Раз-два-три-ДВИЖИ се: със скутер

 
0

Градът предразполага към толкова много различни начини за движение из него, и би било страхотно, ако все повече хора избират различни начини. Тези няколко човека, избрали да се придвижват в града по начин, изключващ автомобилния превоз, са малко вдъхновение в посока да слезеш от колата и да избереш друг начин за движение. Виж тук и защо е важно всяко малко усилие в посока намаляване на автомобилния трафик и увеличаване на естественото движение на тялото.

скутер

ГАВРИЛ МОМЧИЛОВ, 28 години
Превозно средство: скутер

Гаврил е архитект, който живее и работи в Лозенец, макар че често му се налага и да отскача до другия офис на архитектурното бюро, който се намира в кв. Бъкстон. Редовният му маршрут сутрин към работа е около 5-6 км, които му отнемат между 9 и 15 минути – “зависи колко бързам и дали се съобразявам със светофарите”. За целта става в 8 – “ако не ми се налага да разхождам животни”, и към 8.45 (“в най-добрия случай) вече е излязъл от вкъщи.

“Любимият ми маршрут – наричам го още панорамния, когато ми се налага да пътувам между двата офиса, е “Джеймс Баучър”, резиденция Лозенец, завивам надясно по алея “Желязко Христов” (паркът на Кошарите), после наляво по ул. “Козяк”, след това карам по ул. “Сребърна” по протежението на Южния парк и така докато не влезна в квартал Гоце Делчев, където между коли и блокове стигам до Бъкстон”. Намира, че избрания от него начин на придвижване е изключително бърз, забавен, икономичен и практичен за града, а безспорният му плюс е свободата, която му дава. Откъм екипировка – Гаврил винаги кара с каска, а колкото до първоначалната инвестиция – “между 500 и 4000 лв (зависи, разбира се, от модела), аз съм прикован към долната граница – финансово”. Месечният му разход, разбит на седмици, е 8 лв за бензин и 4 лв за амортизация, което прави 48 лв/седмица – “но трябва да се има предвид, че не слизам от моторчето си!”.

Единственото, което Гаврил намира като негатив на превозното си средство, е че “все още не успявам да возя кучето си, това е единственото нещо, което ме прави нещастен”. Що се отнася до околната среда, е категоричен, че нещото, което най-много има нужда от промяна, е манталитетът на шофьорите. Въпреки това, не би заменил скутера си, и винаги е готов да го даде на приятел, за да го мотивира да пробва и да се зариби. А най-хубавото е според Гаврил е, че макар карането на скутер само по себе си да не представлява физическа активност, му дава мобилността да ходи навсякъде, където може да практикува някой от спортовете, които обича – по неговите думи, това включва почти всичко, което може да се “управлява, кара или удря”.

скутер

“Европейска седмица на мобилността” отдавна не е непознато име за активните хора в България. Информационната кампания на Европейската комисия се провежда всяка година и носи посланието, че като се откажем от ползването на личен автомобил за всекидневно придвижване в града, пестим средства от гориво, увеличаваме физическата си активност, спомагаме за намаляване на трафика и вредните емисии в атмосферата в градовете. Тази година мотото на кампанията е “Заедно стигаме по-далеч”, защото споделянето е тясно свързано с разумното придвижване. Кампанията се реализира от агенция “Интеримидж”, национален координатор е Министерство на околната среда и водите, а пикът на събитията в цялата страна ще е в седмицата 16-22 септември.

Повече за разумното придвижване и градската активност научи на www.mobilityweek.eu, www.dothemix.bg и във фейсбук на @MobilityWeekBG.

ЧУДИШ СЕ с какво друго може да се придвижваш в рамките на града? Почерпи вдъхновение от останалите ни герои:

Еди Румян, който избира метрото като най-ефективното превозно средство;
Ивайло Колев, за когото Segway е идеален начин да се придвижваш в града;
Марина Динкова, за която колелото е най-доброто превозно средство;
Климентина Страка, която и в студ, и в сняг ходи пеша;
Стоян Памукчиев, който винаги е с лонгборд.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведи твоят коментар!
Моля, въведи твоето име тук.