
През октомври 2025 г. легендарният италианец от алпийското село Робиланте (провинция Кунео) измина 100 километра през пустинята Сахара, завършвайки състезанието 100 km del Sahara осми сред десетки по-млади атлети. Това бе неговият начин да отпразнува 77-ия си рожден ден. Състезанието се проведе от 5 до 12 октомври, така че навръх личния си празник, 8 октомври, ултрамаратонецът си е проправял път пеш в безкрайната пустош, сред пясъци и горещина. Този човек за пореден път доказа, че времето може да бъде надбягано.
Бягането е моето лекарство срещу годините, които минават.
Късният старт на вечния бегач
Марко Олмо не е непознат на бегаческата сцена, но и не от тези, които започват като таланти в детството. Той открива спорта на 27 години, а за пръв път участва в селско състезание и завършва последен. Това, което за други би било край, за него се превръща в начало.
След години, прекарани в планинско бягане и ски-алпинизъм, на 48 години Марко предприема първото си голямо изпитание — Marathon des Sables (1996) в мароканската пустиня: 230 километра в условия на пълна самодостатъчност.
Всички го смятат за луд, но той финишира трети в генералното класиране.
Така започва легендата на един човек, който не познава граници.
От пясъците на Африка до върха на Алпите
В следващите години името на Марко Олмо става синоним на издръжливост и воля. Той побеждава в Desert Marathon в Либия, Desert Cup в Йордания, Verdon Trail във Франция и Transgrancanaria в Испания. Бяга на четири континента — в Мозамбик, Боливия, Мартиника и дори в пустинята на Калифорния, в прочутото състезание Badwater Ultramarathon, при температури над 50°C.
Вижте още: 80-годишен пробяга 217 км в Долината на смъртта
Но върхът на славата му идва в Алпите. През 2006 г., на 58 години, Олмо печели Ultra-Trail du Mont-Blanc (UTMB) — най-престижното ултрамаратонско състезание в света: 167 км през Франция, Италия и Швейцария и денивелация над 10 000 м. Година по-късно, през 2007, повтаря подвига си. И в двете издания той е първи в генералното класиране, оставяйки зад себе си много по-млади от него състезатели.
Мъдростта на пътя

Марко Олмо не се вижда като герой, а като човек, който бяга, за да бъде себе си.
В бягането последните не са по-малко достойни от първите. Понякога дори повече — защото остават на трасето по-дълго, защото бягат, знаейки, че няма да имат медал на врата си.
– казва той.
Строга дисциплина
Ежедневието на Марко изглежда като „желязна“ програма: седем дни седмично тренировки, дори и на празници. Да Коледа казва:
Парче панетоне? Да, но чак след три – четири часа бягане.

Избира лекотата
На 37 години Олмо става вегетарианец — първоначално от здравословни съображения, по-късно – по убеждение: „С времето това се превърна в религия – животното не е храна, а живо същество. И с вегетарианството бихме могли да решим част от глада по света.“
Марко Олмо — класирания и победи
| Година | Състезание | Място | Локация |
|---|---|---|---|
| 1996 | Marathon des Sables | 3° | Мароко |
| 1997 | Marathon des Sables | 3° | Мароко |
| 1998 | Desert Marathon | 1° | Либия |
| 1998 | Marathon des Sables | 4° | Мароко |
| 1999 | Desert Marathon | 1° | Либия |
| 1999 | Marathon des Sables | 3° | Мароко |
| 1999 | Verdon Trail | 1° | Франция |
| 2002 | Desert Cup | 1° | Йордания |
| 2002 | Marathon des Sables | 4° | Мароко |
| 2003 | Desert Cup | 1° | Йордания |
| 2006 | Ultra-Trail du Mont-Blanc | 1° | Франция–Италия–Швейцария |
| 2007 | Ultra-Trail du Mont-Blanc | 1° | Франция–Италия–Швейцария |
| 2008 | Transgrancanaria | 1° | Испания |
| 2016 | Ultra Bolivia Race | 1° | Боливия |
| 2017 | Ultra Africa Race | 1° | Мозамбик |
| 2025 | 100 km del Sahara | 8° | Тунис / Сахара |
Наследството на един обсебен от движението човек
Днес, десетилетия след първите му крачки в планините на Пиемонт, Марко Олмо продължава да бяга. Обува маратонки, които носят неговото име — Marco Olmo by CMP, създадени в сътрудничество с него самия.
Бяга по пътища, които познава като дланта си, но всеки път открива нещо ново: нова мисъл, нова граница, ново доказателство, че възрастта е просто брой километри, не присъда.
„Защо още бягаш?“ – питат го често.
Той се усмихва и отговаря спокойно:
„Защото все още имам бъдеще.“
И до днес Марко Олмо остава не просто легенда на ултрабягането, а символ на човешката упоритост, смирение и вечна младост на духа.
Един човек, който не гони времето — той просто го изпреварва.



















































