Пещера Топля се намира във Васильовската предпланина на Стара планина, близо до село Голяма Желязна, на територията на община Троян. Пътят до нея е проходим само с джипове, а в района няма обхват за мобилни телефони.
Макар изследвана в миналото, едва наскоро проведените проучвания от Спелео клуб „Пълдин“, в търсене на нови подводни пещери, се превръщат в едно от впечатляващите събития в съвременната българска спелеология.
Пещерата е известна още от 70-те и 80-те години, когато водолази от клубове в София и Плевен достигат до около 178 м подводен ход с максимална дълбочина –18 м, без изход към сухи галерии. До началото на септември тази година официалните данни сочеха, че пещера Топля е дълга около 462 м, включваща както водни, така и сухи галерии.
На проучените до момента подводни части, нищо че е била направена карта, тя никога не е била публикувана. Съвременният етап на изследване, ръководен от Георги Михайлов и Андрей Манолов, използва както класически методи, така и нови технологии за картиране.
За методите на изследване
Освен проучването на многото нови галерии, уникално за България е и начинът на изследване. Сухите части са прекартирани по вече класически електронен способ – с устройство за вземане на измервания BRIC4 и мобилна програма, а финалната карта се генерира на компютър почти автоматично. Тъй като в подводните части няма как да се използва електроника, на помощ идва софтуерът CaveDiveMap, разработен от Андрей.
Вижте още: Пещерите в България
Етапи на проучването на пещера Топля
След серия от гмуркания екипът преминава сифон с дължина около 200 м и средна дълбочина 8–18 м. Зад него се откриват мащабни сухи части, които към момента надхвърлят 2000 м. Галериите впечатляват с височини до 60 м, подземна река, уникални образувания (сталактити, сталагмити, сталактони, драперии, синтрови кори) и ключови обекти като „Залата на двете реки“.
По време на най-новото проникване (септември 2025 г.) трима водолази – Жоро, Андрей и Сашо – успяват да изминат входния сифон за 20 минути. Достигат познатата им вече голяма зала, която е „в стил Мексико“ – отличава се с кристалночиста вода и халоклин, образуван от вливане на по-топла вода. Сухите части отвъд следват тектониката и на места се преминават с газене в подземната река. Наблюдавани са огромни натеци, интересни форми в конгломерата и масивни блокове, закрепени сякаш „по чудо“.
Вижте още: Колкина дупка – най-дългата и най-дълбоката пещера в България (обновена)
След преодоляването на няколко блокажа, изследователите навлизат още 200 м в непозната територия. Огромен натек е препречил пътя на водата. На него откриват многоножки троглобионти, под него във водата се носи калпаче на жълъд, а за да продължат, трябва да се върнат отново с водолазно оборудване. Намерено кокалче пък затвърждава убеждението им, че може би се приближават до мястото, където водата се губи в земните недра. Това води изследователите до хипотезата, че са близо до мястото, където подземните води се губят в дълбините на земята.
С последното проникване общата дължина на картираните части на пещерата вече е над 2200 м (200 м под вода и ~2000 м сухи галерии), а перспективите за нови открития остават големи. Вторият воден участък след големия натек чака следващи експедиции с водолазно оборудване. Сухите части след сифона ще бъдат отделна разработка, използваща иновативни камера и сензори. Класическото картиране на 2-та километра нови галерии се очаква да бъде доста трудоемка задача, за която спелеолозите вече имат нови идеи.
Топля продължава да изненадва с мащабите си, а предстоящите проучвания ще изискват многодневни експедиции и подземни лагери за по-нататъшно картиране. Така пещерата се оформя като една от най-перспективните за бъдещи спелеоложки открития в България.
