Стефан Раев от Siroko Wind Club: Ветроходни приключения в пиратски води

Опасното плаване, което донесе на яхтсмена наградата "Кор Кароли"

 
0
Стефан Раев
Снимка: Стефан Раев, личен архив

В предните два материала видяхме как Стефан израства от сърф инструктор в собственик на сърф спотове и научихме как училището му на остров Лимнос се превърна в предпочитана дестинация за любителите на вятъра и вълните. В настоящия материал ще разберем повече за другата негова страст – ветроходството.

С катамаран от Танзания до Лимнос

Стефан Раев
Снимка: Стефан Раев, личен архив

През всичките години, отдадени на сърфа и разработването на сърф спотове, Стефан не забравя своята първа страст, ветроходството, което продължава да бъде голяма негова тръпка. Макар заради бизнеса си дълго време да няма възможност да практикува, преди 2 години някогашният републикански шампион решава отново да влезе в играта и си купува мечтания катамаран. Намира го в Танзания, а пътят, който изминава, за да го докара до Лимнос му печели наградата “Кор Кароли” за най-добро морско ветроходно постижение за 2018 година:

Стефан Раев
Снимка: Стефан Раев, личен архив

“Състоянието на лодката беше такова, че първоначалният замисъл за плаване през нос Добра Надежда до Карибите се изпари като утринна мъгла. Полека започна да изкристализира идеята, че или ще трябва да се плава през Сомалийските пирати, или да се продава лодката. Ама това с продаването ми мина много бързо…

От Танзания до Гърция двамата с моя приятел Вилиан Господинов трябваше да прекосим изключително опасни райони – пиратски води, Йемен с гражданската война, Судан, Джибути, Египет… Три месечно плаване, много тежко с много опасности.

Стефан Раев
Снимка: Стефан Раев, личен архив

Първият етапът от Занзибар до Сокотра мина както се очакваше – първо плаване в открит океан, първи щормове, щилове, хиляда мили покрай крайбрежието на Сомалия, ремонти, риболов, оплетени и двата винта на дебели рибарски мрежи, двудневни размисли „за” и „против” гмуркането да размотая винтовете, предвид голямата акула, изяла уловената от нас туна на пет метра от лодката

Стефан Раев
Снимка: Стефан Раев, личен архив

Етапът от Сокотра до Джибути си беше едно безкрайно и уморително взиране в хоризонта за съмнителни скифове с черни нинджи на борда. Един месец бяхме в пиратски води. Имахме 3-4 захождания на лодки към нас. За защита си бяхме издялкали едина автомат от стиропор, който боядисахме в черно и аз се правех на командос с една камуфлажна жилетка и черна шапка. Изтекоха ни очите да наблюдаваме хоризонта – видим ли лодка скачах на носа с “автомата” и на три пъти се случи отсреща да вдигат ръцете, да обърнат курса и да изчезнат. Дали са били пирати нямам представа, но в този район всеки рибар е потенциален пират.

Стефан Раев
Снимка: Стефан Раев, личен архив

Предстоеше най-опасният участък – проливът Баб ел Нааб, който е толкова тесен, че и сомалийските и йеменските пирати общо взето те виждат от брега. Единствената стратегия, която ми дойде на ум, бе да изчакаме яка прогноза и с много вятър и големи вълни да го прелетим… От една страна, този пролив е последното място, където искаш да щурмуваш, дори попътно, от друга – и пиратът си мисли така най-вероятно. Така и стана… При четири-пет метрови, на моменти сриващи се вълни (вятър срещу течение) не видяхме пукнат пират и влетяхме в Червено море с десет възела на пет квадрата стаксел. Следващите етапи до Гърция вече минаха по-спокойно.

Стефан Раев
Снимка: Стефан Раев, личен архив

Имахме обаче и много красиви моменти – фосфоресциращ планктон в такива количества, че лодката като че ли плува в разтопено сребро, огромен син кит, който толкова не ни отрази, че чак беше обидно, вкусните жълтопери туни, които ловяхме в Индийския океан, огромните стада делфини, на които така и не се уморихме да се радваме като деца….

Не се считам обаче за някакъв голям мореплавател. Тепърва предстои да трупам опит. Просто направих едно трудно и сложно навигационно плаване и за него получих награда”.

Бъдещи ветроходни планове

Стефан Раев
Снимка: Стефан Раев, личен архив

Ежедневието на Стефан е изключително натоварено и рядко му остава време за почивка и други хобита, извън професионалните. Все пак понякога обича да кара сноуборд и да прави трекинг в планината. Остава обаче силно свързан с водата и въпреки малкото време, с което разполага, чертае планове за нови ветроходни приключения:

“Дойде времето да поплавам. Може пак да е като работа – чартъри, разходки и тн. – няма значение. Важното е да се плава. Първите няколко години със сигурност ще съм около Гърция, но ме влекат далечните дестинации като Чилийска Патагония, Антарктика, Британска Колумбия. Все сериозни места, където е по-хладно и по-бурно”.

Стефан Раев
Снимка: Стефан Раев, личен архив

Като романтик и приключенец не спира да търси предизвикателства, борбата с които го кара да се чувства пълноценен, а специално за читатеите на 360mag.bg споделя:

”Най-важното е да не се поддавате на ежедневието и да не се отказвате от мечтите си. Защото това се случва масово. Оттук идва и недоволството от живота, нервността и ниското самочувствие. Така че, разбереш ли какво искаш, захапваш като булдог докато стане. Може и да не стане. На малко хора им се получава, но процесът е важният. Деразйте и мечтайте!”

В първия материал от серията за Стефан ви разказваме за сърфа като страст и успешен бизнес, а във втория – за силата на мечтите и трудностите по пътя, които превръщат един сърф клуб в желана дестинация.

Ако искате лично да се убедите в достойнствата на Siroko Wind Club, направете първата крачка като посетите официалния уебсайт и Фейсбук страницата на клуба.

   

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведи твоят коментар!
Моля, въведи твоето име тук.