Когато през 1878 г. България официално отхвърли 5-вековното османско иго, тя не получава своята пълна територия, която е имала преди заробването ѝ. Тогава, според решението на Санстефанския мирен договор, страната ни е разделена на три части. Княжество България със столица Велико Търново, Източна Румелия – столица Пловдив и трета част, която изцяло си остава в пределите на поробителите. При това положение една от най-красивите ни планини Пирин изцяло остава в Турска територия и на практика никой български турист не е могъл свободно да броди из нейните предели.
Ето какво е написал по този повод един от най-добрите приятели и чест спътник на Павел Делирадев Пею Пеев. В обширната си статията „Пирин като обект на излети”, отпечатана в сп. „Български турист”, кн. 5 на 1932 г. той пише:
Пиринъ – въжделената мечта на нашите стари другари, които тъй много ни напомня и до сега маршътъ на туристите, днесъ е достояние на родния туризъмъ и място за поклонение на всички любители на природата у насъ. Нейното приказно минало, което до преди Балканската война, й създаде едно име, което след включването й в границите на България привлича ежегодно маса поклонници от всички краища на родината.
Още по-точен в оценката си е професорът по география Живко Радев, който в същата книжка под заглавие „Обликътъ на Пиринъ“ пояснява ползата от завръщането на Пирин в предишните си граници.
Това, което до 1913 год. бе мечта, мъчнодостежимъ блянъ за изследвачите и за туристите сега след включването на част от източно-македонската областъ къмъ пределите на нашето царство стана действителностъ. Тогава ние се намирахме на пределната линия на две царства – отсамъ нашата свободна България, а отвъдъ – погазена българска земя дето достъпът на чужди хора е мъченъ.
Както е известно, пълното освобождаване и на третата част, в която попадаше днешната Благоевградска област, в това число гр. Банско и Пирин, е освободена едва на 5 октомври 1912 г. Радостта от тази свобода по най-силен и вълнуващ начин е успял да остави за историята самият Пею К. Яворов, обръщайки се към жителите на гр. Банско със знаменателните думи:
Братя, хвърлете фесовете,
от днес сте вече свободни българи.
Пейю К. Яворов
войвода
Банско 5.Х.1912 год.
Тези слова, изписани на специален постамент, са останали за историята и се намират в двора на градската църква на гр. Банско, до паметника на великия поет. Не пропускайте случая, когато преминавате през този красив планински град, да се отбиете и в църковния двор.
Вижте още: Княз Фердинанд на връх Мусала
Получил тъй дългоочакваната свобода, още през лятото на 1914 г. Пирин става обект на особено внимание. Индивидуално, на малки или по-големи групи, най-нетърпеливите туристи побързват към привлекателната и стройна снага на Пирин. Една от по-малките групи е и тази на цар Фердинанд, който с цялото си семейство посещава не само Банско, но като запален турист предприема и по-сериозна разходка към самия връх Ел-тепе. И както прочетох на страниците на сп. „Български турист” от спомените на Лазар Икономов, в свитата на царя са били двамата му сина–престолонаследникът Борис и принц Кирил. Както се е и очаквало и при други планински преходи, царят е водил със себе си съответните специалисти – ботаници, биолози, зоолози.
Този път в групата са били Иван Буреш, впоследствие виден наш академик и Константин Байкушев, бъдещият откривател на най-старото иглолистно дърво у нас. По това време в Пирин никъде не е имало място за подслон, поради което на поляната, където днес са двете хижи Бъндерица – новата и старата, всички пренощуват в специално носените палатки.
Вижте още: Историята на хижа „Бъндерица“
На следващия ден 28 юни 1914 г. при хубаво време царят, синовете му и двамата специалисти предприемат смел преход, до езерата и по описанието на Лазар Икономов „Направили възлаз и до върха „Елъ-Тепе”.
Авторът на това съобщение не споменава точно кои са стигнали до върха, но в друго съобщение, отбелязано от проф. Васил Захариев пак в списание „Български турист”, кн. 9-10 на 1938 г. под заглавие „По стъпките на първия български турист” стр. 989-201, четем:
Царъ Борисъ още от малък е опознал нашата земя. Той е изкачвалъ легендарния Пиринъ, наскоро след като бленуваната въ нашия туристически химъ планина влезе в пределите на българското царство. Още презъ 1914 г. на 28 юний, заедно с царя-отецъ и князъ Кирилъ, придружаванъ отъ няколко естественици, направилъ първото си изкачване на Елъ-Тепе. Цели две седмици са били посветени на обикаляне и проучване на Пиринъ, непознатъ до този моментъ на нашите туристи. Освенъ Елъ-тепенския дялъ, изследвани са били Банскиятъ Суходолъ, Газей, Мангъръ-тепе, Моминъ дворъ, Папазъ гьолъ и др.
От това, което намерих в пожълтелите страници на двете туристически издания „Български турист” и „Млад турист”, за себе си открих първото точно описано и документирано изкачване на вр. Елъ-тепе /Вихрен/. И то е на 28 юни 1914 година от участниците в царската природонаучна експедиция, където от две места точно са споменати имената на цар Фединанд, на синовете му Борис и Кирил, както и на бъдещия академик Иван Буреш и Константин Байкушев – човекът, който откри и разчете годините на най-старото иглолистно дърво в България.
Вижте още: Историята на хижа „Бъндерица“
Ако някой знае имената, датите и обстоятелствата за по-раншно изкачване на пиринския първенец, нека се обади. С радост ще подменим това, което току-що прочетохте.
Написах горните редове, защото гърците знаят много за първите хора, изкачили техния първенец Митикас. Изпълнили са с много снимки от това паметно и историческо изкачване и двете столови на приземния етаж на хижа „Агапитос Спилиос”. Словенците дори са увековечили първото изкачване на техния Триглав с огромен паметник-бюст на тримата си сънародници, намерили път към 2864-метровия си първенец.
А да сте видели нещо по стените на нашите хижи за Мусала, първенецът не само на България, но и на Балканите, или пък за връх Вихрен, третият по височина пак на Балканите?…
доц. Сандю Бешев
