„Аз идвам на поклонение на самата Рила. Тя заслужава поклонение и заради светостта на легендата си, и заради своите чудни хубости, и заради своето диво, царствено величие. И наистина Рила е най-великолепната българска планина. Това е голям къс от Алпите, хвърлен на пъпа на Балканския полуостров. Тя прилича на една крепост, издигната до облаците със своенравно скроени гранитни бастиони, пирамидовидни и купуловидни кули.“
С тези думи Иван Вазов се определя като един от първите, които отиват в Рила планина, за да видят местностите около Рилския манастир и да ги опишат чрез своите походи – за пръв път като турист.
Местата, които той обхожда, са му посочени от монасите на манастира. Такъв един излет прави до Еленин връх при лошо мъгливо време. След тези свои запознанства с рилските прелести той издава „Великата Рилска пустиня“. Сякаш това е най-точното и най-правдивото описание на Рила, особено по време на буря и мъгли, и се отнася най-вече за района на високата част на планината. В този пътепис Вазов казва, че е заимствал името от Завета на свети Иван Рилски и най-вече от Неофит Рилец (Рилски) – „Великата Рилска пустиня“.
Вижте още: Историята на първата хижа „Мусала“ (Клековата хижа)
47 години след посещението на Иван Вазов в Рила, Българският туристически съюз взема решение за построяване на хижа (заслон) в тази част на планината. На проведения XXXI конгрес (събор) в Асеновград на 24 и 25 юли 1938 г. се приема една много амбициозна програма за честването на 40-годишнината на БТС през следващата юбилейна 1939 г. В нея е включено и построяването на юбилейна хижа (заслон) „Иван Вазов“ в местността Голямо Пазар дере – Дупнишка Рила.
През 1937 г. по инициатива на Туристическо дружество „Рилски езера“ – гр. Дупница се организира среща със Стефан Попов от Централното настоятелство на БТС на хижа „Скакавица“. Там му е представено предложението за построяване на заслон в района на Голямо Пазар дере, под връх Сейменски камък, който да носи името на Иван Вазов. Групата посещава мястото, предвидено за строеж, и всички го одобряват единодушно.
Строежът се осъществява от местния дупнишки клон „Рилски езера“. От Централното настоятелство са отпуснати 190 000 лв., а към тях е добавено дарение от 10 000 лв. от Иван Лабутов – един от най-активните последователи на Никола Додов. Така общата сума за построяването е 200 000 лв. Ръководители на строежа са: Асен Меджидиев – председател на „Рилски езера“, Васил Т. Фролошки – касиер и отговорник на строителния комитет, както и Борис Икономов и Вангел Стоилов – отговорници за надзора и превоза на материалите.
Тогава председател е Асен Хр. Меджидиев, касиер – Т. Фролошки, а членове на строителния комитет са Борис Икономов и Вангел Стоилов. Последният упражнява надзора върху строежа. Планът и техническото ръководство са осъществени от съюзния архитект Генчо Скордев и негови помощници. Част от цимента за строежа е дарен от акционерното дружество „Гранитоид“ с директор инж. Томаник. Циментът е изкачен от дружеството до язовир „Калин“. Оттам, както и всички други материали, са превозвани от Дупница на коне от Мина Костов Узунов (1884–1985) и Димитър Георгиев Николов (1913–1987). Първият е превозвал материалите и за първата хижа в България – „Скакавица“, през 1920–1922 г. Това били истински балканджии, за които студът, снегът, мъглата и дъждът не били пречка, и се ползвали с пълното доверие на ръководството на „Рилски езера“.
Строежът започва на 7 август 1939 г. Основният камък е положен на 20 август 1939 г. при скромно тържество с участието на дупнишкия архиерейски наместник свещеник Ковачев и повече от 120 туристи. Сградата е завършена заедно с пълното оборудване на 10 септември 1939 г. и е открита за ползване от 10 октомври същата година.
Вижте още: Историята на хижа „Бъндерица“
Само за 36 дни постройката е напълно готова. Застроената площ е 64 кв. м. Изградена е от камък, вар, пясък, цимент и желязо. Намира се на 2300 м надморска височина, където няма дървесна растителност, освен алпийски пасища.
Открит е за ползване след най-необходимото обзавеждане на 10 октомври 1939 г.
Тържественото освещаване се извършва на 25 август 1940 г. в присъствието на туристи – гости от цялата страна и много клонове на БТС, при голяма тържественост.
Околността на Пазардере е най-подходящото място за ски спорт. Този заслон ще даде възможност за посещение на една от най-красивите части на Дупнишка Рила – дотогава толкова изоставена и неизвестна, а всъщност един истински алпийски кът. Бързото му построяване при тежки условия и без пътища показва ентусиазма на българските туристи и подвига им сред красивите планини.
След бързо обзавеждане заслонът вече има и пазач, който ще бъде там през цялата зима. Всички граждани и туристи се приканват да го посещават по всяко време на годината, за да изпитат рядката и истинска наслада от „българските Алпи“. Заслонът може да приюти 60 души.
Всеки празник – към новия заслон, носещ името на всенародния поет Иван Вазов, автор на „Великата Рилска пустиня“, и към красивите планински зъбери, които се виждат всеки ден от града!
– пише Асен Хр. Меджидиев, в. „Светлина“, бр. 38/795, 23 септември 1939 г.
През 1957 г., когато се възстановява Българския туристически съюз, Васил Тодоров Гогев е избран за първия председател на ТД “Рилски езера”.
През 1953 г. ръководството на Туристическата секция чрез председателя Васил Гогев закупува 16 четириметрови релси със специално направени указателни табелки към тях. Същите са качени с коне от Дупница до хижата и при подходящо време ще бъдат бетонирани здраво в земята, за да устоят на всички бурни времена в тази висока алпийска част на планината. Това е първата маркировка, направена по този начин в района на Пазардере и хижа „Иван Вазов“.
В периода 1954-1955 г. са осигурени средства за разширяване на хижата с няколко нови помещения: кухня, столова и стая за нощуване, и цялостен ремонт на покрива.
И действително всичко това се осъществява. Разширението с новите помещения е направено от местните хора на с. Бистрица, дупнишките туристи, както и превоза на всички материали от неспиращите се пред трудности власи скотовъдци от Дупница по поречието на р. Бистрица до хижата.
Реконструкцията на покрива се състои от цялостна преработка на едноскатния циментов в двускатен такъв с дървена покривна конструкция и покрив от цигли както на старата, така и на новата част на хижата.
През годините
Стопанисване
Хижата е предоставяна за стопанисване на различни организации: първоначално на Българския туристически съюз (1939–1946 г.), след това на Върховния комитет за физическа култура и спорт при Министерския съвет (1947 г.), по-късно на Българските професионални съюзи чрез тяхното поделение „Почивно дело“ – Рилски манастир, а от 1964 г. – на „Почивно дело“ – с. Сапарева баня.
Пазач
През 1963 г. за пазач на хижата е назначен Никола Начев, който се настанява там заедно със своето семейство и вярното куче Джим. През лятото се предприемат всички необходими действия за зимната подготовка – снабдяване с хранителни припаси и дърва, като само тогава са доставени 150 куб. м. дърва. Те се добиват от клековите масиви под Карагьол от скотовъдците коняри, които обслужват хижата. В зависимост от заетостта им те са от Дупница или с. Бистрица, с отговорник Васил Доцин.
Маркировка
Още през 1962 г., под ръководството на Централния съвет на БТС и Петър Златев, започва изграждането на трайна маркировка по главните старопланински и рилски билни маршрути. В направата на тази маркировка активно се включват със собствените си коне и много хора от Дупница и с. Бистрица. През 1963 г. са завършени маршрутите с трайна маркировка от хижа „Скакавица“ за хижа „Мальовица“, с отклонение за хижа „Седемте езера“, до хижа „Иван Вазов“ през Зелени рид, както и до местността Топилата по пътя за Рилския манастир.
Вижте още: Историята на хижа „Македония“
През 1965 г. хижата е разширена с помещения за нова столова, склад и спално помещение. С това се постига значително увеличаване на капацитета ѝ с 28 легла. При това разширение се постави началото на електрифицирането на хижата, което
се забавя и едва през 1971 г. е готово.
На 16 ноември 1971 г., след двегодишен упорит труд на строителите и монтажниците от Управление „Почивни домове и санаториуми“ при ЦС на Българските професионални съюзи с ръководител Любен Ангелов от гр. Кюстендил, бригадир на строително-монтажната група Васил Доцин и водопроводчика Атанас Атанасов, е пусната в експлоатация водноелектрическата централа на хижа „Иван Вазов“. През цялото това време до тях е хижарят Атанас Атанасов (бай Насо), който не жали труда си да бъде в помощ на строители и монтажници.
През 1984 година се обособяват шест постамента, на които от въздуха с хеликоптер се доставят бунгалата и се монтират на подготвените места, с което се увеличава капацитета на хижата. Малко по-късно се монтират още три по-големи бунгала за персонала.
Венцислав Златарев – старият нов домакин
Преди 30 години един студент по информатика мята на гръб раница с дрехи, книги и малко касетофонче и тръгва да търси своето място в света. Решава да направи нещо необичайно, смело, дори безразсъдно – да предизвика себе си в най-суровата школа на живота.
Вижте още: „Хижар за пример“ със SiteGround: Венцислав Златарев – хижарят на хижа „Иван Вазов“
Стъпките му го отвеждат до малка хижа, недалеч от природния феномен Седемте езера на Рила – на 2300 метра надморска височина в хижа „Иван Вазов”. Това е една от най-високите хижи не само в България, но и на Балканския полуостров. Зимите там и тогава върлуват осем месеца, потънали в четириметров сняг. Никой не дръзва да остане за дълго. Но този млад човек прекарва там цели 10 години без ток, без удобства, но заобиколен от любимите си книги и вглъбен в себе си.
Използвани са информация и снимки от книгата „85 години хижа „Иван Вазов“
