10 пещери в България: магията на подземния свят (част 1)

Вижте 10 идеи за посещение на едни от най-красивите български пещери

0
 

Сподели

Shares

Знаете ли как е възникнало кавалерството? Във времената, когато хората живеели в пещери и се налагало да си търсят ново обиталище, мъжете пускали жените напред…, за да проверят дали вътре има мечка.

Шегуваме се!

Днес сме избрали да ви разкажем за някои от пещерите в България – спряхме се на 10,  някои по-известни и леснодостъпни, и други, които към момента не са обект на масов интерес. Така или иначе, те са особено подходящи за прохладна разходка през летния сезон.

1. Ягодинска пещера

Ягодинска пещера
Ягодинска пещера (снимка: БТС)

Ягодинската пещера се намира в Родопите, на 3 км от село Ягодина. Дълга е над 10 километра. Разположена е на три нива, с постоянна температура от 6 градуса. Входът и изходът ѝ представляват изкуствено прокопани тунели. В нея е открито древно жилище на майстори-грънчари.

Пещерата е популярна туристическа дестинация. Отличава се със своите безброй сталагмити, сталактити, сталактони, пещерни перли и „леопардови кожи“ –  представляващи оцветени различно скални слоеве.

Пътят до пещерата е доста тесен, затова от Тешел се предлагат маршрутни превози.

Вижте още: Няколко думи за пещерите

2. Дяволското гърло 

Дяволското гърло 
Пещера Дяволското гърло (снимка: БТС)

Пещера Дяволското гърло се намира близо до Триград, в Родопите. По вида си тя е пропастна пещера, формирана след пропадане на земни пластове. Името ѝ идва от формата на нейния изхода, който наподобява дяволска глава. Основната част на пещерата представлява огромна зала, в която се намира най-високият подземен водопад на Балканите. Интересен факт е, че в Дяволското гърло зимува най-голямата в България и на Балканския полуостров колония на пещерен дългокрил прилеп. Легенда от времето на траките говори, че именно в тази пещера Орфей се е спуснал в подземното царство на Хадес, за да спаси своята любима Евридика.

3. Пещера Духлата

Пещера Духлата
Пещера Духлата (снимка: Ц. Остромски)

Известна още с името Боснешката пещера, пещера Духлата се намира в югозападната част на Витоша. Тя е една от най-дългите пещери в България със своите 18 200 м. Дълбока е 53 м.

Името на пещерата произхожда от звука, който се чува при преминаването на вятъра през входа ѝ. Духлата представлява многоетажна лабиринтна система от 6 етажа, съставена от тунели, галерии, подземни езера, водопади и синтрови образувания.

В пещерата са установени 22 вида пещерни животни, сред които 6 вида прилепи. Духлата е обявена за природна забележителност през 1962 г. Нейната красота е обусловена от великолепните пещерни образувания, които допълват очароващата картина на подземния ѝ свят.

Вижте още: Пещера Духлата

4. Пещера Леденика

Пещера Леденика
Пещера Леденика (снимка: vr-balkan.net)

Пещера Леденика се намира във Врачанския Балкан, на 16 км от Враца. Намира се на 840 м надморска височина. Дълга е 300 метра. Пещерата е получила името Леденика заради натрупването в началните ѝ части – „Преддверието“ и „Малката зала“, на големи прозрачни и млечнобели маси лед през зимния сезон. От края на ноември до май температурите в тях се понижават под 0 °C, изследвани са от геоморфолога Вл. Попов.

По времето на османското робство, овчарите са я използвали, за да съхраняват в нея овче мляко. Името си Леденика пещерата носи заради ниската температура във вътрешността – около 8 градуса, както и заради ледените форми, които се образуват в залите през зимата. Пещерата има десет зали. В най-голямата, наречена Концертна, се провеждат концерти, заради нейната акустика.

Информация за посетители:
Развлекателен парк и пещера „Леденика” са отворени целогодишно. Температурата е 8-16 градуса. Може да се получи печат 16 от 100-те Национални туристически обекти.

В околностите се намират следните пътеки:
– Познавателен маршрут: „Карст и биологично разнообразие” , кръгов, (1,5 ч.)
– Познавателен маршрут: „Враца – пещера Леденика”, (3 ч.)

Вижте още: „Кацнал на една скала“: Национален пещерен дом – Карлуково

5. Пещера Снежанка

Пещера Снежанка
Пещера Снежанка (снимка: Vassia Atanassova, Wikipedia)

Пещерата Снежанка е открита през 1961 г. Намира се в Баташката планина в Родопите, на 5 км от град Пещера. В нея могат да се видят едни от най-красивите ледникови форми в България.

Богата е на сталагмити, сталактити, сталактони, драперии и синтрови езерца. Най-големият сталактит е с дължина 1,27 м. Пещерата „Снежанка“ се състои от няколко красиви зали: Залата на виметата, Голямата зала, Музикалната зала, свързани със Срутището, над което минава мост. Във „Вълшебната“ зала, изградена от снежнобял кристал, природата е сътворила фигурка, приличаща на приказната героиня Снежанка.

Пещерата е труднодостъпна – до нея може да се стигне само с около 25 минути ходене нагоре по стръмна екопътека с дължина 830 метра.

Вижте още: Пещерата Снежанка: като в приказките

6. Пещера Магурата

Пещера Магурата
Пещера Магурата / снимка: complexmagura.соm

Магурата е една от най-големите пещери в България с обща дължина на галериите  над 2,5 км. Намира се на около 18 км от град Белоградчик, в Северозападна България. Тя е в близост до най-голямото по площ вътрешно езеро у нас – Рабишкото езеро.

Известна е със своите рисунки (още от палеолита) от първобитни хора и многобройни прилепи. Образувана е от карстови процеси и е сред най-големите български пещери. Общата дължина на галериите ѝ е 2500 м. Някои от залите са с колосални размери.

В Магурата има обособени зали и галерии: Триумфална зала, Полето, Хармана, Прилепна галерия, Галерия с рисунки, Зловеща галерия, Стрелбището, Слънчева зала, Зала на сталактоните, Зала на падналия бор, Зала на тополата, Тронна зала, Концертна зала. Всички те са свързани чрез галерии и пещерни тунели, има много сталактити, сталагмити и сталактони, а в Триумфалната зала има малко езеро.

В пещерата има постоянна температура от 12 °C. В едно от разклоненията на Магурата се произвежда пенливо вино – предпоставка за това са идеалните условия, много близки до тези в областта Шампания във Франция.

Вижте още: 360 посоки: Чудният свят на Белоградчик

7. Пещера Бачо Киро 

Пещера в „Бачо Киро“ се намира в Предбалкана, на територията на община Дряново. Разположена е на 300 м западно от Дряновския манастир. В близост се намира и  водната пещера Андъка. Обявена е за природната забележителност. През 1940 г. пещерата е кръстена в чест на героя от Априлското въстание – Бачо Киро.

Пещера Бачо Киро 
Пещера Бачо Киро (снимка: dryanovo.bg)

Пещера Бачо Киро се състои от сложен лабиринт от галерии с обща дължина над 2400 метра. Първата зала на пещерата (Преддверието) е най-добре изследвана в археологическо отношение. Следват Дъждовната зала, Срутището, Залата на самотния сталактон, Залата на езерата и Конгресната зала. Най-красива е Приемната зала. В предната й част е разперил крила Каменният орел. Сред останалите фигури в залата се отличават Гъбите, Монасите, Трите клюкарки, Старият храм, Баба Яга.

Интересни са карстовите образувания в пещерата, които наподобяват риби, змии, хора, Богородица и Младенеца, мечка и много други. Една от туристическите атракции е „Чистилището“ – представлява нисък, труднопроходим коридор с размери 60 х 40 см. Вярва се, че той може да бъде преминат само от праведен човек.

Температурата във вътрешността на пещерата е постоянна: 13 °C, влажността е 95%. Пещерата е образувана от водите на река Андъка. В нея са открити следи от човешка култура и кости от домашни и диви животни, сред които скелет на мечка с височина 3 м.

Вижте още: Праисторически тайни от пещера Бачо Киро: Сблъсъкът между кроманьонци и неандерталци

8. Пещера Съева дупка 

Пещера Съева дупка
Пещера Съева дупка (снимка: bestplacesinbulgaria.com)

Съева дупка е една от най-красивите пещери на България. Тя се намира на леснодостъпно място в Стара планина, на 3 километра южно от село Брестница, област Ловеч, на 10 км от Ябланица и на 25 км от Тетевен.

В пещера Съева дупка се срещат сталагмити, сталактити, сталактони, дендрити и хеликтити, като най-големият сталактит в нея има обиколка от 60 метра. Пещерата е дълга 205 метра и има средна температура 7-11 градуса. На около 70 метра под земята в пещерата тече река, за която се смята, че е на 3 милиона години. Пещерата е разположена е на 520 м надморска височина. Има 5 зали: Купена, Срутището, Концертна зала, Космос и Белият замък. В Концертната зала зала може да се наблюдават уникалните природни образувания хеликтити. Те напомнят на корали и се получават от въздушното течение, което отнася водната капка, течаща от тавана настрани.

Пещерата е уникална със своите цветове – зелено, кафяво и бяло. При преустройството й са намерени кости на животни, глинени съдове, монети, датирани от времето на римския император Антоний.

Вижте още: В търсене на нови пещери край Тетевен

9. Пещера Райчова дупка

Пещера Райчова дупка
Пещера Райчова дупка (снимка: Фейсбук/Чисти и Диви планини )

Райчова дупка е пропастна пещера в Средна Стара планина, създадена от вертикална циркулация на подземни води. Тя е трета по дълбочина в страната. Намира се в резервата „Стенето“ в Националния парк „Централен Балкан“, на северния склон на Троянско-Калоферската планина, в горната част на местността Малък Чаушов дол. Надморската височина на входа ѝ е 1400 м.

Общият сбор на картираните галерии достига 3333 м, с които пещерата се нарежда сред най-дългите пещери в България. Дълбочината й е 387 м.

Пещерата е двуетажна и много разнообразна. В нея има големи зали, блокажи и срутища, два подземни потока, красиви синтрови езера, вкаменени водопади, драперии, сталактити, сталагмити и сталактони. Температурата на водата е 7,5 °C, а в привходните части образувалият се през зимата лед се задържа до април – май.

Вижте още: Колкина дупка – най-дългата и най-дълбоката пещера в България (обновена)

10. Пещера Орлова чука 

Пещера Орлова чука
Пещера Орлова чука (снимка: KONDOV, Wikipedia)

Пещера Орлова чука се намира в Дунавската равнина, на територията на община Две могили. Тя е открита случайно през 1941 г. от овчар, пасящ стадото си там. Изградени са изкуствен тунел, служещ за вход и 124 стъпала. За туристите са осветени и достъпни над 3 километра от пещерата.

Пещерата е образувана в края на плиоцена и началото на кватернера, когато е представлявала корито на подземна река. При археологически проучвания в нея са намерени скелети от пещерни мечки и доказателство, че е била обитавана от хора преди хиляди години.

Пещерата е сред най-дългите пещери в България с обща дължина на галериите 13 437 метра. Съставена е от сложна система от тунели и зали, а таванът представлява релеф от загладени форми, образувани от подземните водовъртежи.

Сред забележителностите в нея са Концертната зала, Големият сталактон (висок 3,5 м и с диаметър 0,5 м), Малката пропаст, най-голямата зала Големите сипеи, синтровото езерце, наречено „Изворчето“.

Вижте още: Пещерата Орлова чука

Пещера Орлова чука е на десния склон на долината на река Черни Лом, на 6 км източно от Две могили и на 2,5 км източно от село Пепелина, село Широково, село Острица, отстои на 45 км от град Русе.

От 1962 г. пещерата е обявена за природна забележителност, от 1978 г. е археологически паметник на културата от национално значение. Отворена е за посещения от 1 април до 1 ноември, от 9 до 17 часа. До пещерата се намира хижа „Орлова чука“.

Вижте още предложения за пътуване:

10 от най-красивите езера в България (част 1)
10 от най-живописните екопътеки в България
10-те планински първенци на България: опознай родината отвисоко
10 язовира, подходящи за бягство през уикенда и не само
10 пълноводни водопада в България, които да посетим през пролетта
10 идеи за запомняща се ваканция в Гърция
Древните светилища в България (част 1)

Сподели

Shares

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведи твоят коментар!
Моля, въведи твоето име тук.