Колкина дупка е известна като най-дълбоката пещера в България. През 2023 г. тя грабна палмата на първенството и по отношение на дължина. През месец март 2024 г. нови проучвания на ПК Под Ръбъ / Speleo club Pod RB сочат, че тя е дълбока – 561 метра и има дължина от 23 297 м подземни галерии. Предишната най-дълга пещера беше Духлата, до с. Боснек, с 18 200 м.
И тъй като повечето хора не са слизали в пещера с подобни размери, нека се опитаме да си ги представим. Нейната дълбочина се равнява на 200-етажна сграда. Дължина от 20 км пък не би била по силите на всеки средностатистически пешеходец. А представете си придвижване по каменисти, хлъзгави галерии, които криволичат покрай скални образувания, слизат или се изкачват.
И като знаете всичко това, какво бихте казали за десетките и стотици пъти, в които пещерняци и спелеолози слизат под земята, за да правят своите проучвания? Това е огромен труд и огромна отдаденост, за които искаме да ви разкажем.
Пещера Колкина дупка се намира в Понор планина, Западна Стара Планина. Населена е с прилепни колонии, събира над 30 подземни реки и е на 3 етажа. За да се стигне от входа, до най-крайната точка, са необходими поне 12 часа, а понякога, в зависимост от условията – и 2-3 дни.
Най-деен по отношение изследването на Колкина дупка е Пещерен клуб „Под ръбъ“, с. Церово – неговите членове са с най-много експедиции и постижения. За същността на проучвателната работа, трудностите и мотивацията на пещерняците от „Под ръбъ“ ни разказва Цветан Костурков.
Колкина дупка: проучвания в миналото и сега
Пещерата е позната отдавна, както на местното население, така и на по-стари поколения изследователи. Данни от проучвания има от 60-те години на миналия век, а подновяването им става през 2007 г. от страна на клуб „Под ръбъ“.
„През първото ни посещение Колкина дупка беше изследвана до скромната дълбочина от едва – 67 м и обща дължина на галериите 46 м. Днес откритията ни правят пещерата най-дълбоката в България: – 543 м, и най-дългата: 19 164 м. (б.р. данните са от март 2023 г.)
Важно е да се подчертае, че проучванията продължават, но те далеч не са лесни. В пещерата има 3 лагера, като за проникването до най-отдалечения лагер са нужни поне 12 ч. и отлична физическа и техническа подготовка, както и много опит.“
Проучването на пещерите е продължителен процес от опити за намиране на нови части и за увенчаването им с успех са нужни време, упоритост, опит и технически познания за преодоляване на различни бариери.
Вижте: Коя е най-дълбоката пещера на България?
Препятствията пред пещерните изследователи могат да бъдат стеснения, вертикални пасажи, блокажи (каменна маса от различни по размер скални късове), пропасти или пък наводнени галерии. В случая с Колкина, това беше стеснение на галерията, което успяхме да преминем и така започна нашата одисея с изследването ѝ, разказва Цветан Костурков.
Доказателствата
Това, което доказва параметрите на една пещера, е нейната карта. Всяка пещера се картира и по този начин нейното измерване се документира. Българска Федерация по Спелеология (БФСп) е тази, която събира, обработва и категоризира такава информация.
3D карта може да видите на уебсайта на ПК „Под ръбъ“.
Потенциалът на пещерата
Проучванията продължават и има още много за изследване. Налице е потенциал от дълбочина до 700 м и още километри хоризонтални галерии.
“Предвид техническия характер на пещерата, нейните трудности, дълбочина и дължина, проучванията стават все по-тежки. Представете си, веднъж стигнали до вече толкова отдалечено място, на такава дълбочина, за което ви трябва толкова много време и намирате още нови галерии… Това прави вашата отправна точка при следващо проникване, още по-отдалечена!”
Изследователите
Хората, зад тези проучвания, са преди всичко изключителни ентусиасти. Изисква се много мотивация и хъс, да се подготвите за такъв тип изследователски дейности. Друга характеристика на тези хора е приключенският дух, същността на който е едно добре узряло любопитство, споделя ни Цветан и добавя:
“Напомням, че местата, на които се случват тези открития, са далеч от повърхността и навътре в планинските масиви. Нужна е не само физически и технически добра форма, но и “ментална” такава. Всеки може да постигне тези нужни нива, стига да иска, т.е. изискват се време, усилия, а и много желание.”
Страстта към новото, непознатото и неизследваното
Наградата от докосването до нещо непознато и привилегията да имаш възможността да изследваш, е изключително силна емоция, която в наше време е лукс, споделя ни Цветан.
По думите му опитът е много важен компонент при изследването на пещери и пропасти, а той идва с времето:
“Вече имаме достатъчно такъв, натрупан при изследване на комплексни и дълбоки пещери, както в България, така и извън границите ѝ (например Хърватска, Словения, Австрия, Албания, Абхазия и т.н.).”
Вижте: Праисторически тайни от пещера Бачо Киро: Сблъсъкът между кроманьонци и неандерталци
Опасностите
“Риск винаги има, както във всяка една дейност, която упражняваме в природата. Фактът, че сме под земята и на неизследвани места, засилва този риск. Пещерните изследователи са доста предпазлив тип хора, следваме стриктни правила, които могат да имат силата на “догми”. Именно този подход минимизира риска значително и го прави приемлив и контролируем. Всъщност става въпрос за преценка, а ситуациите, пред които се изправяме, постоянно ни “тренират” в преценяването и взимането на решения.”
Колкина и „Под ръбъ“
Хората от клуб „Под ръбъ“ съвсем естествено, оказва се, насочват внимание към намиращата се близо до с. Церово, където е седалището на клуба, пещера Колкина дупка.
В началото разполагат с оскъден ресурс, но с голяма амбиция за изследването на пропастни пещери:
“Тогава нямахме много инвентар, нито пък коли, а Колкина, не само че беше близо до с. Церово, но и предлагаше теоретичния потенциал на огромна пещерна система. През годините пещерата се “срасна” с клуба, с визията и с мечтите ни. Вярата ни в Колкина неведнъж беше тествана и, докато в периоди от по няколко години, хората се съмняваха в смисъла на толкова вложена упоритост, успехите ни награждаваха.”
Вижте: Наика – загадъчната мексиканска пещера с гигантските кристали
“Началото на клуба ни се застъпва с нашето изследване на Колкина. С годините пещерата “растеше”, както растяха и предизвикателствата по изследването на такъв тип пещера. Ние също успяхме да растем заедно с нея – да бъдем във форма, адекватна за напредването в дълбочина, да имаме достатъчно хора, които могат да ни следват, да набавим нужния инвентар и да го правим със същата страст и мотивация.”
Вижте разказа на ПК „Под ръбъ“ за проучването на Колкина дупка във видеото:
