Завръщане към себе си: Приключенски туризъм

Развитието на този тип туризъм, коментиран от Гергана Николова и Любомир Попйорданов пред БНР

 
0

Сподели

0Shares
0 0
Архив: АПХ

Приключенският туризъм постепенно измества масовия и привлича все повече последователи. Освен че се възстановява много по-бързо, той предлага на избралите го активно преживяване сред природата и близък контакт с различни култури и техния битовизъм. В интервю за предаването “Хоризонт по обед” по БНР – Гергана Николова, регионален директор за Европа и Централна Азия в Световната организация за приключенски туризъм и Любомир Попйорданов от Асоциацията на Планинските водачи в България коментираха какво включва този нов прочит на туризма и защо все повече от нас го предпрочитат. Изключително ни заинтригува мнението им и споделяме част от него в следващите редове.

Приключенският туризъм днес

Приключенският туризъм се разгръща като вид пътуване около три компонента –време сред природата, съчетано с физическа активност и културно преживяване, и среща с местната култура. Хората, практикуващи приключенски туризъм, все повече обръщат внимание на местата, които посещават – за тях е от значение тези места да се опазят, а генерираните средства да създадат устойчива местна икономика, споделя Гергана Николова, от Adventure travel and trade association. Според нея в последните 10 години все повече хора се насочват към такъв тип приключения в две насоки: да се откъснат от всекидневието и да допринесат за мястото, което посещават.

Архив: AПХ

Поради големия интерес към този вид туризъм, той се радва на исторически ръст като темп на развитие. Желанието ни да сме сред природата, да посетим непознато място и да бъдем активни вече стои като алтернатива на масовия туризъм. Често се отправяме на това пътешествие сами или на малки групи, което прави преживяването лично и индивидуално. Приключенският туризъм привлича хора от всякаква възраст като е най-предпочитан от тези над 50 години, които вече знаят какво искат от почивката си и инвестират в своето здраве с различни активности, обяснява Николова. Не е изнедващо и, че той има много по-голям финансов принос към една дестинация, отколкото посещението на популярни места.

Тенденциите в световен мащаб в приключенския туризъм вървят в няколко посоки. На най-голям интерес се радват вело турове, най-вече с електрически велосипеди, планинските преходи и кулинарните приключения. Туроператорите наблягат на сигурността на туристите, без значение дали тя ще е свързана с COVID пандемията, или с мястото на посещение, като за тях водеща е сигурността и безопаснотта на пътуването. Друг важен фактор е благосъстоянието на местните хора по време на гостуването на туристите. Обръща се внимание на отношението им към мястото, дали  спомогнат за неговото благоденствие, или престоят би бил в негов ущърб.

Архив: AПХ

Все повече страни инвестират в устойчивия туризъм като към момента тези в Европейския съюз имат най-голям шанс за бързо възстановяване, благодарение на отварянето на границите и постепенното връщане на туристите, казва Николова.

Приключенски туризъм в България

България не изостава в добрите практики за развитие на приключенски туризъм. Страната ни привлича най-вече с дивата си природа, вкусната и здравословна кухня и богатите възможности за приключения целогодишно. Любомир Попйорданов, председател на „Планини и хора – асоциация на планинските водачи в България“, е убеден, че в КОВИД месеците и след това все повече хора са потърсили активно зареждане на батериите в извънпистови ски и технични преминавания на снежни ръбове през зимата, колездене и планинско бягане през пролетта. Той отбелязва голям ръст и интерес към този вид туризъм у нас, за което фактор е и развиващата се общност на планинските водачи.

Архив: AПХ

“Познавам десетина малки туроператора, които се съревноваваха кой ще предложи по атрактивно преживяване със снегоходки, ски, зимни изкачвания. Хората бяха щастливи, че са излезнали от средата си.”

Планинското бягане е най-развиващата се активност сред природата в световен мащаб и у нас, а Попйорданов го обяснява със следното:

“Човекът обича да се състезава – един път в градска среда, един път сред природата и пренася тази своя потребност в свободното си време.”

Архив: AПХ

Според него ние търсим активности, отговарящи на ритъма ни на живот  -динамични и бързи за консумиране, които можем да практикуваме почти навсякъде. Приключенският туризъм предлага нов прочит за активна почивка. Освен към планинското бягане и колоезденето, интерес има и към конната езда, изкачванията в планините, каяците, рафтинга, ветроходството, почивките на палатка, летенето с балон, парапланеризма. Комбинирането на няколко вида активности в рамките на един ден също са добра алтернатива.

Архив: AПХ

“Един комбиниран ден приключения би изглеждал така: сутрин облитане на  Белоградчишките скали, след това преход – пеша или колело, а вечерта може да завърши с дегустация на вино.”

Модерни са още и зелените летни училища в планините и сините активни училища на морето, казва Попйорданов. В тях децата, чрез преживяване, научават повече за природата, стават по-самостоятелни, изграждат социални навици и започват да общуват повече. Според него и създаването на хубави къмпинги също ще допринесе за развитието на устойчив туризъм в България.

Архив: AПХ

Чужденците също се завръщат тук, каза още Любомир Попойорданов:

“Още през май дойдоха френски туристи, немски туристи идват вече, чакаме испански и холандски туристи, които обичат нашата храна и природа, обичат нашите села, вино, приключения.”  

Експертът е на мнение, че страната ни може да развие качествен приключенски туризъм като се придържа към доброто обслужване, хубавата храна, сигурността, уюта и наблегне на връзката “храна-вино-туризъм”.

Архив: AПХ

Сподели

0Shares
0 0

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведи твоят коментар!
Моля, въведи твоето име тук.