Манаслу – 13-ият български осемхилядник

 
0

Доцент Сандю Бешев, наричан още Кръстникът на върхове и Хроникьорът на българския алпинизъм, разказва историята на хималайския връх Манаслу и българските експедиции към него.

Манаслу (8163 м). Първото му изкачване е направено през през 1956 г. от японска експедиция
Манаслу (8163 м). Първото му изкачване е направено през през 1956 г. от японска експедиция. Снимка: Боян Петров

ВЪРХЪТ

Със своите 8163 метра Манаслу заема осмо място в йерархията на 14-те най-високи върхове на планетата. Намира се изцяло на територията на Непал – в долината Бури Гандаки и е в непосредствена близост до масива на Анапурна. От всичките осемхилядници, той се намира най-близо до столицата на Непал, Катманду.
Въпреки това този район е един от най-малко изследваните райони на Хималаите.

Първата снимка на върха е направена едва през 1950 г., а първата му височина тогава е определена на 8128 м. Едва няколко години по-късно едно прецизно измерване със засичане от три станции му отрежда почетното осмо място със 8163-те му метра. Въпреки безспорната му височина и причисляването му към голямото семейство на осемхилядниците този връх стои дълго време в сянката на вр. Хималчули – 7864 м, който се вижда много добре от самата столица Катманду и доминира над околните върхове.

Името на върха е санскритско и произлиза от съществителното „манаса” – душа или дух, което в превод означава Планината на духа. В някои от литературните източници върхът се среща и под името Кутанг, което на тибетски означава равнина – „танг”. И в това наименование има известна истина, тъй като билото на върха представлява пресечена пирамида.

За Манаслу спокойно може да се каже, че е „японски” връх, тъй като японските алпинисти са отделили най-много време за него и са постигнали най-много по неговите склонове. През 1952,1953 и 1954 г. те правят три неуспешни опита за неговото покоряване преди успешната си експедиция през 1956 г. Пак на този връх японските алпинистки постигат и първия „дамски” успех, защото на 4 май 1974 г. Миеко Мори, Масако Ушида и Наоко Нагасеко стават първите дами, погледнали света от връхната точка на един от 14-те осемхилядници на света.

Когато 62-годишният японец Юко Маки повежда четвъртата японска експедиция, той среща почти непреодолима съпротива от жителите на малкото селце Сама – изходен пункт за върха. Причината за това е породена от факта, че след третата неуспешна тяхна експедиция през 1954 г. над малкото планинско селце се струпват какви ли не бедствия. Най-напред настъпва невиждана суша, после болести стават причина за измирането на якове в този район, а като капак на всичко над селцето пада огромна снежна лавина, която разрушава един от най-старите манастири и в него погребва трима от монасите. Всичко това местното население отдава на предишните японски експедиции, осквернили свещения им връх Манаслу и разгневили бога Камбунг.
За да получи разрешение за четвъртата поредна японска експедиция Юко Маки трябва да използва целия си талант на дипломат, както и лъскавата японска техника. Дни преди да пристигне основният състав на експедицията Маки подарява на местните жители по една шевна японска машина, внася в кметството една немалка сума за възстановяването на манастира. Кметът, управата и селяните са доволни, а щом те са доволни, то и самият бог Камбунг ще се смили над жителите и ще ги пощади. И… решението е взето.

Юко Маки е не само добър дипломат, но и отличен алпинист и най-вече организатор. Той избира същия маршрут на предишните японски експедиции, но съкращава многобройните междинни лагери по пътя към върха. Отлично подбраният от него екип и силният сердар на шерпите Гялцен Норбу обаче са най-голямата гаранция за успеха и той не закъснява. На 9 май 1956 г. на върха се изкачват 41-годишният японец Тошио Иманиши и 39-годишният шерп Гялцен Норбу. Два дни по-късно по техния път върха достигат още двама японци – Кийчиро Като – 25 г. и Минору Хигета – 20 г.

Петнадесет години след това никой не дръзва да наруши спокойствието на бога Камбунг, който този път е пощадил жителите на малкото селце, може би и заради блестящата победа на японците. Едва през 1971 г. в района на върха отново се появяват японци, но този път от северната му страна, за да прокарат още един маршрут към връхната му точка.

Година по-късно на този връх италианецът Райнхолд Меснер прави и първото си солово изкачване на осемхилядник, а на 9 май 1981 г. германецът Андреас Льоферер поставя височинен рекорд за най-възрастен покорител на осемхилядник. Тогава той е на 61 години. Първото зимно изкачване на върха е осъществено на 12 януари 1984 г. от полските алпинисти Мачей Бербека и Ришард Гайевски.

Преди българските алпинисти да тръгнат към Манаслу на него се бяха изкачили общо 97 души, от които и 4 жени. По 17 покорители имаха Германия и Непал, 15 – Япония, 13 – Швейцария, 7 – Франция, 6 – Полша или общо 15 държави бяха изпратили свои представители на този именит връх.

Йорданка Димитрова
Борислав Димитров и Йорданка Димитрова по време на първия български опит за изкачване през 1992 г.

БЪЛГАРИТЕ НА МАНАСЛУ

Връх Манаслу става цел на българските алпинисти през есента на 1992 г., когато Йорданка Димитрова и Борислав Димитров се включват в международната експедиция на поляка Кшиштоф Виелицки. Тогава големият полски алпинист сформира силен екип от петима поляци, двама белгийци, четирима италианци и двама българи. Целта на експедицията е изкачването на върха по класическия път.

Както обикновено става в подобни експедиции целият състав се събира заедно едва в Катманду откъдето започва трекът към подножието на върха. На 11 октомври целият състав достига базовия лагер – 4200 м н.в. откъдето започва подготовката на междинните лагери. Първоначално всичко върви нормално. Алпинистите изграждат междинните си лагери – първи на 5550 м и втори на 6600 м. При първия опит ръководителят на експедицията Кшиштоф Виелицки заедно с двама италиански алпинисти успява да се изкачи на върха на 28 септември, а Борислав и Йорданка се връщат от 7800 м след 12-часово изморително изкачване и опасност от бивакуване на открито.

В промеждутъка на втория им опит в границите на 7000 метра става нещастие с белгийския алпинист Свен Вермайрен и полякинята Силвия Дмовска. Това налага изменение на програмата на цялата експедиция, в това число и намерението на българските алпинисти, за по-нататъшно атакуване на върха. В оказване на помощ на търпящите бедствие алпинисти незабавно се включва и Борислав Димитров.
Шест години по-късно Борислав, заедно с руснака Скрипко организира нова експедиция, в която от българска страна участват Ив. Вълчев, Д. Василев, З. Хорозов, Хр. Станчев и д-р К. Сълова, която не е кандидатствала за разрешение за изкачването на върха, а е само като лекар на експедицията. В експедицията освен българите участват по двама корейци и мексиканци, както и по един руснак, турчин и французин.

Манаслу, от Базовия лагер към Лагер 1. Снимка: Боян Петров
Манаслу, от Базовия лагер към Лагер 1. Снимка: Боян Петров

ХРИСТО СТАНЧЕВ ОСТАВА ЗАВИНАГИ НА МАНАСЛУ

Поради продължителните снеговалежи от атака на върха се отказват 5 експедиции на други държави, както и 4-ма мексиканци, които вече са загубили един член на екипа си, останал завинаги под снежнити преспи на коварна лавина. По тази причина едва в края на октомври към върха от наша страна първоначално тръгва Иван Вълчев с двамата корейци. Силният вятър и обилната снежна покривка ги принуждават обаче да се върнат от около 6800 м. Дойчин, Запрян, Христо и турчина Насо решават да изчакат подобряване на времето в границите на 7350 м. Тук преценяват, че няма да имат никакъв шанс за успех и започват слизането. То обаче се осъществява без обвързване към носеното въже. Вследствие на силната умора, прекара ли са 4 дни над 7000 метра, и силният вятър Христо Станчев се подхлъзва в границите на 7000 метра. Тялото му е намерено на следващия ден на 600 м по-ниско, само на около 200 метра от пътеката на слизане. Опасността от лавини обаче не позволява на партньорите му да достигнат до него. Така с цената на една жертва завършва и вторият ни опит до вр. Манаслу.

Три неуспешни опита за изкачване на станалия вече проблемен за българите връх прави и Петър Унджиев, провъзгласил се за алпинист. (Петър е отличен атлет – маратонец, но е далеч от алпинизма.) През 2008 г. той прави два опита. В пролетния сезон достига до 7800 м, а през есента малко му остава да се поздрави с успех, защото се връща от границите на 8-те хиляди метра. Година по-късно той отново не успява да достигне желаната цел и се връща от 7000 м. За втори път Дойчин Василев пробва шанса си на този връх, като през 2009 г. той е с дъщеря си Маргарита, но поради лошото време те достигат само до 6800 м.

Боян Петров и Атанас Скатов
Боян Петров и Атанас Скатов

БОЯН ПЕТРОВ И АТАНАС СКАТОВ НА МАНАСЛУ

Така “ниският” осемхилядник отбива шест български атаки. Но, ето, че 23 години след първия ни опит двама отлични алпинисти Боян Петров и Атанас Скатов успяват да направят вр. Манаслу 13-тият предпоследен български осемхиладник. Ето как става това:

За 2015 година Боян залага в плановете си изкачване на два осемхиладника – Манаслу, на който както вече споменахме по-горе имаме 6 неуспеха за 23 години и Шиша Пангма, на който през 1999 г. Дойчин Василев и Карина Сълова са достигнали до 8008 м – до Централния връх, а не до 8046 м до Главния връх. И тъй като, за да стане и България една от носителите на много престижната колекция на 14-те осемхилядника задължителното условие за изкачен връх се счита само това изкачване, което е направено до най-високата точка, а не до някакво друго предвършие, какъвто е случаят с Дойчин и Карина на Шиша Пангма и на тримата от троянската експедиция през 1990 г. на вр. Броуд пик, където те достигат до Роки Съмит – 8035 м вместо до Главния връх – 8047 м.

Малко преди заминаването си за Катманду Боян разбира, че 2015 г. ще е нулева за Шиша Пангма поради все още не възстановените поражения от зловещото земетресение сполетяло през пролетта района на Хималаите. Така Боян съсредоточава усилията си само върху вр. Манаслу. Включва се в голяма експедиция, в която има алпинисти от Италия, Китай, Франция, Австралия, Еквадор, Перу и Непал. Тук трябва да поясня, че “включването” е символично и то касае само разрешителното за изкачването. На “терена” плановете на Боян са както и миналата година да катери сам.

Атанас Скатов
Атанас Скатов

Атанас Скатов пристига в подножието на върха няколко дни по-рано от Боян и малко неочаквано, тъй като в последния момент успява да подсигури финансовите си потребности. Стигнал по-рано на базовия лагер Наско прави два неуспешни опита в сложни метеорологични условия. Лошото време в района се задържа продължително, което изнервя много от алпинистите и повече от 40 души поемат обратния път.

Боян Петров
Боян Петров

УСПЕХЪТ

След няколкодневно изчакване на подходящо време в края на септември Боян предприема един бърз опит и успява. На 30 септември той става първият българин, стъпил на “Костеливия” български осем хилядник Манаслу. Заедно с него на върха достигат още 8 алпинисти от неговата група. Доста очудващо, е, че след продължителното лошо време когато Боян е на върха температурата е само –4° – нещо необичайно за хималайските гиганти. На другия полюс пък е изкачването на Наско, който само 17 часа след Боян достига върха, но на 1 октомври в 5.50 часа сутринта. Тогава температурата на купола на Манаслу е –25°.

Атанас Скатов
Атанас Скатов

Наско става първият веган, който стъпва на вр. Манаслу. Тук считам за необходимо да открия скобка за едно пояснение. Вегетарианец е този, който не консумира месо, а веган е този, който не консумира нищо животинско – към месото прибавя сирене, мляко, кашкавал и всякакви други животински продукти.

Към въпроса, който много настойчиво всички журналисти поставят на Боян за неговия диабет, той спокойно отговаря “Проиграл съм всичко по отношение на диабета и за мен това не е болест? Не се страхувам от нищо свързано с него”. Боян оценява експедицията си като една от леките. Върхът се е оказал по-лек отколкото е очаквал и тази експедиция му е отнела само 31 дни от София до върха и връщането или най-кратката от всичките му досегашни експедиции.

Боян Петров - в очакване на Манаслу
Лагер 1 (5750 м) по склоновете на Манаслу. Снимка: Боян Петров

БЪДЕЩИТЕ ПЛАНОВЕ

След успехите си и двамата обявиха своите планове за следващите години. А те са много амбициозни. Боян, който има в актива си пет и половина осемхилядника – Хидън пик, Кангчендзьонга, Броуд пик и Манаслу, както и Гашербрум II, на който се е върнал само на двадесетина метра денивелация от крайната цел. И тук се налага да поясня, че за да му се признае върха за колекцията той трябва да се върне отново, за да достигне най-високата точка от 8035 м. Това е твърдото решение на УИАА. Основната задача на Боян е най-бързо да се изкачи на Шиша Пангма, с което ще доведе България до много престижната колекция на надоблачните гиганти – 14-те осемхилядника след което да продължи и самият той индивидуално да стане неин носител.

Целта на Наско е да бъде първият веган, изкачил всичките 14 осемхилядника. Засега той има в актива си два върха – Еверест на 24 май 2014 г. и Манаслу на 1 октомври 2015 г. Нека споменем, че на Наско му остава само първенеца на Северна Америка Маккинли, за да стане носител и на “Колекцията на богаташите”- най-викоките върхове на континенталните първенци.

За разлика от Наско, по време на изкачването си, Боян не е ползвал кислородна бутилка. Наско, който в базовия лагер е почивал само 2 дни (и общо 5 за цялата експедиция, която е била общо 38 дни), определя върха като труден и опасен – „Дълбоки ледени цепнатини, стръмни ледени стени и въобще стръмно изкачване“, дори по трудно от Еверест от север, където той го изкачи. Що се отнася до храната тя се състои от ядки, ориз, картофи, спагети и сушени плодове.

И така успехът на двамата е голям и те заслужават поздравление. А що се отнася до бъдещите им планове трябва да им пожелаем успех, защото той ще бъде не само техен, но и на цяла България.

Базовият лагер на Манаслу
Базовият лагер на Манаслу. Снимка: Боян Петров

Официалния отчет за експедиция “Манаслу 2015” на Боян Петров можете да видите тук.
Информация за експедицията на Атанас Скатов е публикувана на неговия сайт.

   

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведи твоят коментар!
Моля, въведи твоето име тук.