История на парапланеризма

Стремежът да се издигнем над земята е в сърцето на човешката природа. От далечни времена хората мечтаят да летят — от легендите за Икар, през балоните на братята Монголфие, до моторните машини на братя Райт. Появата на парашута добавя ново измерение на този стремеж. През XX век парашутът се превръща от спасително устройство в средство за игра с въздуха.

Как започна — от идеи до първи полети

През 1954 г. Уолтър Ноймарк предвижда (в статия в списание Flight) бъдеще, в което пилот на безмоторен „мек“ летателен апарат ще може „да се изстреля, като се затича и скочи от ръба на скала или по наклон…“

Към средата на 1960-те вече има технологии, които позволяват на парашута да се задържа и да се плъзга във въздуха:

През 1961 г. френският инженер Пиер Лемонжин създава усъвършенствани парашутни конструкции, които водят до модела Para-Commander (PC). Той има отвори в задната част и отстрани, които позволяват парашутът да бъде теглен във въздуха и управляван, което поставя началото на парасейлинга (towed parasailing/parascending).

Вижте още: Как лети Ото Лилиентал

Американецът Домина Джалберт (Domina Jalbert) патентова през 1963 г. многокамерна куполна конструкция — „парафойл“ (parafoil / ram-air canopy), с насочени клетки, които при движение се надуват от въздуха и оформят аеродинамично крило със значително по-добри аеродинамични качества: стабилно планиране и снижаване, контрол на посоката и скоростта. Това е първообразът на модерния парапланер.

През 1965 г. Дейвид Бариш (David Barish) разработва крило Sailwing като част от разработките за кацане на космически апарати в контекста на NASA. През 1965 г. той провежда демонстрации на спускане по склонове, на различни локации, включително в ски курорти, с цел да покаже възможностите на крилото като система за приземяване.

Вижте още: 21 ноември: Денят на Монголфие

Пионерите от Мьоси и „парашутът тип крило“

Историята на съвременния парапланеризъм започва през юни 1978 г. в малкото френско алпийско градче Мьоси (Mieussy), Горна Савоя. Тримата парашутисти Жан-Клод Бетан (Jean-Claude Bétemps), Андре Бон (André Bohn) и Жерар Босон (Gérard Bosson) експериментират с излитане от стръмен склон под върха Пертюизе (Mont Pertuiset), използвайки парашут тип крило (ram-air parachute). Бетан успява да прелети 100 метра. Бон го следва и се плъзга до футболното игрище в долината на 1000 метра под тях.

Причината за този исторически опит е преди всичко практичност и достъпност: използвайки склон и собствена сила, те можели да практикуват прецизно кацане и полети — без да се налага да плащат за самолети. Това позволява тренировките да станат по-чести, по-евтини и по-достъпни. Първите успешни стартове и полет към долината бележат преломен момент, а Мьоси се превръща в „родното място на парапланеризма“.

Година по-късно — през май 1979 г. — е създаден първият клуб-школа за парапланеризъм в света, под името Les Choucas, в Мьоси. Така дисциплината започва да се структурира, развива законова и техническа рамка, и се разпространява извън тесния кръг на парашутисти.

Вижте още: История на парапланеризма в България

Еволюция на оборудването

Първите крила — като Sailwing — били с една повърхност, с ограничени възможности: планиране близо до склон, зависимост от вятъра и релефа. С времето, с въвеждането на парафойл-технологията, идва устойчивото, контролируемо крило — по-безопасно, по-ефективно, с по-добър „глайд“.

От 80-те години насам оборудването непрекъснато се подобрява. Появяват се първите специални глайдери за парапланеризъм, като вече не се използват модифицирани парашути, а криле, проектирани специално за летене от склон и в термика. Броят на пилотите и официалните стартове расте. Първото (неофициално) Световно първенство по парапланеризъм се провежда във Вербие, Швейцария, през 1987 г., а първото официално признато от FAI – в Кьосен, Австрия, през 1989 г.

Широко разпространение

Най-големият ръст на спорта е в Европа, като само Франция през 2011 г. е регистрирала над 25 000 активни пилоти. Така идеята, подкрепена от техническите иновации на парафойла и Sailwing, се превръща в реалност — и в крайна сметка води до спорт, който днес е практикуван от стотици хиляди по цял свят.

Вижте още: Bird Man: Историята на бейс джъмпа