„Стар турист съм. От 1895 до 1903 г. бях първият българин, който се бе качил най-високо – на връх Гран Комбен 4318 м в Швейцария и покойният Алеко през 1895 г., когато се завърнах от тази моя екскурзия, ми козирува и поздрави”. Това пише в книгата си „Практично и пълно Ръководство по Туризма” авторът на това важно изкачване. По това време въпросите за височинни рекорди в областта на планинарството не са били актуални, въпреки това бъдещият професор по медицина Параскев Стоянов високо е оценил голямата надморска височина на изкачения от него връх в Алпите, и изрично е упоменал, че той е първият българин качил се най-високо.
Години по-късно, при изкачваните от българските алпинисти върхове в Алпите, Кавказ, Памир, Хиндукуш, Тян Шан, Каракорум и Хималаите нашите алпинисти не пропускаха възможността да отбележат постигатите от тях височинни рекорди. Така въпросът за височината стана актуален и периодически се повишаваше. А днес, когато нашите алпинисти достигнаха пределната надморска височина от 8848 метра и вече няма какво повече да се прави и подобряване на този рекорд предлагаме на нашите читатели една справка – кога, от кого /кои алпинисти/ и на кой връх е поставян височинен български рекорд.
И така, приемайки рекорда на Параскев Стоянов от 4318 м за първи в историята на българския алпинизъм трябва да отбележим, че 5 години по-късно или на 3 август 1903 г. студентът по медицина в Женева Иван Малеев повдига българския рекорд с още 489 м, стъпвайки на купола на европейския първенец Монлан /4807 м/.
Трябва да минат цели 34 години, през които нашите алпинисти нямат възможност да впишат към своите съобщения за нов български височинен рекорд. Едва през месец юли 1937 г. един българин – Август Кабакчиев като курсант във военно инженерната академия „Г. Жуковски”в една от годишните си отпуски завършва курс по алпинизъм и в края на курса участва в едно масово изкачване на най-високия връх на Кавказ Елбрус-Западен връх /5642 м/. „Летвата е повдигната” с цели 835 метра. Следващата година Август Кабакчиев участва и в масовото съветско изкачване и на Източния връх на Елбрус /5621 м/. Тогава на върха се изкачват 256 съветски военнослужащи, в това число и българинът Август Кабакчиев.
Кой е Август Кабакчиев?
Тъй като за предните двама българи, а и за следващите, сме писали доста тук считаме да отделим няколко реда за това име. Август Кабакчиев е син на партийния функционер Христо Кабакчиев, един от видните участници в „Септемврийското въстание” през 1923 г. След разгрома на въстанието семейството на Христо Кабакчиев е изведено нелегално в СССР. Там синът им Август завършва висше военно образование по време на което осъществява и горните две изкачвания. След 1944 г. семейството на Август Калбакчиев се завръща в страната, където той постъпва на работа в армията, където израства до високото офицерско звание генерал- полковник и зам. Министър на МНО.
И този рекорд се задържа дълги години, за да бъде подобрен едва на 13 август 1967 г., когато шестима наши алпинисти – Енчо Петков, Ангел Петров, Аврам Аврамов, Сандю Бешев, Георги Атанасов и Евгени Христов /подреждането е по реда на стъпването им на 7134-те метра на пик Ленин /днес вр. Авицена/. Записано е първото българско изкачване на връх над 7-те хиляди метра и нов български рекорд. Прибавени са още цели 1492 метра. Този чакан много години български успех открива пътя на височинния алпинизъм за нашите алпинисти и не след дълго отново в Памир на 30 юли 1972 г. Аврам Аврамов, Енчо Петков, Огнян Балджийски и Кънчо Долапчиев прибавят още 361 м, достигайки първинеца на СССР – вр. Комунизъм /7495 м/. Днес този връх носи името на създателя на Таджикистан Исмаил Самани.
Девет години по-късно българският височинен рекорд е изнесен далеч на изток, когато Христо Проданов осъществява първото българско изкачване на връх, извисил снага над 8-те хиляди метра. Това става на 30 април 1981 г. а върхът е Лхотце /851(6 м/. Към българския рекорд са прибавени още 1021 метра.
Само 10 дни преди календарът да ни е отчел кръглите 3 години или на 20 април 1984 г. отново Христо Проданов слага край на тази надпревара, развявайки родния трибагреник на заветните 8848 м – на Покрива на света – на връх Еверест. Повече няма накъде, защото нагоре е само небето…
