Парапланеризъм в Етиопия

 
0

Специални благодарности на Николай Йотов, който беше наш водач!

Както можете да се досетите, парапланеризмът в Етиопия не е най-популярния спорт, но пък страната предлага добри летателни терени. Добре е човек да има опит, за да лети там, защото условията са трудни. Обикновено се излита от ръбовете на платата, които често са терасовидни, а пък това предизвиква ротори (движещи се кръгообразно въздушни маси, които правят крилото нестабилно, дори нелетящо). Повечето стартове са на около 3 000 метра над морското равнище. Облачните бази достигат повече от 4 000 метра.

Нашето приключение продължи две седмици като изминахме около 2 000 км в двете посоки от Адис Абеба (столицата на Етиопия): до Национален парк Симиен на север и с леко отклонение на изток до град Лалибела. Пътувахме с микробус и имахме местен шофьор – Амануел, който се грижеше за това да стигнем до стартовете, прибираше ни от местата, на които сме кацнали и денят му приключваше, когато ни остави в поредния мотел по пътя ни. Това удоволствие ни струваше 100 долара на ден, без горивото. Обиколихме около 5-6 различни старта като най-отличаващите се бяха три.

Стартът в град Дежен е малка тераса. Може да се облита ръба на цялото плато или с повече опит и късмет да навлезеш навътре, над платото.

Парапланеризъм в Етиопия
Град Дежен, пилот Николай Йотов/Снимка: Ира Кюрпанова

На този старт децата много ни се радваха. Говорихме си, жестикулирахме (трудности в езиците), смеехме се. Попътувахме още и след около седмица се върнахме отново в Дежен. Докато се приготвях да излитам, чух няколко пъти много тихо името си, а когато се обърнах – около 20 деца изпаднаха в истинска истерия и крещяха с пълна сила – Ира, Ирааа. Велик момент, не ме бяха забравили! Истината е, че ние бяхме тяхната атракция – нещо като кино и театър събрани в едно.

Парапланеризъм в Етиопия
Снимка: Ира Кюрпанова

Най-интересното място за летене беше в Национален парк „Симиен“, където и до сега летенето е забранено. Единствените пилоти, които са летели там са от Ред Бул. След дълги преговори с управителите на парка водачът ни Николай Йотов (последните 4-5 години всяка зима лети в Етиопия) се беше договорил и нашата група да литне в парка. Когато стигнахме до „Симиен“, отговорниците за парка все още се чудеха дали да ни разрешат да направим така исканият полет, но след около 2 часа преговори и леко сбиване между гидовете (всички искаха да се грижат за нас) ни назначиха трима човека охрана с автомати Калашников и още двама, които само щяха да наблюдават случващото се, плюс нашия местен водач. На тези хора им платихме и бяха назначени не да пазят нас от животните, а да пазят животните и парка от нас.

Парапланеризъм в Етиопия
Охраната в НП Симиен/Снимка: Ира Кюрпанова

Намерихме подходящо място за излитане. Охраната беше все още скептично настроена, но когато излетя Ники настана оживление, всички вече изглеждаха в добро състояние на духа. Неусетно стана обяд и вятърът на старта стана много поривист, предизвикан от силни термики (топъл поток въздух, който се откъсва от нагрятата земя и се издига във височина). Това предизвика и единственият инцидент за цялото пътуване, който нанесе сериозни щети на крилото на един от пилотите, но той остана невредим.

Парапланеризъм в Етиопия
Малък инцидент/Снимка: Ира Кюрпанова

С общи усилия и изключителна помощ от местните хора свалихме крилото, без да повредим електропреносната мрежа. Полетът над парка беше едно от най-вдъхновяващите неща, които съм преживявала.

Парапланеризъм в Етиопия
Поглед над НП Симиен/Снимка: Ира Кюрпанова
Парапланеризъм в Етопия
НП Симиен, пилот Николай Йотов/Снимка: Ира Кюрпанова

Следващият много интересен старт се намира над град Лалибела, който е известен с уникалните, изваяни в скалите църкви. Удоволствието да полетиш над тях е невероятно.

Парапланеризъм в Етиопия
Лалибела, пилотНиколай Йотов/Снимка: ира Кюрпанова
Парапланеризъм в Етиопия
Стартът в Лалибела/Снимка: Ира Кюрпанова

Огромно оживление имаше на всеки старт, през който минавахме и още повече на местата, на които кацахме. Прекарвахме часове с местните, което беше доста интересно, имайки предвид, че не говорят много английски. Почти навсякъде хората бяха добре настроени и нямахме проблеми. Имаше безброй смешни моменти и винаги малко страх от неизвестното.

Най-подходящото време за парапланеризъм в Етиопия е от средата на ноември, началото на декември до края на февруари, началото на март. В по-голямата част от страната храната не е богата, но никога няма да останеш гладен. Никога не поръчвайте „фър-фър“ – това е храна, останала от други клиенти! Минерална вода се продава навсякъде. Шоколад се намира трудно и е скъп. Необходима е задължителна ваксина за жълта треска. За да се извади виза, паспортите и таксите се пращат в Швейцария. В Адис Абеба и на север по високите плата почти няма комари, няма и малария. Освен хиени, крокодили в Сини Нил, които не видяхме, и маймуни други диви животни няма. Не очаквайте много от хотелите и мотелите. Много често, почти навсякъде спират водата и душът се превръща в голям лукс. Етиопия е място, което наистина те вади от зоната на комфорт. Безкрайно впечатляваща и те кара да се чувстваш като истински приключенец.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведи твоят коментар!
Моля, въведи твоето име тук.

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.