Българските височинни рекорди

Кой и кога се е качил на едни от най-високите върхове в света?

 
0

Сподели

Shares
Елбрус. Снимка: adventurealternative.com
Елбрус. Снимка: adventurealternative.com

„Стар турист съм. От 1895 до 1903 г. бях първият българин, който се бе качил най-високо – на връх Гран Комбен 4318 м в Швейцария и покойният Алеко през 1895 г., когато се завърнах от тази моя екскурзия, ми козирува и поздрави”. Това пише в книгата си „Практично и пълно Ръководство по Туризма” авторът на това важно изкачване. По това време въпросите за височинни рекорди в областта на планинарството не са били актуални, въпреки това бъдещият професор по медицина Параскев Стоянов високо е оценил голямата надморска височина на изкачения от него връх в Алпите, и изрично е упоменал, че той е първият българин качил се най-високо.

Гран Комбен и Пaраскев Стоянов

Години по-късно, при изкачваните от българските алпинисти върхове в Алпите, Кавказ, Памир, Хиндукуш, Тян Шан, Каракорум и Хималаите нашите алпинисти не пропускаха възможността да отбележат постигатите от тях височинни рекорди. Така въпросът за височината стана актуален и периодически се повишаваше. А днес, когато нашите алпинисти достигнаха пределната надморска височина от 8848 метра и вече няма какво повече да се прави и подобряване на този рекорд предлагаме на нашите читатели една справка – кога, от кого /кои алпинисти/  и на кой връх е поставян височинен български рекорд.

И така, приемайки рекорда на Параскев Стоянов от 4318 м за първи в историята на българския алпинизъм трябва да отбележим, че 5 години по-късно или на 3 август 1903 г. студентът по медицина в Женева Иван Малеев повдига българския рекорд с още 489 м, стъпвайки на купола на европейския първенец Монлан /4807 м/.

Монблан и Малеев
Монблан и Малеев

Трябва да минат цели 34 години, през които нашите алпинисти нямат възможност да впишат към своите съобщения за нов български височинен рекорд. Едва през месец юли 1937 г. един българин – Август Кабакчиев като курсант във военно инженерната академия „Г. Жуковски”в една от годишните си отпуски завършва курс по алпинизъм и в края на курса участва в едно масово изкачване на най-високия връх на Кавказ Елбрус-Западен връх /5642 м/. „Летвата е повдигната” с цели 835 метра. Следващата година Август Кабакчиев участва и в масовото съветско изкачване и на Източния връх на Елбрус /5621 м/. Тогава на върха се изкачват 256 съветски военнослужащи, в това число и българинът Август Кабакчиев.

Елбрус и ген. Август Кабакчиев
Елбрус и ген. Август Кабакчиев

Кой е Август Кабакчиев?

Тъй като за предните двама българи, а и за следващите, сме писали доста тук считаме да отделим няколко реда за това име. Август Кабакчиев е син на партийния функционер Христо Кабакчиев, един от видните участници в „Септемврийското въстание” през 1923 г. След разгрома на въстанието семейството на Христо Кабакчиев е изведено нелегално в СССР. Там синът им Август завършва висше военно образование по време на което осъществява и горните две изкачвания. След 1944 г. семейството на Август Калбакчиев се завръща в страната, където той постъпва на работа в армията, където израства до високото офицерско звание генерал- полковник и зам. Министър на МНО.  

И този рекорд се задържа дълги години, за да бъде подобрен едва на 13 август 1967 г., когато шестима наши алпинисти – Енчо Петков, Ангел Петров, Аврам Аврамов, Сандю Бешев, Георги Атанасов и Евгени Христов /подреждането е по реда на стъпването им на 7134-те метра на пик Ленин /днес вр. Авицена/. Записано е първото българско изкачване на връх над 7-те хиляди метра и нов български рекорд. Прибавени са още цели 1492 метра. Този чакан много години български успех открива пътя на височинния алпинизъм за нашите алпинисти и не след дълго отново в Памир на 30 юли 1972 г. Аврам Аврамов, Енчо Петков, Огнян Балджийски и Кънчо Долапчиев прибавят още 361 м, достигайки първинеца на СССР – вр. Комунизъм /7495 м/. Днес този връх носи името на създателя на Таджикистан Исмаил Самани.

Девет години по-късно българският височинен рекорд е изнесен далеч на изток, когато Христо Проданов осъществява първото българско изкачване на връх, извисил снага над 8-те хиляди метра. Това става на 30 април 1981 г. а върхът е Лхотце /851(6 м/. Към българския рекорд са прибавени още 1021 метра.

Проданов Лхотце с маршрута 1 (2)
Проданов Лхотце с маршрута 1 (2)

Само 10 дни преди календарът да ни е отчел кръглите 3 години или на 20 април 1984 г. отново Христо Проданов слага край на тази надпревара, развявайки родния трибагреник на заветните 8848 м – на Покрива на света – на връх Еверест. Повече няма накъде, защото нагоре е само небето…    

Проданов Жестокият ръб 60 д1
Проданов- Жестокият ръб 60 д1

Сподели

Shares

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведи твоят коментар!
Моля, въведи твоето име тук.