Тя не е от хората, които чакат приключенията да им се случат. Напротив, Мария Стоянова – създател на групата Snowboarding Girls Bansko, не обича да се задържа дълго на едно място. Миналата година ни махаше за поздрав от снежна Япония, а тази година, наред с пътуване до няколко екзотични дестинации и един месец на сноуборд високо в планината, тя е успяла и да пресече Южна Корея с колело. И всичко това, без да спира да работи!
Когато разбрахме, че се е завърнала в България, я „хванахме“, за да ни разкаже за пътешествието си. Както може да се досетите, пътуването е било изпъстрено с разнообразни случки, трудности и изживявания „на косъм“. Даваме думата на Мария:
Какво се случи, откакто си говорихме последно преди година и половина, когато ти беше в Япония, наслаждавайки се на Japow?
Япония беше прекрасна! За 2-та прекарани зимни месеца там, ни поздрави с много сняг и прекрасни условия за сноуборд. След Япония се насладих на няколко летни дестинации – Канарските острови, Индонезия, Борнео, Виетнам – преди да се запътя към Грузия, където прекарах последния зимен сезон, отново със сноуборд.
Сигурно, още докато си била в Япония, вече си обмисляла следващото пътешествие?
В Грузия бях от януари до март тази година, в курорта Гудаури, на 2 ч. северно от столицата Тбилиси. Там най-вече се насладих на първия си пълен сезон със сплитборд – много беккънтри и извънпистово каране. Въпреки че курортът нямаше много сняг този зимен сезон, ние успяхме да намерим най-добрите места, където се беше “скрил” снегът. Разбира се, винаги с опитни водачи, които ни водеха до невероятни кътчета.
Отново успях да съчетая работата с удоволствието – сноуборд през деня до 14:00, а след това пълен работен ден до 23:00.
Вижте още: Япония: поздрави от Меката на пудрата!
Как се спря на Южна Корея? И какво се случи, докато дойде време да се отправиш натам?
Идеята за прекосяване на Южна Корея с колела дойде от група приятели – също приключенци и дигитални номади като мен – още в края на миналата година.
Някой беше чул, че Корея е подходяща за прекосяване с колело. Лека полека започнахме да проучваме и се оказа, че Корея е една от най-добрите дестинации за вело преходи. Направихме груб план на пътуването и го споделихме с още няколко близки приятели. В крайна сметка финалната група се оказахме 6 човека и така започнахме да планираме всяка стъпка от приключението, през януари.
Разкажи малко повече?
Събрахме се хора от Австрия, Франция, Англия, Холандия, Ирландия и аз от България. Всички сме дигитални номади и можем да работим от разстояние, което и ни позволи да направим подобно пътешествие възможно. Един-двама от групата имаха повече опит с дълги вело преходи, но за повечето от нас това беше първата страна, която прекосихме с колело.
Идеята за колелото дойде, защото инфраструктурата в Южна Корея за вело-туризъм е наистина на друго ниво – много широки и удобни велоалеи в цялата страна, обозначени вело-маршрути и много много велиосипедисти. Карането на колело там е част от ежедневивето.
Ти си дигитален номад, успяваше ли да работиш „нормално“?
Нашият приоритет винаги е да бъдем на линия в работно време. Организирахме цялото пътуване около работата – трябваше да сме на линия от 14:00 до около 23:00 всеки делничен ден. Затова и смяната на градове и карането на колела се случваше най-вече през уикендите и понякога сутрин в делничен ден. Предварително резервирахме хотели, които имат бюро и стол, както и добър интернет, за да имаме място за фокусирана работа. Имахме 2-3 резервни сим карти с интернет, ако wi-fi в хотела не е достатъчен.
Вижте още: Snowboarding GIRLS Bansko: Радина Желева
Не сме имали крайно неприятни изненади. Свикнали сме на всичко – спиране на ток, интернет, липса на стол и бюро. В такива случаи търсим най-близкото кафе, подходящо за работа и се насочваме натам.
Моето най-голямо “работно предизвикателство” се оказа наводненият ми лаптоп – карахме един ден в дъжд и моите дисаги се оказаха не-водоустойчиви. В края на деня всички дрехи и лаптопът ми бяха пълни с вода. Оставих го да изсъхне два дни и след това по чудо отново проработи, но с доста проблеми. Успях да работя на него още месец, докато се върна в България и трябваше да се сдобия с нов. За моя радост, това се случи през уикенда и в понеделник вече имах що-годе работещ лаптоп.
Разкажи ни за графика ви на придвижване, по какви пътища карахте?
Общо взето карахме колело до следващия град на всеки 5-6 дни и оставахме на едно място по-дълго време, за да може не само да работим, но и да имаме време да разгледаме местата по-спокойно. Обикновено изминавахме между 60-100 км в деня на каране. Понякога се случваше да изминаваме 200 км за два дни в събота и неделя, за да наваксаме и стигнем до следващото място.
Вижте още: Snowboarding GIRLS Bansko: Тихомира Николова
Велоалеите и веломаршрутите в Южна Корея са много добре обозначени. През цялото време карахме по алеи, далеч от натоварени магистрали и пътища. Изключително добре са си устроили вело-инфраструктурата – това е може би най-подходящото място за първи преход с колело през цяла страна.
Маршрутът, който си избрахме (те са няколко) се казваше “4-те реки” – от Сеул до Бусан, общо 633 км без да броим всички отбивки и разглеждане на забележителности. Цялото това нещо, съчетано с оставане във всеки град по 5-6 дни, го направихме за около месец. Маршрутът обикновено се прави за 7 дни, ако караш всеки ден, както много други хора правят. Но ние искахме да се насладим на страната, културата, храната и малките населени места.
След това летяхме до остров Джеджу с колелата и обиколихме и него, също бавно, за 2 седмици. Карането на острова не беше толкова приятно, колкото в континентанлната част, защото велоалеите не бяха толкова добре устроени, както и почти винаги се караше до магистрала или голям път за коли. Но островът беше изключително красив.
Какви велосипеди карахте там? Успяхте ли да си закарате личните си?
Само един от групата докара своя велосипед от Ирландия – малък сгъваем Brompton. Всички останали се сдобихме с колела в Сеул. Три велосипеда намерихме втора употреба през групи във Facebook. Аз и моят приятел си поръчахме колела през корейски онлайн магазин и ги доставихме в сервиз, за да ни ги сглобят. Колелата бяха доста евтини – около 130 евро. Докарахме си малко дрехи, екипировка, чанти за багажника, каска и след два дни в Сеул бяхме готови да потеглим.
Вижте още: Snowboarding GIRLS Bansko: Лора Тенева
Ти беше ли физически подготвена за това пътуване?
За първи път минавам с колело през цяла страна – и Южна Корея беше много подходяща за това. От години карам планинско колело, но нямах опит с каране по шосе. Но тъй като живея активно, бързо свикнах с карането. За два месеца изминахме около 1000 км общо. Дискомфортът е нормален – при мен най-сериозно беше натоварването в ръцете и лактите, което дойде от неправилен размер на колелото и продължително държане на кормилото.
И седалището също страда, дори с подходяща екипировка. Но си давахме почивка по няколко дни след всяко каране и това помогна много. Имаше трудни дни с много болежки, но имахме достатъчно време за чести почивки. Бяхме направили маршрутът така, че да няма прекалено дълги карания всеки път.
Имахте ли технически проблеми с велосипедите?
О, да – и то доста. За два месеца с най-базовите колела проблемите бяха неизбежни. Само аз смених гума поне шест пъти. Към края на пътешествието ни, на остров Джеджу, колелата започнаха да се разпадат. На приятеля ми му се счупи педалът напълно и трябваше да го връзваме директно за обувката му. В последния ден оста на задното колело му се счупи и то изцяло се откачи – колелото беше неизползваемо, а ни оставаха още 30 км. Намерихме близък гараж, оставихме колелата за скрап и взехме автобус. На следващия ден взехме колела от приятели и се върнахме да довършим маршрута. Имаше и счупен багажник по пътя – оправихме го с въжета, малко късмет и много импровизация.
Финалът обаче беше много емоционален и дългоочакван. След всичко – дъжд, жега, болки и импровизации – чувството да стигнем края беше невероятно. Струваше си!
Вижте още: Виктория Агова, която прекоси Европа сама на колело
Каква е целта на това велопътешествие? Получава ли се сертификат?
Маршрутите в Корея са много добре организирани. Освен отличната инфраструктура, страната активно насърчава колоездачния туризъм. Нашият маршрут – „Четирите реки“ – е създаден така, че да минава през по-малки градчета и села, за да се подкрепи местният бизнес.
Има специална книжка за събиране на печати от трасето – на всеки 20–30 км има станции с печати. Ние събрахме всички – около 40. В края получаваш сертификат, а по желание и медал за спомен.
Смятам, че това е чудесен начин да се насърчи активният туризъм – и определено има какво да научим от тях.
Къде нощувахте? Разкажи ни особености – гостоприемни ли са южнокорейците?
Планирахме нощувките предварително – още месец-два преди тръгване. Спахме основно в хотели с добри условия за работа – интернет, бюро, стол. Приятелите ни, които не работеха всеки ден, често избираха хостели или традиционните “Jjimjilbang” – обществени бани с възможност за базово преспиване.
Хотелите струваха средно по 10–15 евро на човек на вечер. Качеството варираше много според града – понякога беше прилично, друг път – доста базово. Сменихме около 15 различни места. За мен това беше ново – обикновено оставам дълго на едно място, а тук пътувахме бързо.
Любопитен детайл – в Корея има т.нар. love hotels, често с по-ниски цени. Не ги търсихме умишлено, но понякога се оказваше, че това са единствените варианти в района. За нас това беше културен шок.
Южнокорейците са изключително гостоприемни – винаги учтиви, усмихнати и готови да помогнат. Дори без да говорят английски, правят всичко възможно да те упътят или разберат. Това направи цялото преживяване още по-приятно.
Вижте още: 150 000 км с колело около света: Невероятният проект на Франсоаз и Клод Ерве от 1980 година
А какво е характерно за кухнята им?
Основното в корейската кухня е месото – особено корейското барбекю. За нас, като вегетарианци, това беше най-трудната страна, в която сме били. В малките градове почти нямаше ястия без месо. В крайна сметка се приспособихме – понякога избирахме нещо с минимално количество месо, просто защото нямаше друг избор.
Храната е сравнително евтина. Харесаха ни техните dumplings, tteokbokki (оризови питки с лютив сос) и разбира се – рамен. Често пазарувахме от малки магазини като 7-Eleven – там има бърза храна и готови нудли.
Кухнята им има прилики с японската – особено при супите и уличната храна. С българската няма почти нищо общо, освен може би любовта към люто и ферментирали храни като кимчи.
