Раз-два-три-ДВИЖИ се: пеша

2
 

Сподели

Shares

Градът предразполага към толкова много различни начини за движение из него, и би било страхотно, ако все повече хора избират различни начини. Тези няколко човека, избрали да се придвижват в града по начин, изключващ автомобилния превоз, са малко вдъхновение в посока да слезеш от колата и да избереш друг начин за движение. Виж тук и защо е важно всяко малко усилие в посока намаляване на автомобилния трафик и увеличаване на естественото движение на тялото.

пешеходец

КЛИМЕНТИНА СТРАКА, 28 години
Превозно средство: пешеходство

Климентина е програмист, живее в долната част на Лозенец и работи в Гео Милев, близо до завод Електроника. Това са приблизително 4.5 км, които тя избира да измине пеша – за целта дневният й режим включва ставане към 8 сутринта, излизане от вкъщи между 8.30 и 9 ч., и около 40 минути ходене, за да стигне до работа. Маршрутът й обикновено минава покрай 35-то училище, след това покрай Софийски районен съд, през пешеходната пътека на “Драган Цанков” до радиото, Борисова градина, кв. Изток и оттам до завод Електроника. “Сутрин се движа по малките алеи, докато вечер се прибирам по централната, защото там е осветено. Понякога прибирането е с доста обиколки, защото отивам на тренировка, гости или имам среща”.

Предимствата на избрания от нея начин на придвижване според Климентина са огромни – “по-практично е, екологично и безплатно, по-здравословно е – една бърза разходка в добро темпо е тренировка, особено в студа; действа и като медитация – оставаш насаме с мислите си, виждаш красиви неща – птици, дървета, дружелюбни кучета и собствениците им. В моя случай, ако се придвижвам с метро, спестявам само 10 минути, а ако ползвам рейс – трябва да провися цялото задръстване по Канала. Пеша е малко по-дълго, но всичко е въпрос на организация”.

Не й струва нищо – единственото необходимо нещо са удобни обувки, “които да не пускат”. За сметка на това получава много – “здраве, откъсване от хората/блъсканицата/шума, оставане насаме и момент само за мен, в който мога да слушам музика, аудиокниги, обмислям даже да пробвам и някой самоучител за чужд език”. Категорична е, че не би заменила ходенето пеша за придвижване с градски транспорт или кола. Но когато е топло, с удоволствие кара и колело или мотор, защото е по-бързо.

Има доста неща, които според Климентина биха могли да се променят в околната среда, за да стане придвижването пеша по-лесно и безопасно. “За парка нямам забележки, освен ако може малко повече осветление – особено в Южния парк (там ми се налага понякога да ходя през нощта и е доста оскъдна светлината). За улиците – би било добре да няма паркирани коли по тротоарите. Подлезите са соц-идиотщина – колите на въздух, хората под земята? Няма никаква логика!”

Макар че би искала повече хора да избират придвижването пеша пред автомобилите, Климентина признава, че й е трудно да мотивира познати и колеги в полза на пешеходството. “Като кажа, че ходя пеша, повечето казват, че съм луда. За мен това е екологично, евтино, здравословно и най-вече – момент, който си е само за мен. В България, за съжаление, колата все още е признак на социален статус и хората са привързани към нея, все едно е член от семейството. Като общество не сме узрели явно да си ценим здравето повече от моментния комфорт. Ядосвам се и как си стоят по 1 човек в колите по задръстванията, после се нервират, докато си намерят място за паркиране, не го разбирам. Предполагам и те не ме разбират как предпочитам да ходя на студа пеша. Иначе моите приятели са outdoor като цяло – всички спортуваме, имаме нагласа, че колата в града се ползва само ако се пренася нещо тежко, иначе приложението е извънградско. Всички караме колело/мотор ежедневно. В снежните условия – пак всеки е или с колело, някои сме пеша, понякога се ползва и градски транспорт, но кола никой не ползва”.

„Европейска седмица на мобилността“ отдавна не е непознато име за активните хора в България. Информационната кампания на Европейската комисия се провежда всяка година и носи посланието, че като се откажем от ползването на личен автомобил за всекидневно придвижване в града, пестим средства от гориво, увеличаваме физическата си активност, спомагаме за намаляване на трафика и вредните емисии в атмосферата в градовете. Тази година мотото на кампанията е „Заедно стигаме по-далеч“, защото споделянето е тясно свързано с разумното придвижване. Кампанията се реализира от агенция „Интеримидж“, национален координатор е Министерство на околната среда и водите, а пикът на събитията в цялата страна ще е в седмицата 16-22 септември.

Повече за разумното придвижване и градската активност научи на www.mobilityweek.eu, mobilityweekbg.com и във фейсбук на @MobilityWeekBG.

ЧУДИШ СЕ с какво друго може да се придвижваш в рамките на града? Почерпи вдъхновение от останалите ни герои:

Еди Румян, за когото метрото е най-ефективното превозно средство
Гаврил Момчилов, който не би заменил скутера си за нищо друго
Ивайло Колев, за когото Segway е идеален начин да се придвижваш в града
Марина Динкова, за която колелото е най-доброто превозно средство

Сподели

Shares

2 КОМЕНТАРИ

  1. Браво! Много ми хареса статията. Поздравявам Климентина за този подход в избора й на придвижване из града! И аз от време на време се придвижвам пеша, но част от маршрута ми минава покрай бул. „България“ (когато слизам до центъра) и тогава не знам до каква степен ефектът е здравословен. Но с колело е още по-удобно и човек има възможност да избира между повече маршрути.

    Според мен бъдещето на мобилността в градовете и в населените места е на пешеходците, велосипедистите и на добре уредения обществен и климатизиран транспорт. Разбира се, и на таксита понякога. Знам, че има хора, чиято работа изисква да си вършат работата на четири колела – като куриери, строителни компании и други, но за повечето горните три начина на придвижване ми се струват напълно оптимални. Тогава и въздухът ще бъде значително по-чист и съответно качеството на живот в градовете ще си повиши осезаемо.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведи твоят коментар!
Моля, въведи твоето име тук.