Преди 55 години: България влиза в семейството на седемхилядниците

На 13 август 1967 шестима българи, за първи път стъпват на връх над 7 хиляди метра

 
0

Сподели

Shares
Шестимата от вр. Ленин

На 13 август 1967 година родният трибагреник се развя на заветната, за българския алпинизъм, височина. На тази дата шестима българи, за първи път стъпиха на връх, извисил снага над 7-те хиляди метра, което за времето си това постижение все още се считаше за много престижно. Негови автори подредени по реда на фамилните им имена са: Аврам Аврамов, Георги Атанасов, Сандю Бешев, Енчо Петков, Ангел Петров и Евгени Христов.

В тази година съветските алпинисти отбелязваха достоен юбилей – 50 години от Великата октомврийска социалистическа революция /ВОСР/, както по това време тя се наричаше. По този повод за участие в организираната от Федерацията по алпинизъм на СССР, алпиниада на Памир, в подножиетоа на пик Ленин, съветските алпинисти бяха поканили по 6 алпинисти от бившите Социалистически страни. Това много улесни участието на наши представители, тъй като по това  време за подобно мероприятие у нас трудно можеше да се мечтае.

Според правилата на съветските алпинисти всичките, около 300 съветски и близо 60 чужденци  бяха разпределени в 4 отряда. Нашата група попадна във втори отряд. А според тактикатическия план на ръководството различните отряди самостоятелно излизаха по маршрута, за да изграждат междинните си лагери. Самото изкачване трябваше да се осъществи по два от най-традиционните маршрута – през скалите „Липкин” и през вр. Революция. В последния момент по наше настояване групата ни получи разрешение за трети маршрут – „Метлата”, който от около 5200 м се отделя вдясно от „Липкин” и продължава право нагоре. Тъй като по време на трите си аклиматизационни излизания по маршрута нямахме сериозни проблеми, спокойно посрещаме последния решителен ден. И той дойде.

Доц. Сандю Бешев – 13.08. 1967 г.

10 август.  Още в тъмно напускаме „българската територия” на 3200 м, която за няколко дни ще остане празна. Движим се добре и подминаваме лагер 1 /4200 м/. Нощуваме направо на лагер 2 /5200 м/. До тук сме заедно с останалите алпинисти от нашия втори отряд. Към лагер 3 /6200 м/ поемаме сами. Ръководителят ни Георги Атанасов заболява, но въпреки това продължаваме всички заедно. На 6200 м спим почти комфортно. Все още никой не чувства височината. Малко пред лагер 3 /6200 м/ Джиджи, придружаван от Жени /Евгени Христов/ решават да нощуват между двата лагера – трети и четвърти.

13 август. Днес е решителният ден. Времето е слънчево и спокойно. Сбъдват се уверенията на Аврам, че от 100 години първите дни на август тук са великолепни. Рано тръгваме четирима в две свръзки – Енчо и Ангел, Аврам и аз. Двамата ни приятели – Джиджи и Жени са след нас. Ето я и предвърховата „Запетая”, за която толкова много бяхме слушали и чели. Едно опънато въже за „всеки случай” ни дава нови сили, увереност и самочуствие. Още няколко минути и сме пред бюста на Владимир Илич Ленин. Прегръдки, целувки и високо над нас Родният трибагреник. Никога преди това той не е бил на такава височина. Успяваме! За сега сме само четирима, знаем, твърдо сме уверени, че след час ще бъдем шестима. Имената ни вече ги знаете. За българския алпинизъм е открита нова страница – височинният алпинизъм. Изкачихме връх Ленин!

Шестимата от 1967 г.

 За съжаление, днес 13 август не мога да прегърна нито един от петимата ми партньори, за да ги поздравя с тази славна дата за нашия алпинизъм. Пиша, обаче тези редове в тяхна памет. За Джиджи, за Енчо, за Аврам, за Ангел и за Евгени /Жени/, които по волята на Всевишния се принесоха в другия, отвъдния  свят.

Не слагам точка тук, защото съвсем накратко искам да споделя какво стана след тази голяма дата. За 55 години на 6 седемхилядни върха – Ленин /7134 м/, Комунизъм /7495 м/, Корженевска /7105 м/,  Победа /7439 м/, Ношак /7492 м/ и Мустаг Ата /7509 м/ повече от 460 различни по имена българи са държали родния флаг в ръцете си, стъпили на височина повече от 7-те хиляди метра. А тъй като някои от тях, както например, Христо Проданов, Динко Томов и Петко Тотев са правили това по 12 пъти. Малко след тях, по десетина пъти това са направили Дойчин Василев, Иван Вълчев и запомнете – единствената дама Йорданка Димитрова. Или ако обобщим всичко това то  наш, български крак е стъпвал малко повече над 550 пъти на приоблачните висини между 7-те и 8-те надоблачи гиганта. А що се касае за подобна 8000 хилядна  равносметка за нея тогава, когато й дойде времето. Но ще завърша с това, че ако не беше стълбичката със съответните стъпала на 3000, 4000, 5000, 6000 и 7000-те хиляди метра, за които бе и разказът, който току-що прочетохте, днес нямаше за говорим и пишем за последното стъпало – 8000-те хиляди метра.

 

Сподели

Shares

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведи твоят коментар!
Моля, въведи твоето име тук.