Лицата на нашето планинарско училище – ЦАЛ, ЦПШ, УЦ „Мальовица”: Веселин Дашин

Под негово ръководство бе дадено началото на редица значими постижения в организационния и учебно-спортен живот на българския алпинизъм.

 
0

Сподели

Shares
Веселин Дашин
Веселин Дашин

Преди няколко дни /24 април/ се навършиха 102 години от рождението на един от най-знаковите председатели на българския алпинизъм – Веселин Дашин, а освен това само преди месец /19 март/ отбелязахме и юбилейните 70 години от откриването на Централния алпийски лагер /ЦАЛ/. Това ни дава повод, в тези дни, да върнем лентата назад във времето и си припомним за онези лица, които в трудните  следвоенния години бяха начело на родния алпинизъм.

Един от тях безспорно е Веселин Дашин под чието ръководство бе дадено началото на редица значими постижения в организационния и учебно-спортен живот на българския алпинизъм. Едно от тези постижения е и откриването на ЦАЛ, което става именно по време на неговото председателствуване на Републиканската секция по алпинизъм /РСА/. Поради това считам за необходимо да върна днешните алпинисти и планинари към живота и дейността на този предан и всеотдаен на алпинизма деятел.

Непосредствено след решението на Министерския съвет на Република България за създаването на Централен алпийски лагер  /14 януари 1952 г., постановление № 43/ започва усилена подготовка с проучване опита на съветските лагeри, осигуряване на база, екипировка и съоръжения, разработване на програма за занятията и редица още неща. Откриването на първото алпийско училище у нас е най-неотложния и съществен въпрос, които вълнува и занимава ръководителите на алпинизма в България, в края на 1951 и началото на 1952 г. В това напрегнато време най-голяма активност проявяват Петър Златев, Александър Белковски, Андрей Тодоров, Цанко Бангиев, Ганчо /бащата/ и Тотко /синът/ Игнатиеви, Енчо Петков, Христо Борисов, Георги Атанасов, Никола Шопов и редица още от най-дейните ни алпинисти.

Бараките на ЦАЛ
Бараките на ЦАЛ

  С подчертан интерес и голям ентусиазъм идеята се приема и от тогавашния председател на Републиканската секция по алпинизъм при ВКФС Веселин Дашин. Независимо от голямата му политическа заангажираност той играе много важна роля не само в кординацията между доброволните сътрудници, членовете на комисията и ръководните органини на ВКФС, но взема най-активно участие и в редица практически действия при подготовката на това най-важно мероприятие на българските алпинисти в края на 1951 и началото на 1952 г. Та нали точно тук, в подножишето на планината /в гр. Самоков/ той всеки ден е дишал чистият планински въздух на Рила.

Роден е на 24 април 1920 г. в град Самоков, където завършва своето основно и средно образование. След това записва Юридическия факултет на Софийския университет. Работи и учи едновременно, тъй като родителите му нямат възможност да го издържат. Както работата, така и учението вървят трудно, защото той вече се е отдал изцяло и на партийна работа.

Едва в края на 1943 г. завършва семестриално Юридическия факултет, но не се дипломира, с което окончателно се разделя с мисълта да се отдаде на тази професия. В периода на войната и партизанското движение взема активно участие в работата на партията и изпълнява редеца отговорни задачи, като достига и до поста на секретар на Околийския комитет на партията в Самоков.

След войната се посвещава изцяло на обществено-политическа работа, първоначално в Самоков, а впоследствие /след 1949 г./ и в София, като преминава в апарата на ЦК на БКП. Бил е депутат в Народното събрание, главен редактор на списание „Българо-съветска дружба”, както и редактор на вестник „За траен мир и народна демокрация” със седалище в Букурещ.

Инструкторите на ЦАЛ

В продължение на 7 години Веселин Дашин оглавява ръководството на българския алпинизъм, първоначално като председател на Републиканската секция по алпинизъм /РСА/, а след това като завеждащ отдел „Алпинизъм”. Бил е дълго време и член на бюрото на ЦС на БТС. Всеотдаен в работата си, той дава много на българския алпинизъм. По негово време започва работа Централният алпийски лагер /ЦАЛ/, внедряват се републиканските летни и зимни алпиниади и скалното катерене, провеждани с успех в продължение на почти 50 години. По негово време българският алпинизъм постигна и най-голяма масовост, като членовете му достигат до около 2000 алпинисти.

На днешното поколение това име е малко, дори, съвсем непознато, но то ще намери своето достойно място в музея на алпинизма, на който само след броени дни ще започне обновяването в основно ремонтираната сграда на „УЦ-Мальовица”.

Веселин Дашин завършва жизнения си път на 31 януари 1977 г.

Сподели

Shares

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведи твоят коментар!
Моля, въведи твоето име тук.