“Шопски лещи” в небето

 
0

Не, не си мислете, че сега ще заговорим за рецепти и разни шопски специалитети… ще си говорим за облаци. И по-точно за лещовидни облаци (Ac Lent), които много често се образуват над Софийското поле, възникнали от взаимодействието между вятъра и Витоша. Тази „леща“ може да е една или няколко, подредени в редица, но и в двата случая ще ни каже много повече от всяка една метеорологична прогноза за вятъра на Витоша в момента.

Лещовиден облак. Снимка: Bulgaria Outdoors
Лещовиден облак. Снимка: novini.bg

Лещовидните облаци са разновидност на високите купести (Ac) облаци и се образуват главно при срещането на силен въздушен поток с планински възвишения, хълмове или хребети (в случая, планината Витоша). В резултат на достатъчната скорост на въздуха се образува статична вълна зад срещаното земно препятствие, при което се получават стоящи (стационарни) облаци, известни като „лещи“. Когато са над Софийско поле, те стават „Шопски лещи“!

ВИЖ ОЩЕ: Видове облаци, помагащи ни да предвидим времето

Този тип облаци не изменят разстоянието си зад препятствието породило тяхното появяване и се наричат още и облаци на дългата вълна. Лещовидните облаци са разположени зад планинските склонове. Почти непрекъснато изменят формата си, но не и местонахождението си. Затова изглеждат като застинали във въздуха и остават така над София, понякога дори за повече от ден. Ако има и други „лещи“ по линията на вятъра, те са относително далеко една от друга. Най-голямата „леща“ е тази, която е най-близко до планината Витоша.

Лещовиден облак. Снимка: Bulgaria Outdoors
Снимка: xenomorph_18

Реклама - RedBull Moreni Challenge 2019


Разчитане на шопската леща:

1. Има ли лещовиден облак над София? Ако има, значи вятърът във височина е доста силен. В ниското (особено в задветрената част на Витоша) може да изглежда като топъл, безветрен ден, но във височина нещата не стоят така. В такъв случай определено не може да става и дума за излитане с пара- или делтапланер. Но пък за феновете на кайтването, вятърът ще е перфектен. Ако сте решили просто да се разходите до Черни връх и видите „Шопска леща“, запасете се с шапки и с подходящото ветроустойчиво облекло.

ВИЖ ОЩЕ: Народна метеорология

2. Къде точно се намира облакът? Посоката на вятъра е по мислената права, свързваща билото на Витоша и самия облак. Тоест, виждайки лещата над София, можем да разчетем силен южен или югозападен вятър. Ако лещата е в посока планината Лозен, вятърът е западен.

3. Заоблен или разкъсан е контурът на лещата? Краищата на лещовидните облаци обикновено са гладки. Само понякога повърхностите им не са равни и тогава може да се очакват по-големи турбуленции. Има ли леща, така или иначе препоръчваме да си стоите на земята, така че това не ви касае много.

4. НЛО? Много често лещовидните облаци, гледани от далеко и при наличието на подходяща светлина (най-вече по залез), са бъркани с летящи чинии. Не се панирайте и не търсете „Излел е Дельо Хайдутин“ в YouTube, за да преговаряте… това е просто облак.

Ако и на вас, както и на нас, ви е интересно да зяпате облаците и искате да знаете кой какво означава, можете да погледнете Атласа на облаци, който създадоха за вас от Bulgaria Outdoors. Гледайки небето, има какво да научим за времето и подходящите условия за практикуване на различни екстремни спортове.

   

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведи твоят коментар!
Моля, въведи твоето име тук.