В Троянския дял на Национален парк „Централен Балкан“ се намира емблематичната хижа „Козя стена“. В близост са едноименният връх и резерват „Козя стена“. Хижата е разположена на 1562 м н.в., на самото било на Стара планина, сред девствена природа и магически гледки. Пункт е от туристическия маршрут „Ком-Емине“.
Идеята
През далечната 1937 г. група туристи предприемат преход със ски от връх Вежен до връх Амбарица. За туристите и скиорите в онези години, този маршрутът е много труден – освен, че е дълъг, по протежението му няма място за подслон и всеки, който се озове на билото при влошаване на времето, би попаднал в изключително трудна ситуация.
Така се случва и с въпросната група. Тя се състои от трима смели туристи, членовете на ТД „Кайлъшка долина” – Плевен, като един от тях е председателят на дружеството Димитър Каракашев. Замръкнала в района на връх Козя стена, на групата се налага да прекара нощта на открито. Мръзнейки тази нощ, у тях се заражда идеята за изграждане на хижа на това място, която да осигурява на туристите подслон и топлина.
Идеята бързо започва да се развива и да се пристъпва към действия. През март 1939 г. е създаден фонд и е учредена сметка в Популярна банка (клон Плевен) за „Постройка на високопланински заслон в Централен Балкан“.
На 27 и 28 август 1939 г. специална комисия обхожда първоначално набелязания район за строеж. Целта е окончателно избиране мястото на бъдещата постройка. С пълно единодушие комисията избра местността „Хайдук чешма“, намираща се от южната страна на централното било, на 1600 м н.в. На мястото са забити колчета. Взима се решение да се направят постъпки за отчуждаване на мястото в полза на ТД „Кайлъшка долина“.
Вижте още: Историята на заслон „Ботев” /Юмрукчал/
Промяна в плановете
Впоследствие дружеството взима решение да бъде построена хижа, а не за заслон, както е бил първоначалният замисъл. Веднага след това започва изработване на планове и се пристъпва към подготвителни работи. За ръководител на бъдещия строеж е определен Петко Дачев Маринов от с. Чифлик.
Изготвеният от плевенския архитект Христо Дандолов проект, е разгледан от комисията на 2 юли 1940 г. и е приет. Тържественото полагане на основния камък е направено на 8 септември 1940 г. и след по-малко от година – тежък труд и пренасяне на всички материали с коне, сградата е завършена. През лятото на 1941 г. тя е тържествено открита.
Плевенските туристи са обзети от удовлетворение и ентусиазъм, но радостта им не продължава дълго, защото на 10 декември 1941 г. при силна буря избухва пожар и хижата изгаря. Загубата е голяма за дружеството, тъй като планираната застраховка на хижата не е направена в срок и дружеството не получава никакво обезщетение.
Възстановяването започва само година по-късно – през 1942 г., но усложняващата се обстановка в страната, по време на Втората световна война, не позволява то да продължи. Хижата е завършена окончателно през 1948 г., когато е повторно открита.
Вижте още: Историята на хижа „Амбарица” – стара
През 1953 г., по силата на министерско постановление, хижа „Козя стена”, заедно с редица други хижи, е прехвърлена за стопанисване към Централния съвет на Професионалните съюзи (ЦС на ПС).
През април 1978 г. централният съвет на профсъюзите взима решение хижата да бъде надградена – да стане няколко пъти по-голяма от старата, която да се вгради в новата постройка. Започва строежът, който и този път не е лесен и отново най-голяма трудност е пренасянето на материали, което става с коне. Тъй като чешмата при хижата няма достатъчен дебит, вода също се пренася с коне от близкото Дамлъдере. През 1983 – 1984 г. новата хижа е открита.
През 1996 г. хижите, предадени на профсъюзите през 1953 г., с министерско постановление се връщат на дружествата по места. Хижа „Козя стена” трябва да бъде върната на плевенското дружество „Кайлъшка долина”, но по неизвестни причини то не я приема. Тогава тя е е предоставена за стопанисване на ТД „Академик” – Русе.
В днешно време сградата е с капацитет от 100 места, водоснабдена и електрифицирана от соларна система, отоплява се с печки на твърдо гориво, разполага с етажни санитарни възли и бани, туристическа столова и кухня, бюфет, павилион, зала с аудио и видеотехника.
Вижте още: Историята на хижа „Васил Левски“ („Юмрукчал“)
Маршрути до х. Козя стена:
От изток: изток: Беклемето – хижа „Козя стена“ (около 2 ч. и 30 мин.);
От север: хижа „Хайдушка песен“ – хижа „Козя стена“ (около 3 ч.);
От север: хижа „Хайдушка песен“ – връх Ушите – хижа „Козя стена“ (около 4 ч.);
От север: село Чифлик – хижа „Козя стена“ (около 3 ч. и 30 мин.);
От юг: село Христо Даново – хижа „Козя стена“ по зелената маркировка през Дамлъдере (около 5 часа) – най-безопасният маршрут за зимно изкачване;
От юг: село Розино – хижа „Козя стена“ по синя и зелена маркировка (около 6 часа);
От юг: град Клисура – хижа „Ехо“ – връх Ушите – хижа „Козя стена“ по жълта и червена маркировка (около 8 часа).
Вижте още: Историята на хижа „Плевен“
Използвани материали:
Сдружение „Приятели в приключенията“, Фейсбук
Регионален исторически музей – Плевен
