна армия” при едноименното туристическо дружество се явява продължител на армейската алпийска секция към ЦДНА, учредена на 10 ноември 1950 г. И то не къде да е, а точно на символа на българския алпинизъм – вр. Мальовица.

Учредители на секцията са няколко ентусиазирани военнослужащи, между които Енчо
Петков, Никола Шопов, Христо Борисов, Борис Фатков, Мишо Миколаш и още няколко души. Няколко месеца преди учредяването на секцията, обаче под ръководството на Ганчо Игнатиев /Бате Ганчо/ се провежда първият военен курс за подготовка на алпинисти. В курса участват 26 души,  които впоследствие вземат дейно участие в работата на секцията и клуба. Малко след учредяването на секцията в нейните редици се вливат още няколко млади и амбициозни алпинисти – Тотко Игнатиев, Йордан Мачирски Валентин Филипченко, с което групата на ЦДНА се оформя като едно здраво ядро, за което смело можем да кажем, че почти четири десетилетия диктуваше почерка на българския алпинизъм.

Армейските алпинисти станаха инициатори на редица новости. Те първи у нас въведоха масовите ски походи. Започнаха масовите изкачвания и на трудните стени на Рила, Пирин и Стара планина. Още в първите години от съществуването на секцията те станаха инициатори и на така популярните, по това време, зимни траверси по билата на двете наши най-големи планини Рила и Пирин. Неизменни участници както в летните, така и в зимните Републикански алпиниади, армейците даваха своя неоценим дял за тяхното популяризиране и утвърждаването им като прекрасна форма на алпийска дейност у нас.

Почеркът на армейските алпинисти днес можем да видим на най- трудните стени – Мальовица, Дяволските игли и Злия зъб в Рила. На Вихрен, Синаница, Атмегдан и Джангал в Пирин, както и по отвесните стени на „Вратцата” в Стара планина. Години наред, в началото на месец януари край х. „Вихрен” армейските алпинисти домакинстваха на една от най-популярните зимни алпиниади от тъй наречените по това време „регионални”- алпиниада „Народна армия”.

Не само, че подкрепиха, но и най-активно се включиха през 1954 – 1958 г. в състезанията по скално катерене, когато тази нова форма на алпийска дейност трудно  си пробиваше път у нас. Не само на думи, но и на дела те отстояваха нейното право на съществуване. Вземаха активно участие с пълни мъжки и женски отбори в проведените 5 републикански първенства. И не само участваха, а винаги се класираха в призовите
места, а в три от тях Енчо Петков е бил републикански шампион. И след подновяването на този вид алпинизъм /1977 г./, армейците са печелили първите места, главно чрез Павлин Хитров, Кирил Досков, Пламен Шопски.

На снимката Енчо Петков

Армейските алпинисти първи прекрачиха границите на страната и осъществиха трудни изкачвания в съседна Румъния /август 1956 г./. После международните им изяви постепенно набираха сили и всяка  тяхна проява се очакваше с интерес. През 1960 г. те са на Кавказ за обучение в елементите на ледената техника и изкачвания на няколко върха над 4-те хиляди метра, в това число и европейския първенец вр.
Елбрус /5642 м/. Години по-късно те поставят началото и на една друга инициатива. В далечен Памир изкачиха два девствени 5 и 6-хилядника, на които дадоха наши, български имена – вр. Шипка /6254 м/ и България /5666 м/.

Когато през 1968 г.българските алпинисти бяха поканени да вземат участие в международното алпийско ски рали в Италия – една новост за нашите алпинисти, то армейците с радост приеха тази покана. Участваха и се представиха много добре. Това им хареса и още със завръщането си у нас станаха пропагандатори на тази новост. Ежегодно продължиха участието си в Италия и не рядко заемаха призови места.
По тяхна инициатива Републиканската комисия по алпинизъм /РКА/прие тази форма на работа и започна провеждането на ежегодни републикански първенства. И ако ски – ралито стана толкова популярно у нас, то определена заслуга за това са именно армейските алпинисти.

Свой достоен принос те имат и във височинния алпинизъм. Енчо Петков бе един от 6-те български алпинисти, които на 13 август 1967 г. развяха родния трибагреник на заветните 7134 м. – пик Ленин /днес  Авицена/. Открита е нова страница в развитието на родния алпинизъм. В следващите години мнозина алпинисти, възпитани в школата на Енчо Петков стъпиха на четирите памирски седемхилядника, а Стоянка Занкова стана първата българка изкачила връх над 7-те хиляди метра.

На снимката- изкачване на връх България

С времето те, както и редица други наши алпинисти тръгнаха и успешно се справиха и с най-високите върхове на планетата. Съвсем не е случайно, че трима от петимата ни алпинисти, стъпили на най-високата точка на планетата – Еверест /8848 м/ в различни периоди са преминали през алпийската школовка на армията, а именно Иван Вълчев, Кирил Досков и Методи Савов.

ВИЖТЕ: 90 години организиран алпинизъм в България

Не ми се иска да споменавам имената на повече алпинисти, минали през школата на „Народна армия” /ЦДНА/, тъй като те са много и има опасност някои да бъдат пропуснати, но освен споменатите трима по-горе няма как да пропуснем имената на Борис Овчаров, Димитър Бърдарев, Кънчо Долапчиев, Йордан Мачирски, Христо Борисов.

Моля да бъда извинен за останалите, но определените ми страници биха се запълнили само от изреждане на имената им. Да се надяваме, че през месец ноември, когато трябва да се отбележи този достоен юбилей всеки ще намери своето място било в отчетния доклад или в една специална брошурка, посветена на този юбилей.
Преди да сложа точка на този материал бих искал отново да се върна на едно име, което напълно се покрива с алпийския клуб „Народна армия”, защото, когато се спомене за Енчо разбираме армейския и българския алпинизъм. Когато стане дума за алпинизма в армията и България пред нас е пак той – Енчо Петков.

ВИЖТЕ: 1954 г.: Как Злият зъб се срути над главите на българските алпинисти

Сподели

0Shares
0 0

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведи твоят коментар!
Моля, въведи твоето име тук.