Съвети от атлети: Деян Петков – между маратоните и алпинизма

Таня Иванова в разговор с атлета ни за това как издържа на системните натоварвания, как тренира и как вписва хобитата си във всекидневието си на родител и работещ човек

 
0

Сподели

0Shares
0 0

В рубриката “Съвети от атлети” Таня Иванова – журналист от БНР и автор на рубриката за екстремни спортове там, ще ни среща с представители на екстремните спортове у нас, как тренират и как се подготвят за големите предизвикателства.

Днес Ви представяме Деян Петков – алпинист и ултрабегач в свободното си време, а иначе – баща и работник, както се шегува със себе си. Миналия септември стана втори в Националния шампионат на Италия по 24-часово бягане – “Lupatotissima”, като измина за едно денонощие 226 километра и 448 метра.
Всяка седмица “навърта” по 150 км някъде из София и казва, че това е целогодишно – като подготовка за алпинизма (член е на АК “Планинец”). Междувременно, участва няколко пъти в годината в ултрамаратони (член е и на СК “Бегач”), а два пъти месечно катери със свръзката си – Николай Вълков (заедно с Николай Петков, Дойчин Боянов и Боян Петров са първите българи, изкачили Гашербрум 1 – бел. ред.), по най-дългите алпийски турове в България – като подготовка за по-високите и по-сложни върхове.
Деян подготвяше прогнозата за времето и участваше в организацията на експедициите на Боян Петров. В екипа е на Банско филм фест и консултира някои издания по теми, свързани с бягане и алпинизъм.
Миналотото лято направи опит да измине два пъти, без прекъсване, трасето на “Обиколката на Витоша” (2х98 км), за да се подготви за едно от най-тежките състезания в света – Спартатлонът в Гърция, 245 км между Атина и Спарта. Нелеп инцидент обаче го спря по трасето – загуби контактните си лещи. Спартатлонът така и не се състоя заради пандемията, а Деян продължава да бяга всяка вечер, когато хората се приготвят за лягане или сядат пред телевизора, в продължение на два часа. И така – цяла година.
Как издържа на подобни системни натоварвания, как тренира и как вписва хобитата си във всекидневието си на родител и работещ човек – прочетете в разговора на Таня Иванова с Деян Петков:

Колко свободно време имаш седмично за тренировки?

Деян: Много малко и тренирам главно нощем – след като свърша с всички ангажименти в офиса и вкъщи. Опитвам се да балансирам между работа, вкъщи и моите хобита. Излизам към 21-22 ч., след като направя вечеря на детето, вкарам го в банята, оправя вкъщи и т.н. После бягам 2 часа, между 21:00 и 23:00 или между 22:00 и 24:00. По това време няма къде да се бяга, освен в парковете. За щастие, в Борисовата градина и в Южния парк е осветено, а и асфалтът там е хубав. При толкова много бягане на седмица – около 140-150 км, човек иска да му е хубав асфалтът, да му е светло, да не мисли за това къде точно бяга. Бягането най-вече опира до мотивацията – ако имаш мотивация, можеш всичко да направиш. Аз си я “отглеждам”, не искам някакви коли, осветление или хора да ми пречат.

Какво те мотивира – конкретна цел, победа в някакво състезание?

Деян: Не, не, не. Аз съм пълен аматьор, целта ми не са състезанията. Имам няколко цели. Първо, да се представя добре, според възможностите си, това не значи да отида и да спечеля състезание, а в дадения ден да съм в най-оптималната си форма. Планирам състезание доста отдалеч, участвам в много малко състезания – едно или две в годината. Сега се готвя за Спартатлона наесен. Той е едно от най-желаните състезания за ултрабегачите. Миналата година го отложиха заради Ковид, тази година се надявам да се състои.

Да се върнем на среднощните ти бягания – бягаш до много късно. След това можеш ли да се отпуснеш веднага и да заспиш?

Деян: То е до човек. Лично аз успявам много добре да си почина след това. След такова физическо натоварване съм изморен, а и след един душ… Всъщност, повечето хора, които имат такъв график (в Южния парк има определен контигент хора, които си се срещаме там по нощите), нямат проблем с това. Става естествен цикъл, рутина – ние бягаме абсолютно всеки ден, може би без един ден в седмицата. Но връщайки се към въпроса ти за мотивацията – една от главните причини да бягам, е алпинизмът. Тук, в града, бягането е един от малкото хубави начини да направиш качествена тренировка за сериозни дневни изкачвания и ако можеш да си представиш, че един маршрут в алпинизма е средно 14-16-18 часа на ден – например, Северен Джендем или Северната стена на Вихрен, тази тренировка (бягането) в късната част на денонощието, според мен, помага супер много, защото те прави много по-издръжлив на тежко натоварване в края на деня (при алпинизма).

По колко часа спиш и как се зареждаш сутрин?

Деян: Спя по 6-7 часа. Като баща, съм зает човек, нямам някакви ритуали. Оправям се вкъщи, отивам на работа. Много е трудно да живееш изключително правилно и здравословно. Трябва да се стараеш да го правиш, но не винаги е възможно.

Когато обаче бягаш по 150 и повече километра на седмица и това не е някакъв подготвителен период преди състезание, а целогодишно, откъде взема тялото толкова енергия?

Деян: Ами това не е много енергия. Колкото и да е странно, само преди 100-200 години доста хора са правили и много по-сериозни физически натоварвания всеки ден. Два часа бягане на ден, и то не в някакво супер бързо темпо, не е нещо кой знае какво, свиква се и то доста бързо. Може би всяка седмица можеш да качваш обема си с 5 км, така че много бързо можеш да достигнеш тези километри. Въпросът е, че очевидно трябва да приемаш повече калории, но се опитваш да бъдат някакви здравословни калории, да не се блъскаш с junk food. Това, което аз правя, е, че не вечерям след тренировка, а и след толкова много бягане на човек не му се яде. Пия протеинов шейк, за да не ми “изяде” през нощта всички мускули. Тялото не може само мазнини да гори, а гори една комбинация между мазнини и белтъчини, и с този протеинов шейк се опитвам да компенсирам донякъде. Опитвам се да намаля въглехидратите. Причината е – и аз го усещам много по себе си, че ние сме едно общество, което е в една постоянна инсулинова резистенстност. Инсулинът, който синтезираме, не успява да си свърши добре работата по разграждане на въглехидратите, искаме все повече и повече. Преди 100-200 години никой не е можел да си набави толкова въглехидрати, колкото сега има навсякъде около нас. И когато дойде истинското натоварване (например, всеки уикенд бягам един маратон или някаква дълга дистанция), когато през седмицата не си ял достатъчно въглехидрати, по време на дългото бягане дори малко въглехидрати да приемеш, ти дават супер boost – нещо, което може в момента да ти свърши работа за продължителното натоварване. Когато катеря, ям сникърси и такива неща, които много бързо можеш да ги изядеш и много бързо ти дават енергия. Обикновено ги ям преди ключови пасажи – малко и психологически… Не си поставям някакви супер строги ограничения, защото за да има човек добро психично здраве, едно от нещата е да води безстресов живот, а ако всеки ден мислиш точно какво да ядеш, как да го ядеш, по какъв начин да почиваш и т.н., става изключително сложно.

 

С Михаела Енгларо – българската рекордьорка, изминала 194 км за 24ч.
Често закусвам мюсли, то не е здравословно, защото въглехидратите му от захари са високи… На обед ям от ресторантите около офиса – месо, опитвам се протеините да са голяма част от менюто ми. А преди бягане много рядко ям. Тялото се чувства добре, когато стомахът е празен. Най-добре е да се яде най-малко 2 часа преди самото бягане, а при начинаещи не е добре и вода да пият непосредствено преди, защото стомахът е много капризен – дава сигнал на мозъка, че има някакъв пробелм и мозъкът започва да ти казва, че всичко ти е проблем. Преди състезание – въглехидратна храна, но е безсмислено, ако си в инсулинова резистентност, т.е. ако ти през цялото време си ял някакви захарни и въглехидратни неща, няма ефект. По време на дългите бягания не гледам толкова какво ям преди това, а какво – по време на самото бягане. С геловете сега е сравнително удобно, гледам да ги комбинирам с нормална храна. Пет минути преди бягане – един гел, и след това на всеки 40-50 мин ям. Андрей Гридин ми беше казал, че “Витоша 100” е състезание по ядене. Тук отварям една огромна скоба за хидратацията – преди яденето, теоретично ние имаме толкова много мазнини, че включат ли се мазнините (да кажем, след 40-ата минута, моментът, в който започва да ти става по-лесно – това е, когато се включват мазнините), те имат много калории (7-8 калории на грам, докато при въглехидратите са 3-4), но е по-добре да внимаваш с хидраторането. Какво означава да се хидратираш добре? С потта си ние изхвърляме соли и нарушаваме солния баланс на организма, затова трябва да си ги набавим. Има доста спортни напитки. Изключително важно е да не изпадаш в дехидратация, защото след това не можеш да наваксаш, колкото и вода да изпиеш. Постиженията ти спадат страшно много. Започваш да се мъчиш без резултат.

А как издържат ставите ти на такова натоварване? Вземаш ли някакви добавки?

Деян: Първо, няма изследвания, че колагенът може да се усвои от добавки, така че не вземам добавки. При единствения път, когато ме заболяха стави, за щастие, успях да променя техниката си на бягане и оттогава нищо никога не ме е боляло. Мисля, че голяма част от болежките на хората в ставите идва от неправилната техника на бягане. Като увеличат обема, стресът върху тялото – особено при тези, които бягат пета-пръсти, става много сериозен. Човек трябва да си промени техниката, за да няма проблеми, ако мисли дългогодишно да се занимава с това. Промяната на техниката – да стъпваш първо на пръсти, е лесна, но изисква първоначално усилие, което не е чак толкова голямо – месец-два.

Правиш ли преди бягане някакви упражнения?

Деян: Във всички други спортове бягането е загряване. Направо започвам да бягам, но аз не бягам бързо – около 5 – 5,15 пейс. Когато правя бързи бягания, загрявам. Бързите ми бягания – вторник и четвъртък, са с пейс 4:30 – 4:15. Някой може да се смее, но за мен това са бързи бягания и за тях тръгвам по-бавно, няколко километра с 5:30 и след това бързо. Когато правя контролни, започвам с бегови упражнения, съвсем стандартни.

След като 6 дни в седмицата бягаш, кога имаш време за алпинизъм?

Деян: Опитваме се през седмица да катерим някъде, защото имаме семейства и трябва една седмица за семейството, една – за алпинизма. Катерим главно Северен Джендем, където са дългите алпийски маршрути в България. Тогава бягам по-малко, ние катерим главно през зимата, 16-18 часа по маршрута също е вид кардио тренировка. Въпреки че голяма част от тях стоиш на някаква площадка, пак някаква работа се върши там, така че рядко пулсът ти пада под 100-110.

Там имаш ли набелязана цел за тази година?

Деян: Нашата цел беше връх Комунизъм, който сега се казва Исмаил Сомони – по един машрут, който рядко се катери, много отдавна никой не се е качвал, дори от руснаците, но изглежда там също ще има карантина и сезонът въобще не е ясен, така че най-вероятно ще си поставим някаква цел в Алпите.
С Кшищоф Виелицки по време на Банско филм фест.

Значи лятото – някакво изкачване, есента – Спартатлона?

Деян: Да, ще бъде трудно, защото това означава, че 2-3-4 седмици няма да мога да тренирам, както трябва, докато катерим. Затова се надявам сега да изградя някакъв обем – една критична маса километри, които да ми помогнат след това да се представя добре. В Спартатлона трудно те пускат – с някакви по-сериозни постижения трябва да си, и не ми се иска да отида там и да съм някакъв куфар. Затова ще се постарая да се представя добре. Ще видим какво ще стане.
Повече за Деян и неговите успехи, следете тук.

Сподели

0Shares
0 0

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведи твоят коментар!
Моля, въведи твоето име тук.