Моменти от историята на най-важните европейски алпийски клубове

Когато всички започват да се обединяват в името на алпинизма

 
0

Сподели

0Shares
0 0
Снимка:Getty Images

В началото на март 1862 г. във Виена е основан и Австрийският алпийски клуб. За негови учредители се считат покорителят на Доломитите Паул Гремон, виенският студент Едмонд фон Мойсизович и барон Гвидо фон Самарута. Основаването на клуба е голямо събитие и за негови членове веднага се записват 627 души. Много важен момент в устава на клуба е, че в него няма никакви ограничения. Австрийските алпинисти и днес се гордеят с факта, че ако с изкачването на Монблан се ражда алпинизмът, то с изкачването на техния първенец Грос Глокнер /3798 м/ се потвърждава неговото съществуване.

В историята на австрийския алпинизъм са записани много имена, които няма как да споменем, но няма как да отминем: Херман Бул, Курт Димбергер /с премиерни изкачвания по на два осемхилядника/. Петер Хабилер с първо безкислородно изкачване на Еверест. Ентусиаста Херберт Тихи за своята мини експедиция. А какво да кажем за това, че с 9-те си алпинисти, участници в първи изкачени осемхилядника, Австрия изпреварва всички свои конкуренти. Няма как да не отбележим имената на смелчаците от 1938 г – Франц Каспарек и Хайнрих Харер, които в съюз с германците се справиха със страхотната Северна стена на Айгер, спечелила правото да бъде наречена „Стената на смъртта”.

К2
Photo: Denis Urubko/Nationalgeographic.com

На 19 април 1863 г. се учредява и Швейцарският алпийски клуб. В него не се допуска членуването на жени и поради това през 1918 г. в страната на банките се основава и клуб на жените алпинистки. Той обаче не е първият и единствен, тъй като по същата причина през 1907 г. в Англия е основан Лейдиз алпайн клуб.

Разположена в сърцето на Алпите, Швейцария играе важна роля в историята на алпинизма. Нима някога ще се забрави последният представител на класическото катерене Франц Лохматер – алпинистът, изкачил на свободно въже маршрут, по който е имало и пасажи в надвес. Едва 30 годинипо-късно, същият маршрут е преминат повторно с ползването на клиновата техника. А хималаистите Марсел Рюди и Ерар Лоретан? Вторият е алпинистът, който събра пълната колекция на 14-те осемхилядника веднага след Меснер и Кукучка, а с Марсел Рюди, изкачват 5 осемхилядника за пет месеца. И не са само те – има още редица големи имена на световния алпинизъм.

 На 4 октомври 1863 г. е положено началото на Италианския алпийски клуб. Основаването му става в Торино и негов инициатор е Куинтино Села, на когото се преписват знаменитите думи:

Ако всеки италианец – мъж, жена, деца и възрастни хора се изкачат поне веднъж на най-високите ни върхове , обещавам – в случай, че имам щастието да стана минисър на финансите, да отменя всички данъци.”

На снимката: Лино Лачедели

Италианците имат първо изкачване само на един осемхилядник, но ако той се нарича К2 коментарите са излишни. Там овациите обраха Лино Лачедели и Акиле Компаньоне. Но кои не знае за Емилио Комичи – царят на Доломитите, за железният Рикардо Касин, за големия  Валтер Бонати и най-вече за великия Райнхолд Меснер.

Едва през 1869 г. в Мюнхен е учреден Германският алпийски клуб, който 4 години по-късно /1873 г./ се обединява с австрийския под името Немско-австрийски клуб и до Втората световна война е най-големият в света. След Втората световна война двата клуба се разделят и поемат по своя възходящ път. Много са светлите страници на немския алпинизъм, но дори и само няколко от тях да са останали те говорят за едно голямо дело – Величавата битка за Нанга Парбат, дала основание на специалистите за винаги да запазят в историята имената на Вили Меркъл, Вило Велценбах, Карл Вин, а върхът да остане като „Съдбовната немска планина”.

На снимката:Гросглокнер

А братята Тони и Франц Шмит, напълно заслужили златни олимпийски медали за подвига си на Северната стена на Матерхорн, както и победителите на „Стената на смъртта” Айгер – Андеирл Хакмайр и ЛудвигФьорг…

На снимката: Рикардо Касин

През 1874 г. е основан и Полският алпийски клуб, който бързо набира скорост и прави значими изкачвания по световните планини. Особено силни са изявите на полските алпинисти по най-високите върхове на планетата – осемхилядниците. Те първи от бившите соц. страни напуснаха пределите на страната си, излизайки зад „Желязната завеса”. Натрупаха опит по планините на Южна Америка и Хиндукуш, за да постигнат завидни резултати в Хималаите. И най-вече въвеждането на зимните изкачвания на Хималайските и Каракорумски гиганти – Йежи Кукучка, Кшиштов Виелицки, Лешек Чихи, Ванда Руткевич… Много, много са имената, които заслужават да бъда споменати, но не тук, а на друго място и по друг повод.

ВИЖТЕ:Кътче от рая: Как е изграден заслонът на БАК в Рила

На 2 април 1874 г. в Париж е основан и Френският алпийски клуб. Преди това в Шамони и Сотерет съществуват две самостоятелни сдружения на гидовете, но те са без всякакъв надзор и бързо се разпадат. Официално организирането на гидовете става през 1875 г. На френските алпинисти принадлежи първото изкачване на връх над 8000-те хиляди метра – връх Анапурна /8091 м/ на 3 юни 1950 г., както и на трудния технически  Макалу. А какво да кажем за многобройните изкачвания на най-трудните и популярни върхове на родните Алпи. Ще забравим ли някога Морис Ерзог, Луи Лашенал, Жан Франко, Гастон Ребюфа и редица още светила на световния алпинизъм.

Анапурна I
Анапурна I

В края на декември 1874 г. в Загреб се основава и Хърватското планинарско и алпийско дружество. То е първо не само в Хърватия и бивша Югославия, но и сред балканските страни. Негови основатели са Буда Будисавлевич – сърбин, Джура Пилар – хърватин и проф. Йоханес – австриец. Редица интересни изкачвания на хърватски алпинисти може да пропуснем, защото само първото цялостно преминаван по „Жестокия път” на Еверест е напълно достатъчна атестация. Имената на сборния югославски екип – Нейц Заплотник, Стане Белак, Стипе Божич, Андрей Щемпфел записват имената си в златния списък на Еверест. Кой друг,ако не те първи преминаха математическия ръб по Западния гребен, наречен „Жестокия път”. А Томо Чесен, Даво Карничар…

Много интересна е и историята на Руския /Съветския/ алпинизъм. Първият опит за организиране на алпинистите е направен още през 1872 г. в Тифлис, но официално алпийски клуб се учредява след 5 години /1877 г./ и просъществува само 2 години. Двадесет години по-късно в Русия се основават два клуба – в Москва и Петербург, но уставите и на двата клуба са утвърдени едва през 1901 г. Междувременно през 1890 г. в Одеса се основава Кримски планински клуб, а  две години по-късно се основава и Кавказки алпийски клуб със седалище – зимата в.Петербург, а лятото в Сочи. За дейността на горните алпийски организации се знае малко, защото през 1923 г. на вр. Казбек се изкачват две групи. Първата от 18 души, водена от Григорий  Николадзе и втора, водена от А. Дидебуладзе от 8 души. Поради важността на тези две събития се приема, че именно тогава се полагат основите на Съветския алпинизъм…

На снимката: Ем Комичи

На 19 ноември 1929 г. или 72 години след учредяването на първия в света алпийски клуб в София се учредява и Българският планински  клуб, преименуван по-късно в Български алпийски клуб – БАК. Негови учредители са 18 членове на ЮТС, предимно студенти. За председател на клуба е избран инициаторът на това събитие Стефан Попов. През миналата годинина за него писахме достатъчно, защото отбелязахме неговия 90-годишен юбилей.

ВИЖТЕ: Хората, които поставиха началото на българския алпинизъм

         

Сподели

0Shares
0 0

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведи твоят коментар!
Моля, въведи твоето име тук.