Стефан Раев е от онези редки личности, които преследват мечтите си до край, независимо на каква цена. От ветроходец и сърфист любител, той израства до професионален инструктор и собственик на сърф училища. Името Siroko отдавна е познато у нас и в чужбина и е символ на качество и професионализъм.

Пътят до успеха обаче е дълъг и изпълнен с труд, всеотдайност и упоритост.

Първи стъпки

Снимка: Стефан Раев, личен архивСтефан е бургазлия и като такъв е силно свързан с морето. През 80-те години започва да тренира ветроходство, без да знае, че това занимание ще предопредели живота му. Защото покрай местния яхт клуб се сблъсква с бъдещата си любов – сърфа:

“Основният ми спорт беше ветроходството, а да се науча да карам сърф добре стана моя мечта. По това време сърфовете нямаха нищо общо със съвременните – бяха едни огромни кораби с мачти от стъклопласт, но всичко беше голямо забавление.

В мръсните води на Бургаското пристанище, буквално до каналите, стъпих за първи път на сърф и за първи път паднах от него.”

Запалват го скоростта и адреналина:

“Ветроходството е разсъдлив спорт, много по-комплексен от сърфа – това е майката на водните спортове и изисква най-много умения. Сърфът, от своя страна, ме грабна много първично – дивашки. Само ти и вятърът без излишно оборудване! И разбира се скоростта, която по онова време беше немислима за яхтите. Сърфът беше единственото нещо, с което можеше да летиш по водата!”

Хобито се превръща в професия

Новото хоби обаче не се задоволява само със спорадичните срещи в Бургаския залив и постепенно се настанява все по-трайно в живота на яхтсмена.

През 90-те години Стефан е студент в Германия и като такъв се оглежда за някакво препитание. Случайно разлиства едно ветроходно списание и попада на обява за инструктор на плажен катамаран в Холандия. Кандидатства без да губи време и го приемат:

“Стигнах до Холандия и се оказа, че става дума за сърф училище, а катамараните бяха между другото. Училището беше снабдено с най-актуалната екипировка и аз буквално попаднах в рая! Не знаех къде се намирам – в началото почти си спях при екипировката, не можех да се отделя от нея. За България това бяха невиждани стандарти.”

Хобито става все по-достъпно и Стефан използва всеки удобен случай да се качи на сърфа. Бързо напредва и още в средата на първия сезон бургазлията се превръща от инструктор на катамаран в сърф учител:

“Така хобито ми се превърна в професия. Като малък си мислех, че професията ми ще бъде свързана по-скоро с яхтинга, а не със сърфа, а стана обратното”.

Бързо разбира, че иска да се занимава само с това нещо, и за да се посвети на мечтата си дори напуска университета:

“Така ме грабна сърфа, че не можех да си представя да правя нищо друго. В момента, в който попаднах на хубав спот с хубав вятър, осъзнах, че само си губя времето в университета. От мен сигурно щеше да излезе приличен чичко-чиновник в някой офис, но не се случиха така нещата. Буквално от първия ден в Холандия разбрах, че искам някой ден да имам собствени сърф училища и спотове и по този начин да направя кариера”.

Радостите и тегобите на сърф инструктора

Стефан има шанса да се учи на занаят от отлични инструктори, които го посвещават в тайните на немската система – номер 1 в света.  Занизват се безкрайни слънчеви дни с любимото занимание на чист въздух и в приятна компания:

“Едно от най-хубавите неща в тази професия е, че работиш с хора, които са в добро настроение. Защото са на почивка, препрограмирани да са в добро настроение – най-после освободени от оковите, весели и отпуснати.

Другото голямо удоволствие на учителския занаят въобще, което и до ден днешен ме зарежда, е като видиш резултатите от работата си.Радостта и благодарността в очите, когато курсистите подкарат сами сърфа”.

Не всичко обаче е забавление:

“Много грешна е представата, че професията ни е безкраен купон. Нищо подобно. Никак не е лесно да влезеш във водата в 9 сутринта и излезеш в 7 вечерта като прекараш цялото това време, изложен на слънце и вятър, изслушвайки разказите и въпросите на сто човека…

Най-трудно обаче е, да бъдеш професионалист на място където другите почиват. Защото всичко те предразполага да се отпуснеш, да пийнеш малко повече, да купонясваш до късно, защото си с хубави момичета примерно… Само че, това ще го направиш веднъж, ще го направиш два пъти и ако прекалиш вече не можеш да си изпълняваш служебните задължения.

Това си е професия като всяка друга. Светът е пълен с неуспели сърф учители, които не постигат нищо, защото гледат на работата си като на почивка или на нещо временно. А подходиш ли сериозно, развиваш ли се – можеш да направиш кариера!”

И той подхожда сериозно, а професията му се отплаща като му предоставя възможност да обикаля света. “25 години съм живял под палми”. Кариерата му започва в Холандия, но следват Египет, Турция, Гърция и Кабо Вереде. Това са държавите, в които той работи, но по различни поводи сърфът го отвежда до Хавай, Мавриций, Мароко и много други…

Мечтата като реалност

След 10 години, прекарани като мениджър на различни сърф спотове идва време и за осъществяване на старата мечта. Натрупал опит и контакти Стефан се прибира в България и основава култовата верига сърф училища Siroko на Златна рибка, Градина и Каваци:

“За тогавашните години, 2004-та, това беше нещо революционно. Направихме сериозни училища с барове, с модерно оборудване, със съвсем ново ниво на преподаване. Факт е, че голяма част от хората, които в момента имат училища или са инструктори са били или мои клиенти или мои служители.

В България обаче, по нашенски казано, за 5 години се наиграхме. Тръгнахме със сериозна инвестиция и тя тъкмо започна да се избива, но през това време се смениха 4-5 концесионери на плажове, заплашваха ни мутри и всякакви други разправии. Беше много нервно и в един момент започнахме да затваряме училищата едно по едно.”

Стефан обаче не съжалява и насочва енергията си на две други места – Лимнос в Гърция и африканският остров Кабо Верде.

В Кабо Верде създава най-ветровития сърф спот на света. Разработва го от нулата и след 5 години успешна работа го продава. Това му позволява да осъществи друга своя отдавнашна мечта – да си купи катамаран. Но, за това по-нататък…

Във втория материал от серията за Стефан ви разказваме за силата на мечтите и трудностите по пътя, които превръщат един сърф клуб в желана дестинацияа в третия се потопете в историята за неговата друга страст – ветроходството – и премеждията му със сомалийските пирати.

Ако искате лично да се убедите в достойнствата на Siroko Wind Club, направете първата крачка като посетите официалния уебсайт и Фейсбук страницата на клуба.