Пролетният сезон в Хималаите

И какво да очакваме от алпинистите Боян Петров и Атанас Скатов

 
0

На 10-и април Боян тръгна за Катманду. Той си е поставил една много трудна и сериозна програма, каквато до момента не е имал в плановете си. В общи линии някои от вестниците, радиата и телевизиите дадоха кратки съобщения. От позицията, която имам в статистиката на българския алпинизъм, си позволявам да продължа с малко по-конкретни пояснения.

Боян трябва в тази година да атакува три осемхилядника и два седемхилядника. Първият връх, към който той се насочва, е Шиша Пангма – 8027 м, които му отреждат последното място в голямата класация на надоблачните върхове.

Шиша Пангма
Снимка: summitpost.org

Нека припомним, че през 1993 г. върхът бе цел на Йорданка Димитрова и Борислав Димитров. Тогава те се включват в експедицията на италианеца Ренато Моро, но достигат само до 6300 м. Лошото време ги задържа много време в базовия лагер, а когато то се стабилизира, времето за престой вече бе изтекло.

През 1999 г. на 1-ви май към Шиша Пангма тръгват Дойчин Василев и д-р Карина Сълова. Двамата достигат до Централния връх /8008 м/, което обаче не е достатъчно изкачването да се зачете, най-вече, когато се отчита за спечелване на „Хималайската корона”. Това налага българи отново да стъпят на Шиша Пангма и то само и единствено на Главния връх, на 8027 метра. Ако това направи Боян, България вече ще стане носител на това най-значимо отличие. Този успех пък ще позволи веднага да бъде предадена за печат книгата „И България с хималайската корона”. Текстът на бъдещата книга е мой и в нея всеки българин, направил опит за изкачване на осемхилядник, ще намери място. Най-значимо ще бъде за тези, които са успели, за останалите ще бъде отбелязан кой докъде е стигнал, защо не е успял – лошо време, заболяване или просто не е имал сили. Целият снимков материал, който ще бъде поднесен в книгата, също е много подробен и е на Боян Петров. Вероятно е книгата да излезе под съавторството на двамата.

Веднага след Шиша Пангма, Боян ще тръгне към Еверест от север. Или от най-ниския, използван за аклиматизация, ще се прехвърли на най-високия ат 14-те гиганти.

Еверест

След кратък престой в България, той ще отлети за Памир, където трябва да се справи с двата памирски върха  – Победа /7439 м/, на който той не е бил, и на Кан-Тенгри /6995 м/. За неговата височина, с помощта на бившия държавен треньор по алпинизъм на СССР, Владимир Шатаев, мисля, че бяхме достатъчно точни в предишния ни материал. Категорично – на този връх не му достигат 5 метра, за да се числи към седемхилядниците. Боян е бил един път на този връх, но сега ще го изкачи по друг маршрут. С тези две изкачвания Боян ще стане носител на друго високо отличие – „Снежен барс”, което към настоящия момент притежават 15 българи.

Хан Тенгри
Снимка: peakfinder.ru

В есенния сезон на Хималаите Боян планира и има разрешение за Чо Ойю /8201 м/. На този връх вече са били 8 българи, но на Боян му е необходимм за индивидуалната му класация на „Хималайската корона”. При успех, това ще бъде нещо, което никой алпинист не е правил в една календарна година и за короната ще му остане само Лхотце /8516 м/ или първият български осемхилядник. Лхотце е плануван за следващата година.

Не по-малки са намеренията и на вегана Атанас Скатов. В разговора с него той заяви, че първата му цел е изкачването на Чо Ойю, но в алпийски стил – без междинни лагери, без кислород /Наско до сега е ползвал живителната сила на допълнителния кислород/ и без шерпи.

Втората му цел е отново Еверест. Както вече знаем през 2014 г. той за първи път стъпи на 8848-те метра от север. През 2017 г. за втори път бе на Еверест от юг. 

„Все още нямаме българин с три изкачвания на  първия връх. Искам да го изкача за трети път и то без кислород, без шерпи и в алпийски стил” – добави Наско.

Считам за излишно да споменавам, че Скатов е веган и се стреми да стане първият веган в света, стъпил на всичките 14 осемхилядника, но го блазнят и някои други екстремални изкачвания.

По наши сведения тази година Еверест ще бъде цел на още няколко българи, но за тях „когато му дойде времето”, както казваше един български цар.

   

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведи твоят коментар!
Моля, въведи твоето име тук.