В памет на алпиниста Ангел Петров

Доц. Сандю Бешев разказва за житейския път на алпиниста Ангел Петров

 
0

Изписвам тези слова, но не искам и не мога да повярвам. Но такива са законите Божии. Човек се ражда, живее, създава семейство, работи, спортува и си отива. Отива си, но не окончателно, защото оставя след себи си някакви следи, а за Ангел те са много и знакови.

Ангел Петров
Снимка: Сандю Бешев

Роден на 28 август 1933 г. в София, Ангел дава изключително много за развитието на българския алпинизъм. Той е един от тези, които поставиха началото на алпинизма в ДСО „Спартак”. В продължение на много години ръководи алинистите му във всички републикански летни и зимни алпиниади и траверси и това са най-силните години на тази алпийска секция.

В биографията на Ангел един действителен случай се разказва сред алпинистите като легенда години наред. По време на катерене на Северната стена на вр. Мальовица той пада от около 40-50 метра. Старото конопено въже, свалено навярно от някой простор, не издържа и се къса. Спасява го обаче малка снежна преспа в подножието на стената. Късмет! Но урокът за Ангел остава за цял живот. Случката никога вече не се повтаря и той продължава да се катери все по-високо и успешно.

В годините той осъществява редица сложни изкачвания по нашите планини, като е прокарал и множество премиерни маршрути. Ангел е един от най-ревностните защитници на скалното катерене и с много голям личен успех защитава тезата си. Участва в продължение на четири години /1954-1958 г./ във всички състезания от републикански, градски и клубен мащаб. През 1957 г. дори е републикански шампион  на свръзки, участник е и в първата задгранична визита на нашите катерачи в Румъния, където става един от авторите на спечелената купа „Дружба” През 1958 г. е и индивидуален шампион.

Ангел има и много сериозни изкачвания както в Алпите, така и в Кавказ, където най-значимото му постижение е успешното преминаване на Безенгийската стена през 1964 година, за което е удостоен със званието „заслужил майстор на спорта”. Участник е и в първото българско изкачване на връх над 7-те хиляди метра. На 13 август 1967 г. той бе един от шестимата българи, развяли родния трибагреник на пик Ленин /днес Авицена/.

Ангел Петров
Снимка: Сандю Бешев

Взема активно участие и в експедиция „Ношак-76”, за което е удостоен и със званието „заслужил треньор”. Двукратен носител е и на ордена „Червено знаме”, както и на почетния знак на град София.

В алпинизма попада почти случайно. В края на 40-те години с приятеля си Епи /Епрем Папазян/ се катерят на Лакатник съвсем аматьорски. Там те са забелязани от двете легенди на българския алпинизъм  – Енчо Петков и Цанко Бангиев, които ги насочват към истинския алпинизъм, на който той не изневери до последния си дъх на 6 ноември 2018 г.

Почивай в мир, Геле!

   

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведи твоят коментар!
Моля, въведи твоето име тук.