Децата се нуждаят от приключения, родителите следва да ги научим как!

Размисли върху една статистика...

 
0

Сподели

0Shares
0 0
Снимка: Pixabay.com

Омръзнала ли ви е рутината? Мечтаете ли за повече екшън в живота си? Приключенствате ли? А децата ви играят ли навън?  Изобщо смятате ли, че всичко това има значение?

Проучване на One Poll във Великобритания докладва, че внушително голям процент – а именно 85% от децата на възраст между 6-12 г. милеят за повече приключения, а пък 85% от родителите твърдят, че приключенията би трябвало да играят важна роля в живота на децата им. И това ме накара да си мисля, че подрастващите буквално се нуждаят от приключения, а родителите им трябва да ги научат как да го правят…

деца, приключения
Снимка: Pixabay.com

Детските приключения – защо не се случват повече?

Отначало като разбрах за въпросната статистика, тя озаглавяваше статия в пресата от производител на лепенки (медицински) като част от кампания за окуражаване на децата да излизат по-често навън, а родителите – да ги пускат повече. И тъй като и двете са неща, в които аз самата вярвам (макар че и аз понякога не успявам да ги изпълня), нещо в това “изследване” ми се стори леко тревожно. Дали тази подбуда децата да излизат навън, не е просто начин да се осигурят повече наранявания и драскотини, за да се купуват повече лепенки и да се подпомогне най-ниското звено?

Да, може би звучи малко цинично – все пак тази статистика ми е по-скоро даже от полза: казва нещата, които и аз повтарям доста често. Децата искат приключения. Нуждаят се от тях. Детските приключения трябва да са част от семейния живот и повечето от нас го знаят. Обаче понякога самите ние се затруднявяме да го правим или да го позволим да се случи.

Така че, нека се абстрахирам от цинизма си и споделя още за проучванията, без да се съмнявам в истиността им или в съпровождащите ги мотиви, тъй като наистина разкриват интересна история, която се потвърждава и от личния ми опит.

ВИЖТЕ ОЩЕ: Роук – първата в България детска школа за екстремни спортове и приключения сред природата

деца, приключения
Снимка: Pixabay.com

Заведете семейството си на къмпинг

Според проведеното проучване 1500 от запитаните родители и над 1100 от децата казват, че повече от половината деца във Великобритания не само, че никога не са къмпингували – ами дори не са си правили лагер в градината или задния двор на къщата, нито някога са лежали на земята да гледат звездите в нощното небе, или да посрещнат изгрева…

Направо ми става тъжно само като го пиша. А това дори не са рискови приключения.

Подобни детски премеждия не струват нито пари, нито се нуждаят от някакъв тренинг или специална екипировка. Всеки може да си вземе дюшек и възглавница, да излезе да спи на открито в двора и да наблюдава звездното небе или да стане рано, за да посрещне изгрева.

А само си представете какво е да си спретнете и трите наведнъж, и то в една единствена нощ.  Да не говорим за морето и просто една палатка, в която и трите прекрасни преживявания са абслютно възможни и съвсем достъпни, заедно с неповторимата музика от вълните в морето, както и това да заспиш, и да се събудиш на пясъка на самия плаж…

Всичко, което ви е нужно, е само идеята, желанието да го направите и може би малко предварителни уговорки.

Само че това не е всичко, анкетата гласи:

  • 50% от децата никога не са участвали в каквито и да е приключенски спортове.
  • 41% от децата никога не са играли на “търсене на съкровища”.
  • 44% от родителите са си играели навън като малки, за разлика от децата им.
  • 38% от родителите признават, че са по-предпазливи с децата си, отколкото техните родители са били.
  • 40% от родителите признават, че нямат време и/или пари да организират приключения за децата си.

ВИЖТЕ ОЩЕ: С деца на къмпинг

деца, приключения
Снимка: Pixabay.com

Игрите навън са безценни

Да, определено е така. Ползите от игрите на двора, независимо дали са малки или големи, никак не трябва да се подценяват. И не само заради тръпката от приключението или създаването на незабравими спомени от детството.

Дали ще е катеренето по дърветата и построяването на дървена къщичка в клоните, лагеруването или броенето на звездите, ходенето за риба до близкото езерце или канал, или просто обикаляне и разходки из махалата пеша или с колелото; активните приключения носят съвсем реални ползи – както за здравето, така и за цялостното развитие на децата.

Когато им се помага и разрешава да поемат рискове, дори и в псевдо-контролируема обстановка, подрастващите се научават да се справят с възникналите препятствия, което от своя страна развива самочувствието им. Всичко това ги окуражава да мислят за себе си и ги прави гъвкави. Подготвя ги за това, да се справят сами с трудностите и несигурността, които са си част от живота.

Кой не би искал да отгледа активни, здрави, жилави, смели и независими, готови за приключения деца? А и нямаме ли нужда от повече такива хора по света?

ВИЖТЕ ОЩЕ: Защо катеренето е спортът за вашите деца?

деца, приключения
Снимка: Pixabay.com

Избягването на природата като дефицитно разстройство

Оказва се, че има и още по-голям проблем. Експертът по Защита на децата, Ричард Лув, го нарича “Разстройство на недостиг от природата” и нашата статистика общо взето го подкрепя. Според Лув прекалено много от децата в днешното ни “екранизирано общество” живеят в собствен свят, който е откъснат от естествената среда.

Те може и да успеят да прочетат “Замразената планета” (Frozen Planet: A World Beyond Imagination – a Book by Alastair Fothergill and Vanessa Berlowitz, бел. ред.), да гледат World of Survival на Рей Миърс или VIP Brother, но това не им предоставя по никакъв начин възможностите на личния опит и природните закони от истинския свят. Затова именно Лув твърди, че липсата на достатъчно природа в живота им, оказва директно влияние върху самите деца и обществото ни – което се вижда в актуалните размери на затлъстяването, депресията и проблемите в концентрацията.

В книгата си “Последното дете в гората” Лув разказва за завладяващ случай, базиран на проведено проучване, който предполага, че “излизането на открито и пребиваването в природата е съществено не само за здравословното развитие в детството, а също и за физическото и емоционално здраве както на децата, така и на възрастните”.

И докато ние си седим и размишляваме по всевъзможни начини върху актуалните и бъдещи кризи на околната среда, би трябвало да се запитаме по-скоро – как можем да очакваме от деца, които не познават природата, да я уважават и да искат да се грижат за нея? И колко ще бъде висока цената за околната среда, която младите утре ще трябва да плащат, живеейки днес в епидемията на недостиг от природа?

Това със сигурност са сложни въпроси, но тъй като и Ричард Лув не е просто един лош вестител или изкупител на надежда – той предлага идеи и решения на тези въпроси, и то не от рода на “хайде да продаваме повече лепенки!”. Книгата му е изпълнена с надежда и по-скоро представлява нещо като ръководство с практични идеи, които той смята, че биха могли да построят нужния мост, който да обедини двете страни на пропастта, която сме изкопали между себе си и природата.

И много от тези практики обхващат именно тези удобни и леснодостъпни възможности за приключения в собствения ни двор – ако разбира се сме готови да пуснем децата си там, де…

ВИЖТЕ ОЩЕ: Най-пътуващите деца на света

деца, приключения
Снимка: Pixabay.com

А дали целият проблем всъщност е не в децата, а в родителите им?

Може би горките деца не са виновни – може би ние като родители, следва да се вземем в ръце и да поемем отговорността тук. Не забравяйте – 85% от децата казват, че искат повече приключения; 85% от родителите смятат, че това е добра идея – но в крайна сметка това така и не се случва.

А защо? Защото като цяло НИЕ, техните родители, не ги пускаме. Аз поне знам, че не го позволявам. Защо? Ами защото е моя работа да се грижа за тях, да ги гледам и предпазвам от опасности. Но от друга страна, не е ли моя работа също да развивам способностите и разсъдливостта им, нужна да ги пази, когато мен ме няма наоколо; или както се казва – да ги науча, че “неволята учи”, когато са сами – там някъде, със или без позволение, но далеч от семейното гнездо?

Не само на децата са им нужни определени умения за безопасни приключения. Ние родителите също трябва да се научим. И ние имаме нужда от увереността и способността да водим собствените си семейни мини-приключения, да покажем на малките как да изследват и лагеруват в природата, да им предоставим познанията си, и да ги научим как да оцеляват, когато са сами на открито.

ВИЖТЕ ОЩЕ: Наръчник за оцеляване на родители с малки деца на Боровец

деца, приключения
Снимка: Pixabay.com

Говорете с децата си… за приключения!

Някога обсъждали ли сте заедно какво трябва да се прави в рискови ситуации и изобщо дали децата ви са сподобни да преценяват опасностите? Разказвали ли сте им случки от вашето детство за белите, в които сте се набърквали, и как сте се измъквали от тях? Да сте ги насърчавали да изпитат сами себе си и да разберат на какво действително са способни?

Подобни разговори изключително много помагат за развиването на уменията и смелостта у децата – съответно и вашата увереност – че са наясно какво трябва да направят в различни ситуации. Не е необходимо да чакате да се стовари гръмотевична буря, да се случи някаква злополука (да падне тавана), за да започнете тепърва да им обяснявате как да се справят. И не само, защото ние вече никъде не ги пускаме – всъщност точно това ги кара, за съжаление, да се залепват за екраните все повече, вместо да излязат навън… Все пак, дори и едно малко дете може да запомни елементарни неща като адреса и номера си, и да се научи как да получи помощ, в случай че му потрябва.

Ако децата ви желаят да се впускат в приключения, обсъдете с тях какво биха искали да правят, кое би могло тогава да се осуети и обърка; обяснете им как би било най-добре да реагират, а пък ако и вие самите не знаете какво се прави в дадени случаи – проучете ги заедно, посъветвайте се с някого, който има опит в областта или направо се захванете да се научите заедно – на каквото и да е.

И след това ги оставете да продължат сами – буквално както се учи карането на колело: държат те, държат те, уверяват те, че продължават да те държат и в един момент фуп – пускат те, ама ти не знаеш и затова уверено си продължаваш и точно когато вече се усетиш, че не те държат – осъзнаваш, че всъщност няма от какво да те е страх, защото вече си карал известно време сам – значи си се научил!

Децата искат да имат повече приключения. Нужни са им. Полезни са за тях. Родителите са длъжни да ги научат как – как могат да си устройват приключения, за какво да внимават и как да се пазят. И най-накрая да ги оставим да се впуснат в приключения и сами да се научат.  Постепенно, ако трябва!

ВИЖТЕ ОЩЕ: 6 спорта, които възпитават активни и разностранно развити деца

деца, приключения
Снимка: Pixabay.com

Сподели

0Shares
0 0

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведи твоят коментар!
Моля, въведи твоето име тук.