ПЛАНИНИТЕ НА БЪЛГАРИЯ: Ерулска планина

 
0

В западна България, на сравнително малка територия, югозападно от София, се намира физико-географската област Краище, представляваща сложна мозайка от средновисоки планини и междупланински долини. На територията могат да се преброят общо 23 отделни планински възвишения, характерни със собствения си отличителен релеф и природен пейзаж. В следващия текст ви представяме Ерулска планина.

Името на Ерулска планина само по себе си звучи екзотично. То идва от наименованието на едно селце, сгушено в източните й покрайнини – Ерул. Ако отидете в него, нарамили раницата, а, и не дай си боже, ако извадите и GPS, се откриват две възможности. Първо, някой местен овчар да поклати съчувствено глава и да ви каже, че точно тук обхват няма, или второ, което е по-вероятното – да ви вземат за иманяр. Според местните няма никаква основателна причина да обикаляте обветрените била на Големи връх и връх Росен само за удоволствие. Според любителите на непознатите планини няма никакъв шанс местните да са прави.

ВИЖ ОЩЕ: Разходка из всяко планинско кътче – всички 39 планини на България ще намериш тук

Легендите свързват особеното име на селото и планината с древно племе, наречено „херули”, населявало далечните германски земи и занимаващо се с рудничарство. Хора от това племе се заселили тук преди стотици години и впоследствие останали завинаги. Какво са търсели тук? Какво са очаквали да намерят? Никой не знае със сигурност. Споменава се дори намиращият се недалеч връх Златарица, чието име не е случайно.

Ерулска планина се издига южно от град Трън. Още в началните класове децата тук учат, че в района на град Трън има злато. Е, истина е. Дори чужди компании се занимават с добива му след 10-ноемврийските промени. Нищо чудно херулите да са ги поизпреварили. Така или иначе, днес това племе вероятно е напълно претопено. По-старите хора казват, че навремето ерулци се отличавали от хората в околните села, но днес е малко вероятно една общност да е останала толкова изолирана, че подобна разлика да е налице.

Билото на планината започва от 1000 м н. в. и е насечено от множество речни долове. Неговата най-висока точка е Големи връх, 1481 м. Част от склоновете й се спускат към долината на, протичащата през Трънска котловина, река Ерма. В района се срещат къси пещери, разположени под варовикови корнизи. Ерулска планина е покрита с гори, съставени от бук, габър, трепетлика и ясен.

Според мнозина планинари Ерулска планина е доста трудна за ориентация. Причината е в липсата на добре оформени основни била. На пръв поглед планината представлява сбор от хаотично разположени, постоянно сменящи посоката си била и ридове. Връзките между тях са също доста разнообразни – ниски и високи седловини, заравнени била, а много често и комбинация от такива. При мъгла, и особено през зимата, и най-прецизната топографска карта може да се окаже безполезна.

Най-подходящият маршрут за разходка минава по главното вододелно било. От село Видрар се хваща на изток към Клисурска махала. От нея, в северна посока започва стръмна пътека, която след 1,5 км отвежда до връх Кръстен камък. Маршрутът продължава по билото през връх Остра чука, преди да достигне Големи връх. При хубаво време от Големи връх има завладяваща панорама към морето от планини на Краището, Верило-Руйската редица и намиращите се надалеч по-високи планини. Има добра панорама към пограничните планини, както и към тези навътре в сръбската територия – Църноок, района на Бесна кобила и други. Слизането може да се осъществи по друг маршрут. От върха се хваща стръмна пътека към махала Душинци. След нея пътят тръгва отново нагоре, към връх Росен. Следвайки този рид, се стига финално до село Милкьовци.

Следвайки отново основните била на планината, е възможно да се направи обхождане на планината с велосипед. Едно възможно тръгване е от село Душинци, което продължава през селата Кожинци и Видрар. Оттук преходът може да бъде удължен с обиколка на още две съседни на Ерулска планини – Пенкьовска и Черна гора. След Видрар, маршрутът продължава през селата Пенкьовци, Мурено, Еловдол, Габровдол и Станьовци.

Описаните пътеки не са маркирани и в планината няма изградени хижи. Транспортните връзки са малко и не винаги удобни. Все пак, те са в услуга на хората от доста понамалелите откъм жители околни села. Два пътя навлизат навътре в планината. Единият е от село Станьовци до селата Душинци и Ерул, като след Душинци отбивка вляво води до интересния манастир Света Троица. Другият път е през Долна до Горна Секирна. И двата са удобни за изкачване на планинския първенец. Големи връх не е единственият връх, който заслужава посещение. Преходите до върховете Копран, над село Банище, Росен, над Душинци, Люляк, над село Ерул, предлагат добра възможност за опознаване на планината.

Едно от интересните села безспорно е Бусинци, в северното подножие на планината. То е известно със своите майстори-грънчари, прочули бусинската керамика далеч извън трънския край. Навремето почти във всяка къща е имало работилница. Днес огънят още тлее. В селото има музей на грънчарските занаяти, а до него – и работилница за керамика, откъдето може да закупите интересен и доста практичен сувенир за спомен.

ЕРУЛСКА ПЛАНИНА

Първенец на планината: Големи връх – 1481 м
Πриродни забележителности: варовикови скали, малки пещери
Условия за туризъм: липсва туристическа база и маркировка
Условия за колоездене: обиколен маршрут през планините Ерулска, Пенкьовска и Черна гора
Планините на България

В брой ЛЯТО 2017 на Списанието си поставихме интересна задача. Решихме да съберем на едно място всички планини на България – да ги преброим, да ги огледаме отблизо и да се опитаме да ги опознаем поне малко по-добре.

Включете се и вие в начинанието! На сайта, обединени от общо заглавие “Планините на България“, ще намерите материали за всяка една от 39-те родни планини – помогнете ни да съберем всичко интересно и характерно за всяка една от тях. От природни забележителности до места и условия за спорт и туризъм – споделете ни в коментарите всичко, което знаете за съответната планина. Ние ще допълваме своевременно информацията в статиите, така че в един момент да съберем на едно място всичко онова, което прави планините притегателно и предпочитано място за свободното време.

Лято 2017

   

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведи твоят коментар!
Моля, въведи твоето име тук.