Беше доста отдавна. Като член на бюрото на ОС на БТС в Пловдив, на един от многобройните пленуми, бях в деловия президиум, където ми бе отредено място до доста възрастен и непознат турист. Той обаче знаеше доста неща за мен. Най-важното от които, че като преподавател във Висше учебно заведение се занимавам и с научна работа, и то по въпросите на алпинизма и туризма. След разменените няколко думи той се обърна към мен:
„Другарю Бешев, имам в тази чанта един документ, който за мен си свърши работата. Благодарение на него аз бях официален гост при освещаването на хижа „Еръ-Кюприя”. Ако този документ остане при мен, той всеки ден, месец и година ще губи своята стойност, докато съвсем се загуби. Точно обратно, във вашите ръце с всяка година той може да става все по-ценен”.
Приех подаръка с благодарност. Дълго време не го използвах за нищо, но го запазих в моя архив, който вече бях започнал да събирам. И сега, когато съм седнал над лаптопа, си давам сметка колко прав е бил старият турист. А може би е бил и един от доброволците, носили на гръб или в раниците си по-дребните строителни материали.
Когато годинките ми значително нараснаха, все по-често се заглеждах в подаръка. Започвам разказа си сега с него и то най-напред със снимката на неговата ПОКАНА, която вече гледате, за освещаването на хижа Еръ-Кюприя в Родопите. За съжаление не запомних името на този турист, а и пътищата ни занапред са вървяли в различни посока и повече не се срещнахме. Неговият път навярно е продължил по туристическите пътеки, а моят към отвесните стени и обледенените върхове.
Отдавна знаех за големия ентусиазъм , с който през 20-те, 30-те и 40-те години на миналия век, по нашите планини, са строени всички заслони и хижи. Знаех как всеки турист е отдавал доброволно своя безплатен труд. Как е носел е в раницата си тухли, керемиди и други по-дребни строителни материали. Как е участвал в редица инициативи – коледуване, лазаруване, танцови забавления вечеринки с едничката цел да се съберат средства за поредната хижа.
Вижте още: Историята на хижа „Академик” /Родопски партизани/
Като посрещам с изключително голямо внимание интереса на списание „360 градуса“ по въпроса за хижите в България и тяхното строителство, започнах да търся информация на тази тема и то най-вече за хижите и заслоните, строени до преди Втората световна война, в пловдивския регион, които за радост не са малко. И както си му е редът трябва да върнем лентата назад във времето, за да отделя внимание на първите домове в планината.
За първи път в световната история за някакви приюти в планината се споменава още през 1785 г., когато по предложение и финансиране на Орас Бенедикт де Сосюр, известен швейцарски професор с редица интереси в областта на науката – ботаника, геология, физика, метеорология и подчертани интереси към изследването на планините и техните върхове, е построена дървена колиба. Тя е изградена на 4331 м н.в., в подножието на европейския първенец Монблан, на ледника Босон, или на 476 метра под връх Монблан. Убежище, което да улесни дългогодишните опити за изкачването на „Белия великан”, както тогава местните жители на селцето Шамони са го наричали. А както се знае от историята на световното планинарство, именно този голям учен още през 1780 година е обявил като награда огромна сума на този, който намери път към върха.
Така, може би и благодарение на тази колиба, в аналите на световния алпинизъм са записани две много важни дати. На 8 август 1786 г., в 18:23 часа местно време, Жак Балма и д-р Мишел Пакар, увенчават с успех 15-годишната битка с най-високия, по това време, връх на Европа – Монблан- 4807 м. А година преди това в аналите на световните планини се появява първият, макар и дървен, заслон в планината.
Трябва да минат цели 136 години, за да се появи нещо подобно като дом и в българските планини, защото на 2 август 1922 г. отваря врати първата българска хижа – „Скакавица”, дело на дупнишките туристи. После нещата и у нас стават някак си по-леко. Още в началото на 1924 г. в подножието на балканския и български първенец Мусала /2925 м/ се появява тъй наречената „Клековата” хижа, дело на самоковските членове на ЮТС и на възрастните туристи. За кратко време е построен предвестникът на истинската х. „Мусала”. А на 3 август, същата година, е осветена и х. „Алеко”.
Вижте още: Историята на хижа “Фенера”
Хижа „Еръ-Кюприя” /Еркюприя/
Идеята на пловдивските туристи, от клона „Калоянов връх”, да изградят хижа в близост до скалния родопски феномен „Чудните мостове” е много отдавнашна. И когато тя окончателно е решена, няколко члена на клоновия съвет, начело с председателя П. Карапетров, заминават за с. Орехово. Тъй като построяването ѝ точно на това място попада в землището на селото, именно от там трябва да се получи разрешение. Кметът, както и общинското ръководство, приемат молбата на пловдивчани със задоволство и без никакви възражения отпускат за ползване исканите 5 декара земя, която е на 1450 м н.в. и само на няколко метра от феномена.
Най-трудното обаче предстои – намирането на средства, и с това се ангажира не само клоновото ръководство, но и редовите членове. Обикалят се фабрики, заводи и редица по-малки предприятия, организират се вечеринки, изнасят се беседи за ползата от туризма и необходимостта да се изгради планински дом и от туристите на Пловдив, така както такива вече са направили дупнишките, софийските самоковските и карловските туристи. Нещата тръгват добре. Намират се и частни дарители, какъвто в този случай е Ангел Груев. Общинското място е предоставено безвъзмездно. Планът на бъдещата хижа също е направен от двамата архитекти, господата Скорчев и Тумангелов, също без заплащане. Освен събиране на финансови средства, като дарение пристига значително количество строителен материал – пясък, цимент, вар и още доста по-дребни строителни материали. С първоначални финансови средства е и самият клон „Калоянов връх”.
Вижте още: Историята на хижа “Македония”
Строителните работници от околните села Хвойна, Косово, Наречен, които се славят като отлични майстори, започват работа на пълни обороти и на 29 август 1936 година хижата е тържествено осветена и отваря врати. На самото тържество, което започва в 10.30 часа преди обед, присъстват много гости от Пловдив, Смолян, Асеновград, както и от съседните села. Пред събралото се множество пламенна реч произнася свещеникът на с. Хвойна, който има голям интерес към историческите факти и документи, и в следващите няколко години издава книга, в която разказва за миналото, настоящето и бъдещето на село Хвойна. В речта си отецът изказва най-сърдечни благодарности на община Орехово за дарението на земята и положителното отношение към туристическите дела. Добри думи той изказва и за двамата архитекти, направили проекта като подарък, както и на десетките туристи, дали безплатния си труд в изграждането на хижата. Специални похвали получава и много дейният председател на пловдивското туристическо дружество „Калоянов връх” г-н П. Карапетров, както и на предприемачите и строителите, които са свършили работата си бързо и добросъвестно.
Поздравления към всички, които имат дело за този красив планински дом, поднася кметът на с. Хвойна, което по това време е главно кметство на околните села Орехово, Малево и Забърдо, г-н. Антонов. С пламенни слова към присъстващите се обръща и подпоручик Колев, който говори от името на пловдивския гарнизон. Поздравления към клоновото ръководство, строителите и гостите поднася и д-р Павлов, член на управителния съвет на Централното настоятелство на ЮТС. Със специални и подходящи за случая подаръци и слова говорят представителите на ловното д-во „Сокол” г-н. Ст. Атанасов и г-н Н. Жалов от Асеновградското туристическо дружество. След което председателят на д-во „Калоянов връх” прерязва лентата и обявява хижата за открита. Освещаването завършва с народни хора, забавления и едно истинско и пълно със смисъл и съдържание познато родопско тържество.
В следващите години хижата на няколко пъти е разширявана и обновявана с пристройки и бунгала, тъй като известно време е била предоставена на ЦС на БПС /Професионалните съюзи/ за нуждите на Екскурзионното летуване. Към настоящия момент хижата може да побере 100 души. До нея води 19-километров асфалтов път, който на доста места е поизносен.
Вижте още: Хижа “Персенк”
На самата покана Настоятелството на Пловдивското туристическо дружество „Калоянов връх” , клон на БТС дава подробна информация за няколкото маршрута, по които може да се достигне до хижата.
Първи вариант – Пловдив, Асеновград, Нареченски бани, с. Хвойна, с. Милево, с. Орехово до Еръ-Кюприя. Втори вариант – Пловдив, Бяла черква, х. Персенк, х. Еръ Кюприя и трети вариант – Пловдив, село Св. Спасъ /с. Сотиръ/, а днес Храбрино, с. Ситово , х. Персенк, х. Еръ-Кюприя. Съобщава се също, че „пътуването става пеша или с добитъкъ. Повече информация може да се получи в канцеларията на д-во „Калояновъ връхъ” – Дома на Изкуството и Просветата“.
Хижа “Чудните мостове” се намира в непосредствена близост до скалния феномен Чудните мостове, на 1450 м н.в. (Виж локация тук). Тя е комплекс от двуетажна сграда и бунгала с общ капацитет 70 места. Сградите са водоснабдени и електрифицирани, санитарните възли и бани са външни, а за част от бунгалата са вътрешни. Отоплението е с печки на ток и с твърдо гориво. В старата хижа има кухненски блок и столова. Непосредствено до хижата има ресторант и магазин за хранителни продукти, и павилион за дребни стоки и сувенири. Хижата се стопанисва от ТД “Студенец”, Чепеларе.
* * *
В опит за история на хижите в пловдивския регион, строени до 1944 година,
доц. Сандю Бешев
