Тази година на 24 февруари Христо трябваше да навърши 78 години. На тази дата от многобройните си почитатели и приятели той щеше да получи поздравления и пожелания за нови успехи. Героят на България, първият българин, стъпил на Покрива на света, не навърши своите 78 години, защото съдбата бе решила друго. Остави го само на 41 години.
Отне ни го в най-звездния му миг – когато българският алпинизъм бе постигнал най-големия успех в цялата си история. Българин бе стъпил на първия връх на планетата – Еверест, на 8848 метра. И този българин бе синът на Карлово и на България.
Помните ли 20 април на 1984 година? На тази дата един българин бе развял родния трибагреник на заветните 8848 м на Еверест. Чрез радиото, телевизията и вестниците – наши и чужди, Христо бе влязъл във всеки дом.
„0бади ли се?„, „Слиза ли?„, „Къде е?„.
Въпроси, въпроси, които, уви, оставаха без отговор. Мъчително и трудно минаваха минутите и часовете. Един българин изживяваше по най-достоен начин последните минути от своя живот, и то там високо горе, в границите на 8500 метра – в „Границите на смъртта„.
Христо го няма! Колко трудно е осмислянето на този факт. На 24 февруари заедно с него трябваше да направим равносметка на изминатия път. Правим я сега ние, но уви, сами.
Роден и израснал в подножието на Балкана – в Карлово, още като ученик, Христо така се пристрастява към алпинизма, че той става смисъл и съдържание на неговия живот. В Рила, Пирин и Стара планина се катереше с еднаква страст. Търсеше най-трудните и логични алпийски маршрути. Прокара над 30 премиери към върховете и то от най-висока категория на трудност. Сменяше партньорите си често – проф. Георги Атанасов, Атанас Кованджиев, Трифон Джамбазов, Благой Дживджанов, Асен Велев, Пламен Гурзовски. Винаги търсеше най-прекия път от основата на стената до самия връх или тъй наречените „Диретисими”. Стана инициатор и на зимните премиерни изкачвания.
С изявите си в Кавказ и Алпите той накара и най-строгите съдници да заговорят с уважение за българския алпинизъм. Ушба, Шхелда, Гранд Жорас, Матерхорн и Пти Дрю са върховете, пред които се прекланят всички алпинисти, а за Христо те просто бяха етап от подготовката му към най-високите върхове в света. И най-важното – пред имената на всичките споменати върхове можем да поставим първо българско.
Каква завидна спортна кариера!? Каква колекция от върхове!?
Първи българин на осемхилядник /Лхотце – 30 април 1981 г./. Първи българин на първия връх на планетата Еверест /20 април –1984 г./. И на двата върха сам.
В Хиндукуш, Памир и Хималаите, Христо показа истинските си възможности. За кратко време премина по няколко пъти всичките седемхилядници на Памир – 5 пъти на пик Ленин /днес Авицена/, 4 пъти на Корженевска, 2 пъти на пик Комунизъм /днес Исмаил Самани/ и 1 път на вр. Ношак в Афганистан. Събра в актива си 12 изкачвания на върхове над 7-те хиляди метра и по този показател и все още е ненадминат от нито един български алпинист, въпреки че вече 34 години го няма. Едва преди 8 години един друг достоен алпинист – Динко Томов от Сливен, успя да изравни рекорда му, осъществявайки дванадесетото си изкачване на седемхиляден връх, стъпвайки на вр. Мустаг Ата /7546 м/ в Китай. За съжаление, и за него вече говорим само в минало време.
След Еверест чухме много и най-компетентни оценки за Христо. Чухме ги от такива светила в алпинизма като Райнхолд Меснер, най великият алпинист на всички времена, Едмънд Хилари, първият човек стъпил на Еверест, проф. Едуард Мисловски, първият съветски алпинист, достигнал голямата мечта на поколения съветски алпинисти – Еверест. Всички те бяха единодушни – Христо Проданов е един от най-големите алпинисти в света. Към това ние бихме добавили, че ако Христо бе доживял своя 78-ми рожден ден, той щеше да празнува и пълната колекция на всичките 14 осем хилядника на нашата планета, наредил се непосредствено след големите Меснер, Кукучка и Лоретан. Навярно щеше да е събрал и втората по важност колекция от 7-те континентални първенци. Да, щеше…
Въпреки, че Христо остана завинаги по склоновете на Еверест, 15 години по-късно, в края на 1999 г., когато календарно завърши XX век, както всички спортни федерации излъчиха своя спортист на столетието, федерацията на българските алпийски клубове /ФБАК/ направи допитване до своите членове. В анкетата „Българският алпинист на XX век“ взеха участие 114 настоящи алпинисти, ветерани, деятели, както и 19 спортни редакции от всекидневния и периодичен печат и електронните медии – общо 133 гласували. След обработката на подадените анкетни карти става ясно, че Христо Проданов, посочен 90 пъти на първо място, събира общо 1335 точки и напълно заслужено е обявен за „АЛПИНИСТ НА СТОЛЕТИЕТО”. С 1004 точки второто място е отредено на Николай Петков, а Дойчин Василев зае третото място с 630 точки.
Още едно заслужено признание за Христо идва на 14 януари 2010 г. При допитването на БНТ до телевизионните си зрители за спортното събитие на XX век с 19.96% първото място заема изкачването му на вр. Еверест /20 април 1984 г./. Второто място е за националния ни отбор по футбол, класирал се на IV-то място на световното първенство в САЩ – 1994 г. с 16.85%. А с 14.36% третото място остава за рекорда на Стефка Костадинова на висок скок, поставен на 30 август 1987 г. в Рим.
Трудно, много трудно ми е да си представя Христо като 78-годишен с побелели, а може би и малко оредели коси. И днес в съзнанието ми все още е онзи Христо – винаги усмихнат, прилично спортно облечен, забързан и с поглед, зареян някъде към висините. Пълен с ентусиазъм, с много енергия и планове, отправени към нови върхове, защото неговото верую бе:
„Завиждам на хората, на които предстоят нови върхове.“
