Ще ви разкажем за предшественика на днешните хижи „Бъндерица”. Тази история е пряко свързана с първото изкачване на връх Вихрен (Ел-тепе), осъществено на 28 юни 1914 година от царската природонаучна експедиция. Участници в изкачването са цар Фердинанд, синовете му Борис и Кирил, бъдещият академик Иван Буреш и Константин Байкушев – човекът, който откри и разчете годините на най-старото иглолистно дърво в България.
Възхитен от хубавата природа, от мириса на черната мура и от успешното изкачване на Ел-Тепе, цар Фердинанд нарежда на Константин Байкушев, който по това време е началник отделение на горите при министерството на земеделието, на мястото на техния бивак да се построи сушилня за семена от черна мура.
И така нещата тръгват. Байкушев от своя страна разпорежда на разложкия лесничей да се изработи план и отдаде на търг строежът на сградата. Търгът е обявен и срещу сумата от 1000 лева се печели от Лазар Икономов, който още същото лято започва работа. По същото време общината започва работа и върху пътя от Банско до сушилнята.
Вижте още: Хижа „Бъндерица“
Самата сушилня е солидна каменна постройка, разположена на 60 кв. м, на 1770 м н.в. Планът предвижда едноетажна постройка със стая за сушене, стая за горския стражар, кухня и стая за гости /царска стая/, поради което често и дълго време сушилнята се среща и като „Царската хижа”.
Строителството върви бързо и в края на лятото на 1915 г. постройката е готова и работи на пълен оборот, дори и през войната. Същевременно работи и като хижа. Краят на войната обаче я заварва в тежко състояние. Дали от хората или от бурите, но вратите, прозорците и покрива са разбити, а самата постройка занемарена.
След две-три години сушилнята отново е поправена с общински и горски средства, като се назначава и платен стражар. А когато след 1926 г. в Банско се основава Туристическо дружество „Елъ-тепе”, стопанисването на сушилнята се предоставя на дружеството и официално се нарича хижа ”Бъндерица”.
След година дружеството извършва значими поправки – като например покривът се прави от галванизирана ламарина, която да издържа на всички капризи на времето. Надстроява се с още една таванска стая, а в отделна пристройка се изнася кухнята.
През 1931 г. във всички стаи, определени за нощувка, се поставят тюфлеци. При тези ремонти хижата е могла да побере до 35 души.
Вижте още: Историята на хижа „Безбог“
През по-активните летни месеци хижата се отдава под наем на човек, който изпълнява ролята на хижар. Така х. Бъндерица бързо намира добър прием и се разраства, което води до днешното положение, което на мнозина е познато.
Е, това успях да изровя. Ако някои от вас знаят повече нека го съобщят. Така с ваша помощ ще можем да попълним някои празноти не само за пиринските хижи, а и за всички други, градени от 20-те до 40-те години на миналия век, с малко средства, много труд и много, много ентусиазъм.
От това, което намерих в пожълтелите страници на двете туристически издания „Български турист” и „Млад турист”, за себе си открих, че горската сушилня е първата постройка, която е давала подслон на туристите в Пирин, а след 1926 г. става и първата официална хижа, отворила врати за туристи в Пирин.
доц. Сандю Бешев
