Локации с кауза: Кресненско дефиле

 
2

Кресненското дефиле е район с изключително високо биологично разнообразие, важен миграционен коридор и защитена Натура 2000 зона. Освен това, Кресненското дефиле е зона, обект на множество наболели дискусии и въпроси, които в продължение на години не могат да намерят своите отговори. За да научим повече, обърнахме се към човека, който може би в най-голяма степен е обвързан с мястото и е запознат с конкретните му проблеми и вариантите за тяхното разрешаване – алпинистът, зоолог и природозащитник Боян Петров. Как вижда бъдещето устойчиво развитие на района, споделя Любомир Попйорданов, председател на Българската асоциация за алтернативен туризъм.

КРЕСНА: Основни факти за дефилето

Дължина около 18 км
Надморска височина средна 475 м, минимална 240 м / максимална 1000 м
Климат субсредиземноморски
Температури средногодишна температура = 13°C

брой дни с температури над 5°C = 290 дни годишно

Слънчева радиация най-висока в България
Валежи 550 мм годишно

 

Кресненското дефиле е:

  • Биологично най-богатият район в България – установени са над 3300 вида (1/10 от видовото богатство на България), но вероятно в района се срещат повече от 4500 вида животни
  • Естествен биокоридор за наземни миграции и прелети от север на юг, изток и запад и обратно
  • Убежище на много ендемични и субендемични видове животни и растения
  • Защитена зона по NATURA 2000 BG000366 Кресна-Илинденци
  • Орнитологично важно място BG0002003 Кресна
  • Херпетологично важно място „Кресненско дефиле“

В границите на дефилето попада и резерват Тисата(574.5 ха). Въпреки малката си площ, резерватът заема водещо положение в страната по брой гнездещи птици. С регистрираните 103 вида, „Тисата“ изпреварва орнитологично много богати резервати като „Атанасовско езеро“ (с 62 гнездещи вида) и „Сребърна“ (с 54 вида), а дори и природни паркове („Рилски манастир“ – 97 вида, „Шуменско плато“ – 90 вида) и национални паркове като „Рила“, където са регистрирани да гнездят 99 вида птици.

През Кресненското дефиле преминава европейския транспортен коридор Е79. Според изследвания проведени през 2003 и 2013 г. за смъртността на пътя вследствие на трафика, е налице огромно намаляване на числеността на загиналите на пътя гръбначни животни:

Група 2003 2013 Notes
Земноводни 375 (12%) 14 (7%) 27 пъти намаление
Влечуги 1822 (57%) 76 (36%) 24 пъти намаление
Птици 215 (7%) 38 (18%) 5,7 пъти намаление
Бозайници 759 (24%) 85 (40%) 9 пъти намаление
Общо жертви 3171 213 19 пъти намаление

Според направената оценка през 2003 г., това са само минималните бройки за жертвите по този път. Реалното число вероятно е не по-малко от 9000 гръбначни животни за шест месеца.

Локации с кауза - Кресненско дефилеКРЕСНА: Минало и настояще

автор: Боян Петров

В дефилето попаднах за първи път през пролетта на 1989 г. По това време се интересувах основно от змии и гущери и вече бях чул за славата на това място като едно от най-богатите в България. Автомобилният път криволичеше както и сега през цялото дефиле, но беше малко по-тесен от сегашния. Москвичи, зазки, жигули и газки бръмчаха напред-назад по асфалта и черните пътища в района. Основният начин за транспорт в дефилето обаче си беше влакът и каручките с магаренца. Пътнически и бързи влакове минаваха в двете посоки на всеки 2-3 часа, а хора с торби и инструменти слизаха и се качваха от всяка спирка. Композициите се теглеха от дизелови локомотиви и свирките им огласяха цялото дефиле. На всеки няколко километра от ж.п. линията имаше малки кантончета, и денонощно сновяха по линията кантонери с фуражки, които се грижеха за почистването и охраната на ж.п. трасето. Всички ниви и лозя по склоновете се работеха активно и навсякъде се виждаха хора с мотики. Километри пътеки, черни пътища и просеки бяха отлично проходими, поддържаха се редовно и по тях непрекъснато преминаваха местни жители, ж.п. работници и рибари.

Независимо от големия човекопоток, в дефилето беше бъкано с животни и зоолозите просто се побърквахме как на толкова малка площ може да има толкова много видове. Най-висока численост от всички видове се наблюдаваше около р. Струма и до 100 метра нагоре по склоновете. От 1990 г. започнах да пътувам редовно с влак или на стоп до дефилето. Седем години лових прилепи и събирах данни колко и къде точно живеят. През 1997 г. защитих дипломната си работа върху разнообразието и състоянието на тази група в дефилето. Зимата на 1998 г. изкарах като войник в поделението в Кресна. Всяка събота и неделя изхождах пеша цялото дефиле, научих и най-тайните пътечки в района и събрах много нови данни за най-различни животни. Стана ми ясно, че докато цялата страна е под снежна покривка, животът в пролома не замира, защото на юг от средата му сняг почти не се задържа. През 2001 г. с колегите от Националния природонаучен музей и Института по зоология обобщихме всички налични дотогава данни за фауната и флората и установихме, че спрямо площта си, Кресненското дефиле е районът с най-високо биологичното разнообразие в цяла България.

Локации с кауза - Кресненско дефиле
Боян Петров, Кресненско дефиле, 1996 г.

28 години по-късно, Кресненското дефиле е все така зелено, но инфраструктурната мрежа е коренно различна. Ж.п. линията е електрифицирана и на ден преминават едва по няколко почти безшумни влака, от които почти никой не слиза. Кантоните за поддръжка седят полуразрушени, а кантонери в тях отдавна няма. Голяма част от нивите и лозята в дефилето са напълно изоставени и някои от тях са обраснали до неузнаваемост. Хора с мотики се виждат веднъж седмично и то ако знаеш къде да ги търсиш. Пътеките въобще не си личат, черните пътища са едва видими, а просеки няма въобще. Каруци вече отдавна няма, а добитъкът в дефилето се изчерпва с няколко кози глави на две-три места.

Най-голямата промяна, която силно бие на очи, е автомобилният път. Добре асфалтиран и отлично маркиран с вертикална и хоризонтална сигнализация, пътят Е-79 си остава единствената бърза връзка по долината на р. Струма от Кулата към София. Потокът от коли и тирове е толкова силен, че през уикендите пресичането на пътя от пешеходци е почти невъзможно. Биоразнообразието е в относителен разцвет по склоновете, но е силно оредяло покрай пътя-убиец, който е станал почти непроходима бариера за локални миграции.

Локации с кауза - Кресненско дефилеОт 2014 до 2016 г. в дефилето са регистрирани > 170 катастрофи с 15 yбити и 82-ма ранени. От януари до май 2017 г. в дефилето са загинали 3-ма, а са ранени над 17 човека.

Подобни цифри ги забравяш до една минута, след като ги прочетеш, но ги запомняш за цял живот, ако станеш част от тях. Черната статистика плаши, с времето нараства все повече, започваш да се вглеждаш и да забелязваш детайлите, които обикновено не се виждат от масовия зрител. Защо умират всички? Няма ли изход, решение, алтернатива? Защо се бави решението? Кой е виновен?

Освен хора и съдби, в опит да стигнат до живителната вода на р. Струма, всяка година на пътя загиват и хиляди редки змии, гущери, сухоземни и водни костенурки, таралежи, диви котки, белки, видри, лисици, сънливци, прилепи и десетки видове птици. Цифрата на унищожените редки видове безгръбначни животни сигурно надхвърля половин милион екземпляра само за летните месеци. Годините минават, а броят на загиналите расте ли, расте.

Данните за смъртността, събрани през 2013-2014 г., показват два сценария – (1) силно намаляване на фауната около пътя поради многогодишно мачкане и газене; или (2) поръчково изпълнено наблюдение, т.е. виждаш умрели животни, но не ги записваш. Намалението на жертвите в сравнение с 2003 г. е от 5,7 до 27 пъти! Какво става? Почти излиза, че пътят НЕ оказва влияние върху фауната? Така ли е?

Обединени около идеята са спрем тази месомелачка, от поне 20 години всички хора и организации, участващи в коалицията „Да спасим Кресненското дефиле“, повтаряме едно и също ясно послание:

„Единственият възможен вариант за спиране на смъртността и спасяване на уникално високото биологично разнообразие в дефилето е изнасянето на ЦЕЛИЯ транзитен трафик ИЗВЪН дефилето!“

Локации с кауза - Кресненско дефилеВ момента в МОСВ има внесена Оценка за въздействие върху околната среда (ОВОС) на почти всички варианти. От месеци властите ни убеждават, че “…когато едното платно е долу, а другото – горе, това е нaй-балансираното решение с най-малко нарушения на околната среда. В дефилето двойно ще намалее движението, а цялата Кресна ще бъде опазена”. В края на месец май, министърът на регионалното развитие дори каза, че „…по технико-икономически и финансови критерии е избран вариантът половината от трафика да остане в дефилето“.

Да, ама НЕ! Проведените изследвания и прогнозните трафик-модели показват, че ВСЯКО друго решение, освен пълното изнасяне на транзита, ще има частичен и временен ефект – както за животните, така и за катастрофите. Алтернативи като разделяне на потока, повдигане на лентите, строеж на стени и тунели, които се предлагат от вече 10 правителства, само ще намалят за известен период жертвите. Скоро след въвеждане в експлоатация и успоредно с увеличаване на трафика, смъртността постепенно ще започне отново главоломно да се покачва.

Трябва ясно да се разбере от всички, че единствените две възможни алтернативи за изнасяне на транзитния трафик от дефилето са –

(1) Дълъг тунел в склоновете на Малашевска планина;

(2) 4-лентов път на ниските склонове на Пирин над дефилето.

След като инженерите почти успяха да ни „убедят“, че тунелът е невъзможен вариант (скъп, сеизмологично опасен, високо радиационен и т.н.), възможен остава само Вариант 2.

Колкото по-скоро пътните ни политици разберат, че лот 3.2 „Кресна“ трябва да премине изцяло с път и виадукти на изток от дефилето, толкова по-бързо ще се пристъпи към инженерно проектиране и строеж. Само така рязане на лентички за завършването на АМ „Струма“ ще може да се случи до крайния срок – 31 декември 2022 г. Ако не стане, лошо – ще се наложи да връщаме парите на ЕК. Не само за лот 3.2, а за цялата магистрала!

Локации с кауза - Кресненско дефилеКРЕСНА: Визия за бъдещето

автор: Любомир Попйорданов

Всяка магистрала променя из основи социално–икономическата карта на един регион, пренарежда неговата демография и приоритети. Магистралата А3 вече е неизбежна, тя е необходимост. Трафикът трябва да бъде изцяло изведен от Кресненското дефиле и отведен „нависоко“, защото това отговаря на визията на един магистрален път, който не трябва да преминава през населени места и трябва да търси своята най-­безопасна за местното население проекция. Съществуващият първокласен път не може да се развие успешно в еднопосочен трилентов път от тип магистрала. Такова решение само би задълбочило проблемите в дефилето и ще доведе до нови катастрофи: ще държи като залог местното развитие и живота на местните хора. Недопустимо е с пари на ЕС да се способства за задълбочаването на проблема и превръщането на един плодороден и възхитително красив български край с бъдеще в една от хилядите транзитни артерии на Европа. Строенето на магистрали може да донесе и развитие не само за спечелилите обществени поръчки, но и дълготрайни положителни ефекти за местните общности и бизнес, ако то е направено с визия за бъдещето и в диалог с местните хора.

Визия за Кресненското дефиле – slow drive, slow travel, slow food, автентични изживявания по южния туристически път на България. Превръщане на 25 км път в емблематичното Кресненско дефиле във витрина на най-­доброто, което България може да предложи като културни традиции, кухня, вино, земеделие, интелигентно предприемачество и качествен туризъм.

  • Нова спирка на влака – където стартира рафтингът;
  • Нова спирка на влака при Стара Кресна и Ощава бани и цялостно обновяване на гара Симитли и Кресна, а по-надолу и спирка, която комуникира с винените пътища към Рожен и Мелник;
  • Поставяне на препятствия за изкуствено ограничаване на скоростта на съществуващия път и на съответните пътни знаци;
  • Развитие на двупосочна велоалея на разстояние от пътя или със специални ограничения, които да гарантират безопасност и спокойствие на пътя за велосипедисти;
  • Развитие на зони за предлагане на туристически услуги: къщи за гости, креативни къмпинги, занаятчийски работилници, дегустационни за местни продукти – ­ мед, сладка, билки, сирене, кисело мляко, пазар за свежи зеленчуци и плодове, реализирани на място, като продукти с доказан местен произход, от зона Натура 2000, буфер на парк световно природно наследство;
  • Развитие на иновативни атракции – настанявания в короните на дърветата над реката;
  • Атракции, интерпретиращи местното природно наследство;
  • Школа/терен за съвремено изкуство;
  • Превръщане на съществуващи овчарски пътеки в пешеходни и свързване на коритото на реката със селата в Малашевска планина, Огражден и Пирин;
  • Интегриран подход в развитието на 5-те общини и обединението на техния икономически и административен капацитет – Илинден, Струмяни, Кресна, Сандански и Петрич.

Ако искате да подкрепите кампанията “Да спасим Кресненското дефиле” – вижте повече на kresna.org/get-involved.

Локации с кауза - Кресненско дефилеКРЕСНА: Какво още?

Освен богато био разнообразие, Кресненското дефиле предлага и множество възможности за практикуване на спорт и активно време сред уникалната природа на района. Най-познат и популярен е, разбира се, рафтингът и каякингът по Струма – занимание, което от години става все по-популярно и привлича стотици хора да опитат вкуса на реката. По друга река в района на дефилето – Влахина, рафтингът може да се комбинира с каньонинг по дълъг 2.5 км маршрут, преминаващ през пет водопада. По поречието на Струма има и множество пещерни галерии, подходящи за проучване. В района има и множество маршрути, подходящи за пешеходен и вело туризъм. Вариантите са с продължителност от няколко часа, достигащи в природни забележителности в близост до Кресна, до целодневни преходи, свързващи се с маршрути в Пирин. В допълнение, след изморителен ден по пътеките или в лодките, около Кресна има няколко минерални басейни – в близост до село Ощава, които с малко повече късмет ще са ви за лично ползване.

Статията е част от брой ЛЯТО 2017 на Списанието. Търсете го в началото на всеки нов сезон, четири пъти в годината, в спортните магазини, книжарници, големите търговски центрове, разпространителската мрежа в цялата страна и всички обекти на ОМV, Lukoil, Eco и Shell, както и по репове и супермаркети в България. Ако сте пропуснали предишен брой, не се притеснявайте – свържете се с нас и ще го получите на преференциална цена. Или просто се абонирайте, толкова е лесно.

Лято 2017

2 КОМЕНТАРИ

  1. Абсолютно едностранчива статия!! Използва се името на един велик алпинист за не дотам ясни цели!!! Споменато надве натри колко са човешките жертви и се набляга на фауна и флора ! Нито една дума за съпътстващи други не по маловажни проблеми!! Ето някои от тях : Изчислихте ли колко са и материалните щети от инцидентите? Знаете ли колко по скъп ще е варианта през планината? Колко повече гориво ще изгаря при качване и слизане от планината и колко повече газове ще се отделят?? При пробиване на нов път по податливи на ерозия голи склонове няма ли да пострада природата в пъти повече? Нали знаете че сегашния път не може да се затвори-длъжни са да има алтернатива на аутобан? Тоест само ще се разтовари частично трафика ,но ще го има!!И още едно-хора които непрекъснато са с досег с опита на алпийските страни /като цитираните по горе/ Нима не са виждали пътища с тунели отворен път, със заградителни съоръжиния,с къси тунели позволяващи преминаване над тях! Или не са виждали път на колони? Та аутобана през “Бренеро” функционира от 1975 год почти 80% на колони!!За съжаление има и един друг интерес! Бихте ли ми цитирали ,освен отсечката зад с Кривина толкоз изписани мнения за 18 км път ???

  2. Благодарим всички Ние за прекрасните неща споменати в тази статия,но лично Аз и месните жители не можем да кажем ,че Змии,влечуги,земноводни и птици са осеяли Кресненското Дефиле ,като някаква Морга,както я представяте вие.
    Всъщност Кресненското Дефиле е Убиецът на много човешки съдби и продължава да бъде такъв благодарение на хората пишещи и печелещи много пари от това,без да имат всякакви скруполи .
    Тук веднага трябва да Уведомя ,тези много знаещи и “Загрижени” Любители на
    Животните,но не и на човешкият живот,че споменатите видове животни обитават нашият край не само в дефилето.
    Водата от която се нуждаят не съм виждал да я пият от отровената Отдавна река струма.Проснатите птици на асвалта За Съжаление са заместени от многото Човешки трупове по същият.
    Господа Така наречени Природозащитници-Бъдете истински и незалагайте повече човешки животи,за сметка на вашите парични хонорари!PLEASE!
    ПИША ТОВА ОТ СТРАНА ИЗВЪН ПРЕДЕЛИТЕ НА РОДНИЯТ МИ ГРАД ,ЗАЩОТО ЗАРАДИ ПОДОБНИ ИНТРИГИ ФИЛМИ ,СЕ РЕШИХ ДЕЦАТАМИ ДА СА НА ПО-СИГУРНО МЯСТО.
    ИЗВИНЯВАМСЕ АКО НЯКОЙ СЕ ПОЧУСТВА ЗАСЕГНАТ,НО ТОВА Е МОЕТО МНЕНИЕ И АЗ СЪМ ГОТОВ ДА ГО ЖАЩИТЯ ПО ВСЯКО ВРЕМЕ.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведи твоят коментар!
Моля, въведи твоето име тук.