До края на XIX век българските планини не са познати на обществеността. Използвани дотогава за извършване на различна стопанска дейност, едва в началото на XX век те стават обект и на по-различен интерес – започва да се чува призивът на Алеко Константинов: „Опознай родината, за да я обикнеш!“ Той отеква в учебните заведения, в държавните и общински администрации, в научните институти, в културните и духовни среди.
През 1908 г. в гр. Русе група ученици основават Ученическо дружество „Геолог“, преименувано през 1911 г. на „Дунав”. През същата година дружеството поема инициативата и образува Съюз на юношите туристи в България – ЮТС, а “Дунав” става негов клон.
На 25 октомври 1913 г. е учреден софийският клон „Витоша“, като между учредителите е и Крум Новаков – Кумата, 15-годишен ученик в София, родом от гр. Враца.
Вижте още: Хелмут Брокс – юношата, който създаде ЮТС
Току-що проходилата туристическа дейност замира заради войната. След това започват да се полагат усилия за съживяване на организационната дейност в ЮТС. Към началото на 1919 г. са извършени промени и в ръководството на столичния клон към ЮТС, като начело застава Крум Новаков – Кумата. Членският състав достига над 500 души.
Откъде идва традицията да се поздравяваме в планината
Все по-масови стават излетите до близките планини. Все по-настойчиво се издига апел за построяване на юношески туристически дом-хижа на Витоша. Основна действаща фигура зад идеята е Кумата. Любопитен факт е, че именно той стои зад традицията туристите да се поздравяват в планината. На конгреса на ЮТС, състоял се през 1919 г. в гр. София, Кумата прави предложение при срещите по пътеките в планините хората да се поздравяват със „Здравей“, „Здравейте“. Предложението е прието с бурни овации и живее вече повече от век.
На същия конгрес Крум Новаков настоява за стартиране на организационна дейност за изграждането на юношеска туристическа хижа – да се потърсят финансови възможности, да се проведе разяснителна дейност за привличане на доброволци.
Вижте още: Страници отъ миналото: „По хижите на Витоша“ от Павел Делирадев, 1946 г.
Строителството на юношеската туристическа хижа започва още през 1921 г. на 1725 м н.в. в Северозападния дял на Витоша. Мястото е обзорно и дава просторен изглед западните склонове на Витоша, Люлин и към върховете на Западна Стара планина.
Хижата е разположена на кръстопът, през който минава пътеката от Златните мостове за Черни връх (2290 м) и високообиколната планинска пътека. Според първоначалния проект за х. Кумата, изготвен от арх. Владимир Весов, хижата е на 210 кв.м, на три етажа с 14 стаи.
С финансови средства, дарени от туристите не само в София, но и от други краища на страната, и с много дни доброволен труд, младежите преодоляват трудности от различен характер и през 1927 г. хижата е тържествено осветена.
Още в самото начало хижата е наречена „Кумата“, в памет на Крум Новаков – пръв инициатор за построяването ѝ, който загива в Алпите през лятото на 1921 г.
Вижте още: Преди 100 години: построяването на хижите на Витоша
Кой е Крум Новаков
Като съвсем малък, когато го питали как се казва, тъй като не е могъл да изговаря буква “Р”, той отговарял „Кум“ вместо Крум. Така започват да го наричат Кумата.
През 1920 г. заминава за Виена, където да продължи образованието си. Поддържа активна кореспонденция с приятелите си в България, с които споделя своите планове за родния туризъм и за изграждането на голяма юношеска хижа на Витоша.
В далечна Виена той мечтае за Алпите и през лятната ваканция на 1921 г. заминава за Тирол с няколко приятели. На 8 август заедно с двама другари Кумата изкачва връх Лохкогел (3045 м). После групата се разделя и всеки поема обратно по различен маршрут, с желание да намерят алпийски еделвайс. Крум Новаков искал да изпрати това планинско цвете на приятелите си в България като поздрав от Австрийските Алпи. Вечерта обаче така и не слязъл в изходния пункт. След два дни тялото му е намерено – Кумата е паднал в пропаст под върха, където и загинал.
Сега Кумата почива в църковния двор на селището Лaнгенфелд (Langenfeld) между гробовете на други загинали алпинисти.
Използвани са материали от https://kumata.bg и снимки от Фейсбук групата Хижа Кумата Витоша / Kumata Vitosha Mountain, споделени от Pepit Traychev Iliev
