Правенето на “жабки” като спорт: История, правила, състезания…

Една детска игра еволюирала до световни първенсва!

 
0

Сподели

0Shares
0 0
Снимка: www.surfertoday.com

Помните ли като деца играта, в която пускахте речни плоски камъчета във водата, плъзгайки ги?

“Жабките” присъстващи във всяко детство, се оказват не просто забавление, а съвсем реален спорт със собствени правила и хиляди участници и фенове. На това му казваме еволюционно развитие!

Целта на плъзгането на камъни е да се види колко пъти те ще отскочат от повърхността на езерце или река, преди да потънат. Изкуството на хвърлянето на плоски камъни през водата се превръща в полупрофесионален спорт, включващ техника и наука, а интересът към него се увеличава все повече.

Въпреки че, изглежда просто и лесно, за да станете наистина добри на “жабки” са нужни много тренировки и време. Перфектната техника за плъзгане на камъни отнема години, за да се усъвършенства и овладее като включва физическа сила и научни познания.

Снимка: www.adventureawaits.com

История на плъзгането на камъни

Първите писмени сведения за плъзгането на камъни като спорт датират от 1583 година. Някои източници смятат, че всичко е започнало, когато английски крал е успял да приплъзне суверените – британски златни монети – през река Темза.

Как камъкът все едно прескача водата? Защо отскача толкова много пъти?

Лацаро Спаланцани (1729-1799), италиански католически свещеник, е първият, който дава обяснение за физиката за плъзгането на камъни. Когато е хвърлен като летящ диск, камъкът генерира повдигане, изтласквайки водата надолу, докато минава през нея под ъгъл.

През 2002 г. Лидерик Боке, френски физик от университета в Лион, публикува научна статия, озаглавена „Физиката на скачащите камъни“, в която прави “дисекция” на явлението. Той открива, че масата на камъка, ъгълът му към хоризонта и повърхността на водата, скоростта на въртене и скоростта, определят дали ще потъне или ще се задържи на повърхността. Боке заключава, че малките ъгли – около 20 градуса – в съчетание с високи скорости на въртене, водят до оптимално хвърляне, което означава, че първоначалният тласък е от решаващо значение.

През 2011 г. Hewitt, Balmforth и McElwaine посочват, че на теория “скачащият” камък ще отскача неограничено време през водата, ако може да се поддържа хоризонталната посока. Плоските камъни прекарват във въздуха 100 пъти по-дълго, преди финално да паднат във водата. И тъй като въздухът е 784 пъти по-малко плътен от водата, въздействието му върху полета на камъка е относително минимално.

Как да плъзнете камък през море, езеро, река или водоем?

Ето няколко съвета, които ще ви помогнат да станете по-добри и талантливи:

1.Изберете правилното място. Най-добре е да започнте с неподвижна водна маса като езеро, завив или бавен участък на река. След като придобиете опит може да пробвате и в потоци.

2. Избиране на камък. Правенето на “жабки” е на принципа на хвърлянето на фризби. Потърсете кръгъл, плосък камък, който задължително е гладък. Размерът му не трябва да е много голям.

3.Заемете позиция. Застанете под ъгъл към водата, сякаш ще хвърляте диск на някого вътре. Хванете камъка с показалеца и палеца във форма „С“ около него. Издърпайте ръката си назад, сякаш ще хвърляте диска, след това я свалете бързо под тесен ъгъл (експертите се съгласяват, че 20 градуса е идеално) като отблъснете камъка от върха на показалеца.

4. Хвърлете! Краткото време между хвърлянето и първият подскок – по-малко от секунда – е достатъчно, за да промените траекторията на призимяване на камъка. Ако при хвърлянето завъртите камъка, прекалено силно е възможно директно да потъне във водата.

Кратко видео какво се случва в действителност:

От детска игра до Световно първенство

Световното първенство по приплъзване на камъни се провежда от 1989 година. Световното първенство  между 1989 и 1992 г. се е провеждало  в Уимбърли, Тексас. От 1997 г. събитието може да видите на остров Исдейл, Шотландия. Това е духовният дом на спорта.

Състезанието включва пет дивизии: възрастни (състезатели на мъже и жени на възраст 16 или повече години), юноши (момчета и момичета на възраст от 10-15 години включително), деца (деца на възраст над 9 години и по-малко), стари играчи (състезатели на мъже и жени на възраст 60 или повече) и отбор (максимум четирима състезатели от двата пола и всякаква възрастова комбинация).

Състезателни правила:

  1. Всички камъни трябва да имат не повече от седем сантиметра диаметър в най-широката си точка.

2.Всеки състезател има правото да хвърли три пъти в сесия

3.Камъкът трябва да отскача на повърхността на водата най-малко два пъти, за да се счита за валидно хвърляне. За дължина на хвърлянето се счита траекторията, докато камъкът потъне във водата.

  1. На състезателите не се разрешава „сблъсък“ при хвърляне. Поради това участниците трябва да са стъпили с двата си крака на специална платформата при хвърляне.

5. Валидните приплъзгвания ще бъдат сигнализирани със зелено знаме а невалидните такива, ще получат червено знаме.

6. “Жабките” ще се считат за невалидни, ако:

а) камъкът не отскочи поне два пъти;

б) камъкът не потъне в състезателната зона;

  1. В случай на равенство, шампионът ще бъде определен чрез трикратно хвърляне на камък разстояние.

8.Състезателите не трябва да носят собствена „екипировка“ – скачащи камъни от шисти Easdale са на разположение за всички спортисти.

ВИЖТЕ:GeoGuessr или намери се изгубен на непознато място по света, без да излизаш от вкъщи

Изкуството за “Жабките”

“Skips Stones for Fudge” е документален филм от 2016 г. на Райън Сейц, който описва живота на две легенди от спорта – Рус Байръс и Кърт Щайнер. Двамата се опитваха да надделеят един над друг повече от десетилетие. Филмът изследва физическите и емоционални предизвикателства, пред които са изправени плъзгачите на камъни, за да останат на върха в играта си.

BBC в Шотландия също продуцира задълбочен документален филм за спорта , разкриващ как “жабките” играят значителна роля в развитието на остров Исдейл.

Сподели

0Shares
0 0

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведи твоят коментар!
Моля, въведи твоето име тук.