7 върха: Пунчак Джая

 
0

Доцент Сандю Бешев е един от хората дали най-много на българския алпинизъм. Наричан Кръстникът на върхове и Хроникьорът на българския алпинизъм, той има изкачени над 500 върха на три континента. В серия от материали от рубриката “7 върха” в 360mag доц. Бешев ни разказва за някои от най-популярните и притегателни за алпинистите върхове в света. Става въпрос за континенталните първенци. „Севън съмитс съмитър” (Покорител на 7-те континентални първенци”) или „Колекцията на богаташите” е една от големите цели за много алпинисти и авантюристи. Денали (Маккинли), Винсън, Елбрус, Аконкагуа, Килиманджаро, Пунчак джая и, разбира се – Еверест са седемте най-високи върха на седемте континента. Освен тях трябва да се отбележат и Косцюшко в Австралия и Монблан в Европа. За всички тези върхове, историята на първите им изкачвания, българите, стъпили на тях, любопитни факти и истории – за всичко това ни разказва доц. Бешев в своята поредица от статии. Началото бе дадено с Новия свят – връх Маккинли, който неотдавна беше преименуван на Денали. Следващият първенец в поредицата е Джая – най-високият връх на най-малкия континент “Австралия – Океания”.

Севън съмитс съмитър
Снимка: pathtoeverest

ДЖАЯ и СУКАРНО

Това са имената, под които е познат най-високият връх на най-малкия континент „Австралия – Океания“. Но, нека преди да започнем самото изложение, изясним значението на споменатите в заглавието имена. Това според нас се налага, тъй като за този връх и остров Нова Гвинея се знае твърде малко.

Името Сукарно върхът получава след 1963 година, когато революцията в този край, предвождана от д-р Сукарно побеждава и той става президент. (Позната история от близкото минало – върховете Ленин, Сталин, Г. Димитров, В. Коларов…). Години по-късно, когато след военен преврат д-р Сукарно бе свален от власт, върхът е преименован в Джая (Победа, Победители, Слава) е официалното име на върха, но по-рядко споменавано сред алпинистите.

За местните племена споменатите по-горе имена не означават почти нищо, защото за тях върхът е „МАЙКАТА ЗЕМЯ“. Е, нищо чудно за една страна като Нова Гвинея, където се говори на повече от 1000 езика…

И така. Годината е 1623-а. От продължителното околосветско плаване към Европа се завръща големият холандски мореплавател Ян Карстенс. Преминавайки край бреговете на о-в Нова Гвинея, той забелязва в далечината голям планински масив, побелял от сняг. Когато Карстенс се завръща в страната си той споделя сензационното видение. Никой обаче не му вярва и не само това. Мнозина дори го осмиват. Та как толкова близо до екватора – само на 4 градуса южно може да има снежен връх, колкото и висок да е той.

Пунчак Джая. Снимка: the-earth-story
Пунчак Джая. Снимка: the-earth-story

Откритието, което Карстенс съобщава, потънало в пълна забрава. Едва 287 години по-късно на това съобщение отново се обръща по-сериозно внимание, защото една английска експедиция потвърждава неговата достоверност. Въпреки това едва през 1936 г. под ръководството на А. Х. Клоейнс специална холандска експедиция изследва обстойно планината, без обаче да направи опит за изкачването на проблемния връх. Причината за това е високата около 800-метрова и почти отвесна южна стена.

Експедицията открива по южните склонове на пирамидалния връх не само сняг, но и ледникови образования на въпросния връх. Както е известно в този географски пояс не по северните, а по южните склонове се задържат снежните и ледени участъци.
По време на експедицията са направени редица изследвания в това число и измерване на неговата височина. С тогавашните измервателни уреди и все още недостатъчния опит на измервателите, височината на върха е определена на 5029 метра. Тази височина се запазва дълго време и такава тя влиза в много карти, учебници и други географски издания. Днешната височина от 4884 метра е измерена в началото на настоящия век и се приема като най-меродавна, защото съвременните измервателни уреди рядко грешат, а и с новата си височина връх Джая си остава най-високият островен връх в света, най-високата точка между Хималаите и Андите, и разбира се – най-високият връх на континента.

Пунчак Джая (4884 м), Астралия и Океания

Върхът се намира на територията на остров Нова Гвинея – вторият по големина остров на планетата след Гренландия, заемащ площ от 829 200 кв.км, при дължина 2000 км и ширина 700 км. От 1963 г., след политическите събития в тази част на островната държава, върхът попада в западната му половина и е под влияние на Индонезия, като официално се нарича Ириан Барат или западен Ириан. По принцип островът е високопланински, защото от запад на изток по средата на острова като „гръбнак“ преминава 1800-метрова планинска верига. Най-висока планинската верига е в западната му част с масива Снежните планини, където е и най-високата точка на острова и континента – 4884 метра.

Пунчак Джая
Снимка: Panoramio

ПЪРВИТЕ НА ДЖАЯ

Първият опит за изкачване на върха, както вече стана ясно, е направен през 1936 г. от холандска експедиция. Тогава Антон Клоейнс, Жан Дожи и Франц Визел се изкачват на един от трите съседни върха, без да установят кой все пак е най-висок. Поради лошото време и неточната информация въпросът около успеха на тази експедиция е неясен. Ясно е само едно – върхът Карстенс не е изкачен. Първото, потвърдено от всички правила изкачване на върха, е осъществено на 13 февруари 1962 г. – от международна експедиция, ръководена от прославения първопокорител на „Стената на смъртта“ – Айгер Хайнрих Харер. Негови партньори в битката за пирамидалния връх участват още англичаните Ръс Кипакс и Фил Темпъл, както и холандецът Берт Хюйзенха. Името на Харер се свързва не само с алпийските му подвизи, защото той е и отличен скиор, автор на редица бестселъри, сред които и филмирания роман „Седем години в Тибет“ за пребиваването му в този затънтен край на света, когато Харер става един от най-доверените хора на Далай Лама.

Въпреки многобройните алпийски подвизи, които Харер има по различни краища на света, той дава предимство на изкачването си на връх Джая. Ето как самият той определя това си признание: „По северната стена на Айгер исках да изпитам силите си, в Хималаите – да се срещна с нетрадиционни хора, а в Нова Гвинея намерих всичко това на едно място“.

"Тролей" на Пунчак Джая. Снимка: maxresdefault
“Тролей” на Пунчак Джая. Снимка: maxresdefault

Въпреки че, от 7-те континентални първенци Пунчак Джая е най-нисък, той не отстъпва на нито един по трудност, дори много от тях превъзхожда. Пунчак Джая предлага от всичко по много. По пътя към върха алпинистите са принудени да преминават пеша около 110 км през джунглата, където често валят проливни дъждове и оцеляването е равносилно на късмет. Пътят до подножието на върха преминава през селцата на местните племена, за които и до днес се твърди, че си похапват и човешко месце. За да изкарат някой и друг цент, туземците често устройват засади, изсичат и поваляват огромни дървета, с които препречват пътя на алпинистите, пазарят се с водачите за цената на преминаването на експедициите през земите им и в това те винаги успяват.

Човек, живеещ в района на Пунчак Джая. Снимка: wikipedia
Човек, живеещ в района на Пунчак Джая. Снимка: wikipedia

Още през 1623 г., когато Карстенс описва снежното си видение, той не пропуска да охарактеризира и обитателите на тези области. Описва ги като варвари, които се хранят с мръсни и вонящи корени, а до вкусната риба дори не се докосват. Ходят голи. Мажат лицата и телата си с черна боя. Не знаят стойността на златото, среброто и медта, независимо, че точно там се намира най-голямата златна мина в света – „Грасберг“. Именно тази мина в последните години създава големите трудности на алпинистите при подхода им към базовия лагер. Допреди няколко години кандидатите за върха са ползвали превозно средство и самият път до мината, която е съвсем близо до подножието на върха. От това са се възползвали през 1992 г. и българските алпинисти Николай Петков и Владимир Нешев. От тази превилегия обаче няма възможност да се ползва веганът Атанас Скатов, който през 2014 г. стана третият българин, изкачил този връх. Този път вече е забранен за алпинисти и въобще за хора, нямащи общи интереси с мината.

Златната мина
Златната мина „Грасберг“

КОСЦЮШКО

Тук трябва да отдадем заслуженото и на още един много популярен връх, който дълги години носеше короната на „Континентален първенец“ на Австралийския континент. Неотдавна обаче географите сменят своето мнение и приемат, че Австралия не изчерпва напълно понятието „Океания“ и решават, че е напълно резонно в това понятие да влизат и редица големи отдавна потънали острови. Земи, които преди милиони години са образували един общ континент, включващ днешните държави Австралия, Нова Зеландия и въпросните индонезийски острови. При това положение австралийският първенец Косцюшко със своите 2228 метра отстъпва мястото си на връх Карстенс, за който бяха адресирани предишните ни слова.
Говорейки и пишейки за континеталните първенци нямаме право да не отделим внимание и на първоначалния първенец Косцюшко. Неговото първо по-мащабно изследване е проведено в периода 1838-1843 г. от полския изследовател граф Павел Стшелецки. Стшелецки напуска страната си по време на Полското въстание от 1830-1831 г. като се преселва в Англия. Година по-късно заминава за Австралия. Установява се в Сидни и се заема с геоложки изследвания, като в края на 1839 г. открива златни находища в Югоизточна Австралия. На 15 февруари 1840 г. прави и първото изкачване на най-високия връх на Австралийските Алпи, на който дава името на своя знаменит сънародник генерал Тадеуш Косцюшко, сражавал се за независимостта на САЩ (1776-1783 г.), а през 1794 г. ръководи Полското въстание срещу руското господство.

Косцюшко (2230 м), Австралия. Снимка: ozbc
Косцюшко (2230 м), Австралия. Снимка: ozbc

ГОЛЯМА И МАЛКА СЕРИЯ

Като признат за най-висок връх на континента Австралия в първите години на движението „Севън съмитс съмитърз“ много от кандидатите изкачват именно този връх. Когато изборът пада на връх Джая много от алпинистите предпочитат да изкачат и новия първенец, а организаторите на движението въвеждат понятието „Голяма и малка серия“. Голямата обхваща безпорните върхове – Еверест (8848 м) за Азия, Аконкагуа (6962 м) за Южна Америка, Маккинли (6193 м) за Северна Америка и Килиманджаро (5985 м) за Африка. Първенецът на Антарктида Винсън (4892 м) все още не бе открит, а кавказкият първенец Елбрус (5642 м) измести първенеца на Алпите Монблан (4807 м), но за тях повече когато представяме първенеца на Европа.

Пунчак Джая. Снимка: indparadis
Пунчак Джая. Снимка: indparadis

БЪЛГАРСКИТЕ ИЗКАЧВАНИЯ

Поради далечината на този връх от България, значителните средства за това удоволствие и трудната организация до този връх са достигнали само трима българи. Както споменахме по-горе през 1992 г. до върха достигат Николай Петков и Владимир Нешев от софийския алпийски клуб „Планинец“. Заедно с тях с намерение да се изкачи на именития връх е и Кирил Тафраджийски от същия клуб, но поради ужасните бюрократични порядки в Джакарта и едномесечното висене пред кабинетите на редица столични ведомства нервите на Кирил не издържат и той се завръща в България без дори да направи опит за изкачването на върха.

Атанас Скатов
Атанас Скатов на Пунчак Джая

Веганът Атанас Скатов от Сливен няма тези проблеми, защото е включен в международна комерсиална експедиция. Неговите проблеми обаче са не по-малко, но от друго естество – дългият 110-километров преход през долини, реки, превали без път и пътеки, проблемите с туземното племе и непрекъснатите поройни дъждове. Поради това след изкачването на върха, Наско споделя, че самото му изкачване е било по-скоро почивка, в сравнение с подстъпите до подножието му.

Пунчак Джая. Снимка: edugeography
Пунчак Джая. Снимка: edugeography

ВИЖ ОЩЕ: Всички статии от поредицата “7 върха” са тук.

   

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведи твоят коментар!
Моля, въведи твоето име тук.