В памет на Иван Шехтов: 111 години от рождението на един голям алпинист

Иван Шехтов има огромен принос за развитието на планинарството и алпинизмът у нас

 
0

Сподели

Shares

В-памет-на-Иван-Шехтов

Става въпрос за един голям, не само в миналото ни, алпинист – Иван Шехтов, който се оказа малко позабравен. Поводът да си спомним отново за него бе решението на неговите близки и най-вече племенничката му Лилия Шуманова, които подготвиха и осъществиха едно възпоменателно тържество. Впрочем, това мероприятие е било планувано да се проведе преди година, когато се навършиха 110 години от рождението му. Поредицата ограничения за събирането на много хора на едно място във връзка с COVIN-19 обаче отложиха мероприятието с една година.

Кой е Иван Шехтов?

Роден на 29 октомври 1910 г. в Самоков като първо от 5-те деца /две момчета и 3 момичета/ в семейство на Никола и Александра Шехтови. Получил първата глътка въздух от един от най-красивите дялове на Рила – Мальовишкият, той отрано свързва живота си с планината и нейните омайни върхове. В Самоков завършва педагогическата гимназия „Константин Фотинов”. Известно време работи като коректор в Държавната печатница в София, където има възможност да се запознае с редица влиятелни личности в областта на културата – писатели, поети, художници, архитекти, както и с видни планинари. Тези познанства поддържа до края на живота си и това му помага както в интилигентното му израстване, така и по отношение на изграждането му като изявен планинар и най-вече алпинист.

 В-памет-на-Иван-Шехтов

Още като ученик се включва в изгражданета на първата мусаленска хижа, известна като „Клековата”. Пак по това време, заедно с постоянния си спътник и голям приятел Михаил Кръшняк, като единствени представители на провинцията, участват в учредяването на първата организация на българските алпинисти- Българският планински клуб /БПК/, който 5 години по-късно е преименуван в алпийски /БАК/. Това, както е известно, става на 19 ноември 1929 г. и изиграва важна роля в неговия планинарски интерес, като окончателно го приобщава към семейството на алпинистите.

Така, след като многократно самоковските младежи-алпинисти са посещавали района на Страшното езеро, на 12  юни 1926 г. Иван Шехтов, братята Михаил и Йосиф Кръшняк, Васил Ненков, Васил Захариев и още няколко души предприемат дръзко преминаване на всичките върхове от Попова шапка до Еленин връх, известни по онова време като „Рупите”– един достатъчно сериозен за онова време преход, поставящ рязка граница между туризма и алпинизма. Именно по това време става и наименоването на силно пресечения ръб, известен ни днес като „Петлите”.

В-памет-на-Иван-Шехтов

Връх на постижението му по това време обаче е първото изкачване на Мальовица не по туристическата пътека през Елениното езеро, а по Северозападната стена –Мальовишкият коридор, или както пише Иван Шехтов: „Взехме центатината на върха”. Това той прави на 9 юни 1930 г., заедно с Михаил Кръшняк и Васил Ненков. Изкачване, което живо и увлекателно е описано както от него, така и от Васил Ненков. Без преувеличение може да се каже, че Иван Шехтов е един от първите планинари, които започват да работят и по маркирането на планинските пътеки. В началото на 30-те години под негово ръководство е направена зимната маркировка с колове от вр. Мусала до хижите Грънчар и Заврачица.

В периода 1940-1943 г. Иван Шехтов учи живопис и графика в Академията на гр. Лайпциг, Германия, където се запознава с германката Елизабет и с нея създава семейство. Завърнали се в България, двамата заживяват и работят в с. Белчин. Това не откъсва Иван Шехтов от планината, но първите години след Втората световна война внасят обрат в живота му. Съпругата му заминава за Германия и никога не се завръща в Самоков. Това отвежда и Иван Шехтов в Германия. Така в продължение на няколко месеца, с помощта на приятели алпинисти, той обикаля германските и австрийските планини. Изкачва няколко върха, става член на Швейцарския червен кръст и планинската служба, чрез които успява да открие и законната си съпруга, за да получи официално развод. Престоят му в Германия, Австрия и Швейцария изиграва важна роля в изграждането му като алпинист, което той умело и без остатък предава след завръщането си в България.

В-памет-на-Иван-Шехтов
До Христо Проданов

Известно време работи в Централния алпийски лагер на „Меча поляна”, където става и запознанството ми с този голям планинар и алпинист. През 1953-1954 г., когато аз се обучавам за начинаещ алпинист, участник в курса за инструктор по алпинизма и накрая като щатен инструктор /октомври 1953- септември 1954 г./. През това време Иван Шехтов бе Старши инструктор на отряд от 3 отделения, едно от които бе и моето. Именно в това време самият аз имах възможността да науча много от това, което той в продължение на много години бе натрупал както в планинарството, так и в самия алпинизъм. И днес аз все още помня интересните му разкази край лагерните огньове вечер, от лекциите му, проведени на открито, защото по онова време я нямаше днешната нова сграда на ЦПШ „Мальовица”.

Като отличен познавач на Рила и най-вече на Мальовишкия дял, „Майстора”, както всички го наричаха, успя много вярно и точно да изработи релефен макет на този многообразен район. Макет, който и днес с интерес се разглежда в школата не само от алпинистите, но и от планинарите, преминаващи през сградата на ЦПШ.

В-памет-на-Иван-Шехтов
М.коридор

Няма да е справедливо да сложа точка на този разказ, ако не спомена и това, че Иван Шехтов взема най-активно участие в строителството на всички лифтове в Рила, съосновател е на популярното в миналото ски състезание за купа „Отечествен фронт”. Много усилия и опит той отдава и при изграждането на заслоните  „Страшното езеро” и „Кобилино бранище”. В спаситерлно дело той участва не само със своя опит и знание, но и като лично и пряко участва в много спасителни акции, където са спасени човешки животи.

Всичко това, а и още много неща се казаха тези дни пред сградата на ЦПШ „Мальовица”, където бе отбелязана 111-годишнина от неговото рождение и бе поставен негов барелеф в близост до този на друг голям алпинист от следващото поколение – Христо Проданов. А за да отдадат почит и уважение към неговото дело, дойдоха негови родственици, планинари и излетници, които в този ден бяха предпочели да прекарат първия ден от поредния по-дълъг уикенд.

В-памет-на-Иван-Шехтов

Както се полага в такива случаи, не липсваше и програма от състава за танцово и певческо изкуство при читалище „Младост-2003”, под ръководството на Станислав Крумов. А да разкаже част от това, което е сторил „Майстора” и да открие паметната плоча, имаше удоволствие пишещият тези редове. Споменах „Майстрора”, а не „Майстора на спорта”, както в годините на социализма се удостояваха спортистите от държавните органи. Призвание, което той не получи приживе, но планинарите, туристите и алпинистите, които по достойнство са оценили неговото дело, са му отредили звание много по-високо, защото му е дадено от народа.      

                                                                                                                                

Сподели

Shares

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведи твоят коментар!
Моля, въведи твоето име тук.