Кътче от рая: Как е изграден заслонът на БАК в Рила

Камък по камък...

 
0

Сподели

0Shares

В края на миналогодишния летен сезон за кой ли път, отново поех към това приказно място. Денят бе неделя – топъл и слънчев с лек ветрец. С една дума – време само за преходи в планината.

Около х. „Мальовица” обстановката бе като пред пчелен кошер. Мнозина от туристите знаеха с подробности целта на своето посещение в този район и тихичко поемаха по стръмните пътеки на Мальовишката долина. Едни поемаха към перлата на Северозападния дял на Рила – вр. Мальовица. Други към заслона на Страшното езеро. Още от хижата обаче, дочувах често повтаряния въпрос за пътеката към БАК.

Там на хижата и най-вече на Втора тераса въпросите бяха още повече. Те се отнасяха не само за пътеката, защото тук указателната табелка бе повече от ясна. Интересът им бе най-вече за времето което би им отнело до въпросния БАК, какво толкова има там, че болшинството от туристите желаят да го посетят. Всичко това ми даде основание да разбера, че следващите редове за историята на заслона ще бъдат интересени за мнозина, и най-вече за тези, които не са били по тези места, а защо не и за тези, които са били, но по една или друга причина свързват името на този циркус погрешно.

Защо и от кога БАК?

На 19 ноември 1929 г. 18 младежи, предимно студенти, учредяват Българския планински  клуб (БПК), преименован малко по-късно в алпийски /БАК/.  В началото на 30-те години обаче, верни на своя устав – да обходят и опознаят българските планини, те смело навлизат в тайните на непознатите върхове в Мальовишкия дял на Рила. Първоначално прокарват по тях по-леки стенни маршрути, преминават част, а накрая и цялостно назъбения ръб от вр. Мальовица до вр. Ловница. 

При едно от поредните си посещения и изкачвания в този район времето, както често се случва по тези места, бързо и рязко се влошава. Дъжд, суграшица, силен вятър и накрая обилен снеговалеж. За да се подслонят някъде младежите намират една огромна скала леко наведена и под нея търсят спасение. Докато бурята вилнее, а те сгушени под огромния камък си спомнят хижите и заслоните по Алпите. Още тук и в момента някой поставя първия камък откъм подветренната страна на камъка. Идеята ги завладява и всеки започва да наслагва камък върху камък. Това младежите правят и всеки път, когато са в този район.

Построяването на заслони и хижи е една от основните дейности, които клубът набелязва още при своето учредяване. Това обаче се оказва непосилно за малочислената организация, която освен това няма и необходимата финансова възможност. Да построят самостоятелно хижа членовете на БАК не успяват, но вземат най-активно участие във всички начинания от подобен род. Те са в инициативни комитети по построяването на метеорологичните станции и наблюдателници на Мусала, Ботев връх и Черни връх, на хижа „Мальовица” и други подобни начинания. 

Мечтата за построяването на свой собствен заслон обаче не напуска нито за момент членовете на клуба. Те търсят начини и средства, създават организационни комитети, събират подписи за постройка на един свой дом в планината и той да бъде в непосредствена близост до върховете, които са обект на тяхната основна цел. Всички усилия обаче остават напразни и все пак те не се отказват. През лятото на 1934 г. използвайки естествения навес на споменатия по-горе каменен блок членовете на клуба събират почти целия си състав и само за месец успяват да оформят естествените дадености в приличен планински заслон /Известие на БАК, кн. 1, 1934 г., стр. 7- 8/. 

ВИЖТЕ ОЩЕ: 90 години организиран алпинизъм в България

 

Заслонът е направен на доброволни начала от камъни без никакви спойващи строителни материали. За изграждането му не са изразрходвани никакви фининсови средства. Намира се непосредствено под върховете Орловец и Злия зъб и може да побере десетина, а в случай на нужда и повече души. Това малко каменно жилище дълги години служи не само като убежище в лошо време, а и като изходен пункт при алпийските изкачвания в този район. На входа, видно от снимките, строителите му са изчукали с алпийския чук инициалите В. А. К. /на латиница/. 

ВИЖТЕ ОЩЕ: Магията на Рила: връх Орловец

И ето вече 86 години това малко заслонче, дело на големия ентусиазъм на първите ни алпинисти, поддържа духа на българските планинари и алпинисти. Името БАК, произлязло от душата и сърцето на строителите на заслона се налага така безапелационно и се отнася за целия циркус обкръжен от настръхналите зъбери на Злия зъб, Орловец, Камилата и Черната скала. А там недалеч на запад в пролуката на обкръжаващите циркуса върхове е тя – Мальовица символът на българския алпинизъм.

Кои са тези ентусиасти?

Тялом те вече не са сред нас, но духом ще бъдат там до тогава докато поколенията ще ходат до този райски кът. Ето и техните имена по реда на собствените им имена: Александър Белковски, Борислав Йорданов, Васил Радев, Васил Настев, Емануил Шаранков, Иван Шехтов, Любен Телчаров, Любен Пенев, Любен Радославов, Михаил Кръшняк, Пепи Енклиш /за това име почти нищо не се знае, тъй като до неотдавна дори само споменаването му би навредило на тези, които го споменат/, Ростислав Каишев, Стефан Попов.

                                                                           

Сподели

0Shares

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведи твоят коментар!
Моля, въведи твоето име тук.