„Безплатният адвокат” – така го знаеха всички алпинисти, защото той не е отказал съвет не само на Българската федерация по алпинизъм, но и на всеки алпинист, който се е обърнал към него по правен съвет. Роден е на 18 октомври 1926 г. в Свищов, но скоро семейството му се премества в Пловдив, където той остава до края на живота си. В града под тепетата завършва начално и средно образование, а в Софийския университет право.
Още от 13-годишна възраст той свързва живота си с планината като се записва за член на ЮТС. После като студент се запознава с няколко младежи, които се упражняват и по алпинизъм. Преломен момент в планинарския му живот започва обаче през 1949 г. когато и той е един от участниците в една традиционна пловдивска първомайска екскурзия до Пирин. Тогава в групата е и младият доктор Любен Телчаров, който току-що е назначен за лектор в открития Медицински институт. Д-р Телчаров, който е един от учредителите на българския алпинизъм още от 1929 г., е взел със себе си едно старо алпийско въже. По време на екскурзията някои от по-младите участници, заедно с него, преминават по прочутото „Конче”, където за първи път се връзват на алпийско въже. Един от тях е и Васил Стойчев.
Вижте още: Пионерите на българския алпинизъм: проф. д-р Любен Телчаров
Завръщайки се в Пловдив, групата на „алпинистите” продължава срещите си, на които главна тема е алпинизмът. И когато през август 1949 г. във Враца се организира първият Републикански курс за обучение на начинаещи алпинисти, петима от тях: Артин Артинян, Янко Монтанов, Янко Мляков, д-р Петър Делирадев и Васил Стойчев се записват и го завършват успешно.
Ръководител на курса във Враца е един от най-известните, по това време, наши алпинисти Константин Дюлгеров. Като щатен служител към секцията по алпинизъм във ВКФС – Върховен комитет по физкултура и спорт, той вижда пламъка в лицата на дипломираните пловдивчани, което седмица по-късно го отвежда в града на тепетата. Така на 31 август 1949 г., с твърдата подкрепа на ръководството но ГКФС, се полага началото на алпинизма и в град Пловдив, която е втората алпийскка секция извън столичния град (б.а. Първата е в Самоков). И още на първото събрание младият и много инициативен адвокат Васил Стойчев е избран в клубното ръководството, за да не го напусне до края на живота си.
Вижте още: Константин Дюлгеров – „Малкото Коце”
С голям ентусиазъм младият клуб започва активна дейност както по отношение на провеждането на курсове за подготовка на нови кадри, така и по отношение на участието им в различни алпийски прояви. Стойчев, Монтанов, Мляков и Артинян успяват за кратко време да създадат сплотен колектив и изведат своята секция в челните редици на национално ниво. И така, както се изискваше по-онова време, Васко събира необходимите изисквания, за да премине през трети, втори и първи разряд, а от 1964 г. да стане и майстор на спорта по алпинизъм. Катерил е по всички алпийски обекти в нашата страна – Мальовишкия район на Рила, по всички пирински върхове, където има категоризирани алпийски обекти. Най-вече това е правил на скалите край хижа „Рай”, които с право се считат за „пловдивски”. В числото на многобройните си изкачени маршрути Васко е вписал и няколко нови, като най-ценен е този на Дяволските игли в Рила.
Вижте още: Паве мал Делирадев: Възродителят на българския туризъм
Многобройни са не само изкачванията по нашите планини, но и извън страната. Многократно е бил в Алпите, където е изкачил редица върхове, най-значим от които е Монблан. Въпреки и да е минало много време, аз все още имам най-красиви спомени, от това изкачване, защото заедно с него и Георги Имов, още през 1972 г. считахме, че сме първите пловдивчани, стъпили на Европейския първенец (тогава все още не знаехме, че първият българин, изкачил първия връх на Европа, е пловдивчанинът Иван Малеев). На Васко принадлежи и едно от първите български изкачвания на Върха на Боговете – Олимп, както и първенците на бивша Югославия – Триглав и на Румъния – Молдовяну.
Вижте още: Иван Малеев: Първият българин на Монблан
Най-значимо място в биографията му обаче ще остане участието му в организирането на първата българска експедиция до първенеца на Иран вр. Демавенд (5672 м), както и първото българско изкачване на вр. Казбек (5047 м) в Кавказ и Арагац (4310 м) в Армения.
Когато говорим и пишем за Васил Стойчев, няма как да пропуснем неоценимата му роля като организатор на местно, пловдивско ниво, така и на национално равнище. Дълги години той е председател на алпийския клуб „Руен”, правоприемникът на алпийската секция, която след 1957 г. прие името на туристическото дружество „Руен”. Почти неизменен председател е на Окръжната секция по алпинизъм в Пловдив и член на бюрото на Републиканската комисия по алпинизъм.
Изключителна активност Васил Стойчев развива и в Планинската спасителна служба в Пловдив, като в продължение на много години е не само пряк участник в спасителни операции, но и като член на отрядното пловдивско ръководство.
Вижте още: Историята на ПСС
В продължение на много години Васил Стойчев е не само адвокатът, но и преводачът на федерацията по алпинизъм, тъй като той владее няколко езика. Отлично френски, справя се много добре с италиански, немски и английски, поради което често е изпълнявал функцията и на преводач на различни алпийски групи или на чужденци, пребиваващи в България. За много активната си планинарска и чисто алпийска дейност той е награждаван с всички отличия на БТС. А неговата адвокатска кантора винаги е пълна с клиенти, защото той бе един от топ адвокатите не само на Пловдив, а и на региона.
Последния връх в живота си Васко „изкачи” на 22 юни 2005 г.
Назад в годините заедно с Васил Стойчев се върна доц. Сандю Бешев
* * *
