На хотел с безброй звезди: семейство Стефанови

 
0

Сподели

0Shares
0 0

Според тълковния речник, бивакът е място извън селище с палатки, предназначени за временно ползване от военни или туристи. За тези хора обаче бивакът е мястото, където намират удоволствието от почивката и приключението, където предизвикват и търсят лимита на възможностите си, където се събират с цялото си семейство, за да прекарат малко време наистина заедно и където се раждат спомените им.

Семейство Стефанови Фотограф: Яне Голев
Семейство Стефанови Фотограф: Яне Голев

ЦЯЛАТА ФАМИЛИЯ: СЕМЕЙСТВО СТЕФАНОВИ

Всичко започва с една кофа и взета назаем палатка. Годината е 1985-а. Капка и Пламен решават да пробват къмпинга като алтернатива на хотелите по българското Черноморие. Причината – по онова време на почивка се е ходило с пакетни карти, в които закуската, обядът и вечерята били под час, а това се оказва „мисия невъзможна“ за семейство с две малки деца. 30 години по-късно те, синът им Оги, неговата съпруга Зори и дъщеричката им Мати с усмивка си припомнят безбройните и леко абсурдни случки през дългия им къмпингарски живот.

За тях това е начин да избягат от шума, стреса и работното ежедневие. Веднъж открили къмпингуването, единодушно споделят, че няма как да ги накараш да влязат в хотел. Е, случвало се е, но практиката говори, че няма да повторят. Свободата и спокойствието, което им дава почивката сред природата, в дома, който сами са си „построили“ и с мерак са надграждали през годините, няма сравнение.

„Търсиш как да ти е по-удобно, и всяка година оборудването расте и се усъвършенства… в началото нямаше откъде да си купиш туристически стоки, оборудването идваше от чужденците, които си тръгваха от къмпингите“, спомня си Капка, показвайки ми един от най-функционалните и компактни шкафове, които някога съм виждала. Ушила го е сама, а в него има място за всичко – четките за зъби, чиниите, вилиците, лъжиците, немските чаши за кафе от нейното детство, изобщо абсолютно цялата къмпингарска посуда, за която човек може да се сети. Представлява голямо парче плат, с много и различни по големина джобове. В единия си край се прикрепя към горната рейка на палатката и така се опъва до земята. Оги го нарича „джобовете“.

За първата си сгъваема маса с четири стола разказват, че след като се запалили по бивакуването, цяла година събирали стотинки да си я купят. На почивка винаги тръгват с две палатки и две маси – една кухненска и една за хранене. Нещо много практично, което Капка открила с годините опит е, че е по-лесно да сготви храната предварително и да я затвори в буркани. Така си спестява готвенето през първите няколко дни.

Важен елемент от оборудването им е платнището за сянка, а тъй като палатките пропускат вода, винаги имат със себе си и найлон, който използват като покривало. Завали ли, всички се събират в палатките – играят се карти или пък се четат приказки на децата. Походни легла, спални чували, шалтета, легени, брадва, лопата, соларни лампи и лампи с акумулаторни батерии, сгъваеми маси и столове, комарници и още много други старателно подбирани през годините пособия – дълъг списък, който всяка година поема своя път към най-различни кътчета на страната. И така от една кофа, която и до днес използват, до цяла стая с оборудване.

ВИЖ ОЩЕ: Историите на останалите къмпингари, главни герои в статията “Бивакуването или на хотел с безброй звезди”

Спомените им ги връщат далеч в годините, когато за да има място в колата за цялото къмпингарско оборудване, изпращали палатките по влака, а всяко нещо в трабанта си имало строго определено място. Случвало се е даже да пренареждат всичко, защото нещо не било подредено правилно и съответно нямало място за останалия багаж. Дори днес, когато трабантът е заменен от по-нова и голяма кола, всяко тръгване си е ритуал, а когато пристигнат, първото нещо, което се вади от багажа, е кафеварката и котлона – да се поздравят за добре дошли, да изпият по едно кафе и чак тогава вече се захващат за работа.

Нещата, без които не тръгват, са тенджерата под налягане и въдиците на Пламен. И как иначе – има ли вода и риба, и те са там. Един от любимите им райони за бивакуване са Родопите и като цяло българските язовири. За морето Капка и Пламен казват, че вече не ходят, защото в планината намират прохладата и уединението, което търсят от почивката. Оги и Зори пък обичат плажовете по нашето Черноморие, но обещах да не издавам кое е тяхното любимо място – за Мати то се казва „нашето море“. Успяват да си отделят между една и три седмици за къмпинг, като в най-добрия вариант разделят времето между морето и планината.

И въпреки различните си предпочитания през последните години, цялото семейство признава, че най-приятно им е, когато са заедно.

Статията “Бивакуването – на хотел с безброй звезди” е част от брой ЛЯТО 2015 на Списанието. Ако сте го пропуснали, свържете се с нас и ще го получите на преференциална цена. А за да не пропускате брой в бъдеще – най-добре се абонирайте.

Списание 360°, Лято 2015

Сподели

0Shares
0 0

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведи твоят коментар!
Моля, въведи твоето име тук.