На 13 август 1967 година родният трибагреник се развя на заветната, за българския алпинизъм, височина. На тази дата шестима българи, за първи път стъпиха на връх, извисил снага над 7-те хиляди метра, което за времето си това постижение все още се считаше за много престижно. Негови автори подредени по реда на фамилните им имена са: Аврам Аврамов, Георги Атанасов, Сандю Бешев, Енчо Петков, Ангел Петров и Евгени Христов.
В тази година съветските алпинисти отбелязваха достоен юбилей – 50 години от Великата октомврийска социалистическа революция /ВОСР/, както по това време тя се наричаше. По този повод за участие в организираната от Федерацията по алпинизъм на СССР, алпиниада на Памир, в подножиетоа на пик Ленин, съветските алпинисти бяха поканили по 6 алпинисти от бившите Социалистически страни. Това много улесни участието на наши представители, тъй като по това време за подобно мероприятие у нас трудно можеше да се мечтае.
Според правилата на съветските алпинисти всичките, около 300 съветски и близо 60 чужденци бяха разпределени в 4 отряда. Нашата група попадна във втори отряд. А според тактикатическия план на ръководството различните отряди самостоятелно излизаха по маршрута, за да изграждат междинните си лагери. Самото изкачване трябваше да се осъществи по два от най-традиционните маршрута – през скалите „Липкин” и през вр. Революция. В последния момент по наше настояване групата ни получи разрешение за трети маршрут – „Метлата”, който от около 5200 м се отделя вдясно от „Липкин” и продължава право нагоре. Тъй като по време на трите си аклиматизационни излизания по маршрута нямахме сериозни проблеми, спокойно посрещаме последния решителен ден. И той дойде.
10 август. Още в тъмно напускаме „българската територия” на 3200 м, която за няколко дни ще остане празна. Движим се добре и подминаваме лагер 1 /4200 м/. Нощуваме направо на лагер 2 /5200 м/. До тук сме заедно с останалите алпинисти от нашия втори отряд. Към лагер 3 /6200 м/ поемаме сами. Ръководителят ни Георги Атанасов заболява, но въпреки това продължаваме всички заедно. На 6200 м спим почти комфортно. Все още никой не чувства височината. Малко пред лагер 3 /6200 м/ Джиджи, придружаван от Жени /Евгени Христов/ решават да нощуват между двата лагера – трети и четвърти.
13 август. Днес е решителният ден. Времето е слънчево и спокойно. Сбъдват се уверенията на Аврам, че от 100 години първите дни на август тук са великолепни. Рано тръгваме четирима в две свръзки – Енчо и Ангел, Аврам и аз. Двамата ни приятели – Джиджи и Жени са след нас. Ето я и предвърховата „Запетая”, за която толкова много бяхме слушали и чели. Едно опънато въже за „всеки случай” ни дава нови сили, увереност и самочуствие. Още няколко минути и сме пред бюста на Владимир Илич Ленин. Прегръдки, целувки и високо над нас Родният трибагреник. Никога преди това той не е бил на такава височина. Успяваме! За сега сме само четирима, знаем, твърдо сме уверени, че след час ще бъдем шестима. Имената ни вече ги знаете. За българския алпинизъм е открита нова страница – височинният алпинизъм. Изкачихме връх Ленин!
За съжаление, днес 13 август не мога да прегърна нито един от петимата ми партньори, за да ги поздравя с тази славна дата за нашия алпинизъм. Пиша, обаче тези редове в тяхна памет. За Джиджи, за Енчо, за Аврам, за Ангел и за Евгени /Жени/, които по волята на Всевишния се принесоха в другия, отвъдния свят.
Не слагам точка тук, защото съвсем накратко искам да споделя какво стана след тази голяма дата. За 55 години на 6 седемхилядни върха – Ленин /7134 м/, Комунизъм /7495 м/, Корженевска /7105 м/, Победа /7439 м/, Ношак /7492 м/ и Мустаг Ата /7509 м/ повече от 460 различни по имена българи са държали родния флаг в ръцете си, стъпили на височина повече от 7-те хиляди метра. А тъй като някои от тях, както например, Христо Проданов, Динко Томов и Петко Тотев са правили това по 12 пъти. Малко след тях, по десетина пъти това са направили Дойчин Василев, Иван Вълчев и запомнете – единствената дама Йорданка Димитрова. Или ако обобщим всичко това то наш, български крак е стъпвал малко повече над 550 пъти на приоблачните висини между 7-те и 8-те надоблачи гиганта. А що се касае за подобна 8000 хилядна равносметка за нея тогава, когато й дойде времето. Но ще завърша с това, че ако не беше стълбичката със съответните стъпала на 3000, 4000, 5000, 6000 и 7000-те хиляди метра, за които бе и разказът, който току-що прочетохте, днес нямаше за говорим и пишем за последното стъпало – 8000-те хиляди метра.
Голяма част от трудовете на доц. Бешев са поместени в книгите, издадени от Списание 360:
„Истории за началото на планинарството в България“ „Българи на големите върхове по света“
