Павел Делирадев: Възродителят на българския туризъм

Самобитен човек и турист с голям принос в развитието на туризма у нас

0
 

Сподели

Shares
На снимката: Павел Делирадев вляво

Да се пише за Павел Делирадев е много трудно. Трудността идва не от липса на данни, а точно обратното.

Данните за него са толкова много, че пишещия трудно би могъл да каже с малко думи това, което той е събрал в биографията си за своя 78-годишен живот. Приех поръчката да напиша нещо за него тъй като, готвейки дисертационния си труд „Принос към историята и развитието на българския алпинизъм”, често срещах неговото име. Та нали точно той застана на кормилото на българския алпинизъм в началните му години, когато 18-те ентусиасти се нуждаеха от неговия организационен опит. Ръководи БАК от 19 ноември 1931 до 16 ноември 1939 г., когато клуба търсеше своето място в живота.  Оттегли се за кратко, но веднага след Втората световна война отново застана начело на клуба, за да го поведе по нов път – пътя на масовизирането и повишаване на спортното майсторство.

Павел Делирадев е роден на 27 февруари 1879 г. в бунтовния средногорски град Панагюрище. Син е на опълченица Димитър Делирадев от когото наследява борческия си дух, любознателността и любовта към труда. В живота му се открояват два важни етапа – първият на работник /дърводелец/,учител,  студент /слушател в Софийския университет/, четник във ВМРО, а  вторият  е неговият зрял период – писател, научен работник, планинар, пътешественик и преди всичко изследовател.

След завършване на четирикласното образование в родния си град, Делирадев заминава, пеша, за гр. Русе, където учи столарство. После става свободен слушател в Софийския университет, където посещава лекциите по политическа икономия, философия, география и конституционно право. През 1894 г. става учител в с. Кованлък, Ихтиманско (днес е с. Пчелин и е към община Костенец),  където се запознава с Петър Орловски, който го ориентира към левите идеи, на които той остава верен до края на живота си.

Едва 19 годишен през 1898 г. Делирадев е делегат на V конгрес на БРСДП, който се провежда в гр. Ямбол. Поради липса на финансови средства пропътува пеша разстоянието от Русе до Ямбол, както на отиване, така и на връщане. Вследствие на преумората едва добрал се до Русе заболява от тиф и прекарва 6 месеца на легло. Лечението не върви добре и вместо подобрение състоянието му се влошава твърде много, че той получава парализа на краката. Лекарите са категорични – повече няма да може да се движи. Дори пребързано му издават смъртен акт… Делирадев е изключително упорит и превъзмогва всякакви усложнения. Оздравява и се връща в родния си град и то отново пеша. Там той открива дърводелска работилница – нали е учил столарство.

Панагюрище обаче се оказва тесен за борческия му дух и той се мести в София. Там се свързва с ръководителите на ВМРО Яне Сандански, Христо Чернопеев и Тодор Паница, където първоначално е секретар на Сандански, а впоследствие ръководител на собствена чета. През 1908 г. на конгреса на ВМРО той изнася основния доклад където поставя въпроса за Балканска федерация.

На снимката: П. Делирадев, Я. Сандански и Т. Паница

В началото на 20-те години на миналия век Павел Делирадев се отдава на туризма, където развива най-пълно възможностите си. На 23 април 1923 г. заедно с верния си приятел и спътник в планината д-р Пею Пеев организират и осъществяват масово зимно изкачване на балканския пъвенец Мусала, което влиза в историята на туризма като  първо зимно. Впоследствие се оказва, че години преди това на върха при зимни условия са се изкачили още няколко членове на ЮТС – Васил Кулев с група ученици /1915 г./, Любен Тодоринов с група самоковски и софийски туристи, както и цар Борис III /1919 г./.

ВИЖТЕ: Страници от историята: Как възникват годишниците на Българския планински клуб

Безспорна е заслугата му обаче при първото преминаване по билото на Стара планина от вр. Ком до нос Емине – най-дългият преход  в нашите планини. Това той прави през 1933 г. като по време на прехода Делирадев прави множество изследвания. Разговаря в местни жители, събира данни за живота, бита и нравите на планинските жители, голяма част от които боледуват от ендимична гуша. И това, което е най-важно, без да е леикар, той усява да открие причината за появата на тази болест. Едно откритие което се оценява много високо не само в България, но и в чужбина. Днес по този най-дълъг преход преминават стотици и хиляди българи не само при летни, но и при зимни услови, като се поставят и впечатляващи рекорди за бързина.

Негово дело е и изследване пътя на ботевите четници от Козлодуй до Околчица, благодарение на което днес  по този път преминавяат стотици участници от 7-8 до 80-годишни туристи. Пак той е този, който изследва и уточнява последния път на Васил Левски от родния му град Карлово до Голготата му в с. Къкрина. Поход, който и до днес се провежда с нарастващ интерес. Основен принос има и при изследване пътя на от Кървавото писмо от Копривщица до Панагюрище, както и пътя на четата на Георги Бенковски след разгрома на Априлското въстание.

Най-значими са обаче изследванията, които Павел Делирадев прави по трите най-големи наши планини Рила, Пирин и Стара планина. При всяко пътуване той си води записки. Разпитва местни жители за имена, легенди и действителни случки. Уточнява  имената на селища, местности и върхове преди идването на турците по нашите земи. Всичко това той описва в книги, брошури и пътеписи. Чертае карти, които по точност и днес не са загубили своето значение.

За щастие трудът му не е отива напразно, защото днес в Централния държавен исторически алхив грижливо се пази неговия фонд, който обхваща периода 1879 – 1957 година и се състои от 1500 архивни единици. Творчеството му е събрано в 56 различни труда, над 2500 научнопопулярни статии, поместени в над 80 централни и краеви издания. Освен посочените по-горе теми Делирадев се интересувал и от география, топография, история, археология, етнография. Във фонда му се съхраняват множество документи, наглед маловажни бележки за имена на хора с които е разговарял, изследвания за историята на църкви, манастири, местности, паметници. Въобще неговите интереси са всеобхватни. Той се интересува от всичко което среща не само по планинските пътеки, но и в планинските и подпланински селища.

Като участник в Балканската война той не е пропуснал да я отрази в своите бележки, където изразява своята гражданска позиция. Не остава безучастен и към участието на България в Първата световна  война. Много ценни за историята на туризма у нас са документите, свързани с историята и развитието на туризма у нас. Така например във фонда му се пазят събраните от него уставите на всичките туристически дружества от 1899 до 1945 г.  Там са и различни инструкции и правилници за образуването на туристическите дружества в България. Много материали има и за дейността на дружество „Алеко”, където той членува. Както споменах още в началото трудно е да се обхфане огроматна дейност на този туристически феномен, но не бива да се пропуснат капиталните му трудове „Витоша” /1926 г./, „Осогово” /1927 г./,  „Рила” в два тома /1928 и 1930 г./, пътеписите му, събрани в 5 тома – „Пътувания из България”.

Огромната му изследователска, опознавателна и практическа работа е оценена по достойнство и през 1950 г. съвсем заслужено е удостоен с високото държавно отличие „Лауреат на Димитровската награда”, с ордените „Червено знаме на труда”, както и ордена „Св. Александър” I ст., връчен му лично от цар Борис III. Награждаван е и с всички отличия на БТС, в това число и със званието „заслужил майстор на спорта”

На снимката: Паметна плоча на Павел Делирадев в родното му Панагюрище

За него: Димитър Осинин, негов приятел и спътник в планината.

Той държеше не на формата, а на същината.Чужда му бе модната туристическа екипировка. Ходеше с обикновени поизвехтели дрехи, с шаечни панталони, с избеляла от вятър и дъжд винтяга, понякога с леки гуменки и всякога с тежка раница: осигуровка срещу евентуални изненади.Нямаше бамбуков бастун като моя милост, а носеше обикновена права ляскова тояга с връзка в края за надяване на ръката. ”Той не беше турист само заради ходенето, а куелтурен турист, пътешественик”.

За себе си: „Моята цел не е била да печеля пари и слава, а да популяризирам науката и туризма. Сега са необходими посредници между науката и народа, за да стане тя достъпна за народните маси.Тази задача аз преследвах през целия си живот. С това разбиране аз издадох мойте популярни очерци и четива за красивата българска земя и още по-могъщите ѝ планини”.

В нашата ретро  рубриката „Страници отъ миналото“ пък можете да прочетете написаният от Павел Делирадев материал, посветен на народните поверия за рилските езера.

       

Сподели

Shares

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведи твоят коментар!
Моля, въведи твоето име тук.