Личности от историята на българския алпинизъм: Борислав Йорданов

Първият българин с диплом за висше телесно възпитание

 
1

Борислав Йорданов – първият българин с диплом за висше телесно възпитание, първият българин участник в Зимна олимпиада, един от основателите на Висшето училище за телесно възпитание /днес Национална спортна академия/, член на БОК.

Борислав ЙордановКогато на 19 ноември 1929 г. бе учреден Българският планински клуб /БПК/, приеменуван малко по-късно в Български алпийски клуб /БАК/, под № 17 в списъка бе записано името на Борислав Йорданов, а срещу него добавено – студент, спортист. Само това е останало като спомен от Борислав Йорданов за днешните планинари, скиори, алпинисти. За първия българин с диплом за висше телесно възпитание.

Роден на 7 декември 1908 г. в София, Борислав Йорданов отрано свързва живота си със спорта. Поради това съвсем не е случаен фактът, че през 1927 г. именно той печели конкурса и стипендията на Министерството на просвещението за следване в Немското висше училище за телесно възпитание в Берлин. Там той се специализира главно в два вида спорт – тенис на корт и ски. Съгласно правилата, по онова време, студентите на всички европейските страни, в това число и той, в края на следването си е трябвало да разработват и защитават определена научна теза. За такава нашето момче избира  „Проект за реформа на системата за телесно възпитание в България”, която блестящо защитава през 1931 г. Точно тогава той прави и първните си стъпки в алпинизма и то не къде да е, а в сърцето на Алпите. В редовете на българския алпинизъм бъдещият спортен педагог влиза с изкачените си три много престижни върха – Щралхорн /4200 м/, Римпфитхорн /4202 м/ и Алалинхорн /4037 м/. И трите със значително по-голяма височина от родния ни Мусала /2925 м/.

Освен с алпинизъм, Борислав Йорданов много активно се занимава и със ски спорт. Дори на Зимните олимпийски игри през 1936 г., проведени в германския град Гармиш-Партенкирхен, той e един от тримата българи участници. Там Борислав се състезава в комбинацията, където от 66 участници се класира на 30-о място в спускането, а на слалома в първия манш заема 42-ро място, но във втория отпада. Години наред той е член на Българския олимпийски комитет /БОК/.

Завърнал се в България, първият ни дипломиран спортен педагог работи неуморно, за да предаде знанията и уменията си придобити в реномирания берлински университет. А когато през 1942 г. у нас се създава Висшето училище за телесно възпитание, той е сред основателите и съвсем естествено е точно на него да бъде поверена една от водещите катедри – „Теория на телесното възпитание”. С голяма любов той не само преподава знанията си на студентите, но разработва множество научни трудове и написва няколко учебни помагала и книги, между които – „Общо ръководство за телесно възпитание на учителя” /1936 г./ и „Същност на телесните упражнения” /1943 г./.

Въпреки активната му преподавателска и научна работа, новото следвоенно ръководство на Висшето ни училище не му присъжда никакви научни степени и звания като доцент или професор, докато такива са раздадени на „по-заслужили”. Нещо повече – по силата на закона за прочистване на висшите учебни заведения от „профашистки елементи” през 1945 г. той е отстранен от Висшето училище. И така първият ни дипломиран български специалист по телесно възпитание напуска преподавателската кадедра, за да стане … домакин и поддръжник на тенис кортовете в парка на „Свободата”. И не само това, той заедно със Стефан Попов, Васил Радев, Стоян Кеманаджиев, Пепи Енклиш и проф. Любен Пенев са изключени от редовете на БАК и трябваше да бъдат забравени.

Когато през 1979 г. българските алпинисти отпразнуваха своя 50-годишен юбилей Борислав Йорданов бе поканен на тържеството. В негова чест той уважи поканата и заедно с още 8 от учредителите смирено зае мястото си в деловия президиум. И това като, че ли бе всичко, което бе заслужил първият българин с диплом за висше физкултурно образование и един от активните 18 учредители на Българския алпийски клуб /БАК/.

Пишейки дисертационния си труд през 1976 г. за историята на българския алпинизъм, бях събрал снимките на 18-те учредители, за да ги публикувам. Тогава бях „посъветван” от научния ми ръководител да не правя това, защото някои от тях не биваше изобщо да се споменават, камо ли да им се публикуват снимките. Дълги години пазех тези снимки, като се надявах някога и те да видят „бял свят”. Едва през 1995 г., когато на книжния пазар се появи книгата ми „Върхове” – летопис на българския алпинизъм,те бяха публикувани. Една от тях – на Стефан Попов, намери място на страниците на в. Ехо още през 1990 г., когато проф. Тончо Жечев представи капиталния му труд „Безсъници”. Втората, на Борислав Йорданов, публикувах две години по-късно. Жалко, че и двете снимки се появиха толкова късно – когато и двамата вече бяха напуснали този свят. Стефан Попов на 20 октомври 1989 г. в Мюнхен, без да се завърне в родината си. А Борислав Йорданов ни напусна през 1990 г. Тях вече ги няма, но имената им ще останат на подобаващото им се място в бъдещата история на родния алпинизъм, защото те са в  онзи първи списък от 19 ноември 1929 г.

   

1 коментар

  1. Статията ми хареса и благодаря, че сте сложили снимката!
    От Протокол 1/25.06.1942г, “в присъствието на г-н министъра на народното просвещение, на първия академически съвет на Държавното висше училище по телесно възпитание, в присъствие на…редовните доценти г-н Борислав Йорданов…”
    :-) от името на единият- от петимата кандидатствали, 1942г., предложен да заеме ръководството на катедрата, но незаел-като обучен във вражеска държава 1937г,1938г, и въпреки че началото на образованието му- “Телесно възпитание” е 1931г-Женева.
    И двамата са изключително достойни личности, и съм сигурна, че са били и добри познати, вероятно и приятели!

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведи твоят коментар!
Моля, въведи твоето име тук.