Германецът Волфганг Гюлич е човекът, който променя катеренето. Макар да загива трагично на 31, със своите дръзки изкачвания, научен подход и новаторски дух той превръща спорта в изкуство и оставя наследство, което вдъхновява поколения катерачи по целия свят.
Роден на 24 октомври 1960 г. в Людвигсхафен, Гюлич започва да катери още като тийнейджър, воден от баща си по пясъчните скали на Зюдпфалц. На 15 вече катери соло, а на 16 – свободно. През 1977 г., когато е на 17, брат му загива при инцидент, докато катерят заедно – трагедия, която оказва дълбоко въздействие върху него.
Франкенюра – лабораторията на модерното катерене
В началото на 80-те Гюлич се премества във Франкенюра — варовиков район в Северна Бавария, който се превръща в център на съвременното спортно катерене. Там се присъединява към група елитни катерачи, сред които Курт Алберт — пионерът на редпойнта — и Джери Моффат. Заедно с Алберт, с когото споделят страстта към свободното катерене, Гюлич отваря множество нови линии.
По онова време спортното катерене разделя общността: традиционалистите смятат болтовете за „измама“, но философията на Алберт и Гюлич — редпойнт (свободно изкачване с предварително поставена осигуровка) — пренаписа етиката на спорта.
Редпойнт означава да се тренира даден маршрут, докато се направи чисто изкачване — без падане и без използване на екипировката за напредване. Именно това става специалността на Гюлич.
През 1984 г. той прави редпойнт на Kanal im Rücken (8b/5.13d) във Франкенюра — първото изкачване в света на тази трудност.
През 1985 г. се справя с Punks in the Gym (8b+/5.14a) на Mount Arapiles в Австралия — отново световен прецедент.
През 1987 г. идва Wallstreet (8c/5.14b) във Франкенюра.
Върховото му постижение идва през 1991 г. с Action Directe (9a/5.14d) — 15-метров маршрут с надвес от 45°, миниатюрни хватки и взривна динамика. И до днес това е еталон за най-силните спортни катерачи.
Вижте още: С вдъхновение от Курт Алберт
Кампус бордът и науката за силата
За да се подготви за Action Directe, Гюлич изобретява през 1988 г. кампус борда – дървена стена с летви, на която се тренира само с ръце, без опора за краката. Името идва от залата Campus в Нюрнберг.
Така се ражда най-влиятелният тренировъчен уред в историята на катеренето – днес неизменна част от всяка зала.
Гюлич сам демонстрира ефекта му – можел да прави набирания на един пръст с всяка ръка, нещо невиждано дотогава и показано по германската телевизия.
Неговият подход – системна подготовка, специфични упражнения и целенасочено развитие на експлозивна сила – поставя основите на съвременната катерачна тренировка.
Големите стени и свободните изкачвания
Талантът му не се ограничава само до спортните маршрути. През 1988 г. Гюлич изкачва свободно югославския маршрут (5.12) на Nameless Tower в групата Транго, Каракорум. Година по-късно, заедно с Курт Алберт, Кристоф Щиглер и Милан Сикора, осъществява първото изкачване на Eternal Flame (7b+ A2) – повечето пасажи са преминати свободно, макар в екстремни условия. През 1991 г. участва в първото изкачване на Riders on the Storm по кулите Паине в Патагония.
Сред най-емблематичните му изкачвания е фрий солото на Separate Reality в Йосемити – маршрут по хоризонтален надвес, без опора за краката, изцяло на ръце, над зейнала пропаст. Заснет от Хайнц Зак, образът на Гюлич, висящ на един джем с торбичка с магнезий зад гърба, остава една от най-известните фотографии в историята на катеренето.
Вижте още: Неизвестен алпинист счупи рекорда за най-бързо соло изкачване на страховития Ел Капитан
Фаталният инцидент
На 29 август 1992 г., връщайки се от интервю в Мюнхен, Гюлич заспива зад волана и катастрофира на магистрала A9 близо до Инголщат. Умира два дни по-късно в болницата – едва на 31 години.
Наследство
Гюлич отхвърля състезателната вълна на 80-те, вярвайки, че истинският катерач е този, който е минал трудни маршрути на различни места, а не просто локален специалист. Влиянието му надхвърля физическите му постижения — неговият начин на мислене променя културата на катеренето. За него това е комбинация от изкуство и наука, където се срещат креативността и дисциплината.
Писателят Тилман Хеп отбелязва, че Гюлич не просто е изкачвал маршрути — той е създавал проблеми, които принуждават другите да еволюират.
Маршрутите му във Франкенюра, като Wallstreet, въвеждат динамични движения и микросцепки, които изискват ново ниво на подготовка. Катерачите започват да тренират по-умно и по-интензивно, за да смогнат.
Изобретяването на Кампус борда от Гюлич не е просто създаване на уред — то бележи промяна в цялата тренировъчна философия. Преди това катерачите тренират хаотично — набирания на вратата, случайни висения. Гюлич въвежда системност, насочена към експлозивна сила и специфична работа за пръстите. Този подход вдъхновява цяло поколение — от Джери Моффат до съвременни катерачи като Алекс Мегос, които и днес тренират на Кампус борд.
Влиянието на Гюлич е навсякъде в модерното катерене. Action Directe остава чудовищно трудно предизвикателство, повторено само от шепа елитни катерачи като Икер Поу, Алекс Мегос и Адам Ондра — всички описват маршрута като „смиряващ“.
Тренировъчните принципи на Гюлич — специфичност, прогресия и възстановяване — днес са основа на всяка тренировъчна програма.
Той дори участва като дубльор на Силвестър Сталоун във филма Cliffhanger (пуснат посмъртно през 1993 г.).
Вижте още: Адам Ондра направи първо свободно изкачване на гигантската бездна Мацоха
