Напред, другари, смело

 
0

Сподели

0Shares
0 0

Докато минало и бъдеще спорят кому принадлежат правата над паметника Бузлуджа, и каква да е съдбата му, в настоящето той все по-често се превръща в игрална площадка за въображението

Пролет 2017

Не забравяй миналото си, гласи един от графитите на входа на Бузлуджа. Паметникът е изграден, за да могат “поколенията на социалистическа България и на комунистическа България да идват тук да се прекланят пред подвига и делото, да станат съпричастни с техните идеи (на Димитър Благоев и неговите съратници, бел.ред), с техните борби, с всичко това, което те направиха, и дадоха всичко от себе си, на своя народ”. Така твърди Тодор Живков в речта си по случай откриването му на 23 август 1981 г.
36 години по-късно споменът за Благоев е по-изчезнал дори от мозайките и рисунките, с които е било овековечено делото му във вече полу-напълно разрушения паметник (очевидно, думата овековечено не е на мястото си, след като не успява да устои на времето и половин век). Въпреки това, отвъд полемиките кой и дали да реставрира Бузлуджа, паметникът живее един свой собствен живот. Отвъд спомените за миналото и плановете за бъдещето, тук и сега той е преди всичко площадка за игра.
Игра за ума на едни, за други – игра на тялото, а за трети – на въображението. Или всичко това, вкупом. Маунтинборд, фрийрън, летене с парапланер, бейсджъмп, скейт, катерене, ски и сноуборд са само част от заниманията на хората, за които времето край Бузлуджа не се свързва с кебапчета и червени балони.

БУЗЛУДЖА В МИНАЛОТО

Строежът на паметника Бузлуджа започва през 1974 г и се финансира с дарения на стойност 14 186 000 лв.
Близо 6000 човека доброволци са участвали в строежа на паметника, а над 18 художника са редили ръчно мозайките по стените.
Средствата за строежа са набирани чрез продажба на марки, организирането на доброволни бригади и благотворителни кампании.
Официалното откриване на Бузлуджа е на 23 август 1981 г.
Паметникът е изграден в геометричния център на България, като в петолъчката на върха на пилона са били монтирани осветителни тела с мощност 150 КW и по проект светлината от тях е можело да се види от румънския бряг на река Дунав, а през нощта и в ясно време – от брега на Бяло море в Беломорска Тракия.
Визуално Бузлуджа наподобява Олимпийския Стадион в Монреал, както сграда на Гръцка православна църква в Уисконсин, САЩ, проектирана около 1955 г. от Франк Лойд Райт.

Бузлуджа
Кадър от филма Ruin & Rose

БУЗЛУДЖА В НАСТОЯЩЕТО
Паметникът най-редовно попада в класации „Най-красивите изоставени места в света“ на най-различни сайтове и предизвиква безспирен интерес сред туристи от всички краища на света с архитектурата си, призрачния дух, който носи и силната си прилика с летяща чиния, кацнала в нищото.

През 2001 г. Бузлуджа е старт за един от първите значителни рекордни прелети с парапланер за България, след като Димитър Михов-Мицо излита от върха с крило Sky Flare и изминава 188 км, преди да кацне в Перник. Полетите с парапланер са често срещано явление около Бузлуджа, тъй като площадката е удобна за излитане, а надморската височина от 1400 м предразполага към по-дълги прелети.

През 2009 г., освен традиционния конгрес на БСП, на Бузлуджа се провежда и Маунтинборд конгрес, като трасето за спускане използва ски пистата в близост.

Ски зоната на Бузлуджа е разположена от северната страна на паметника, и включва две малки писти, с дължина 600 и 300 м, обслужвани от влек паничка (по-дългата) и влек с ръкохватки (по-късата). В района има и трасе за ски бягане, което се поддържа от спортен клуб “Сърнена гора”, град Стара Загора. Около Бузлуджа, при наличието на достатъчно сняг, е подходящо и за фрийрайд спускания.

Бузлуджа
Райдър: Ани Манова; Фотография: Ивайло Попов

“Тази зима даде възможност да караме на места, за които от години си мечтаем, но рядко виждат достатъчно сняг. Бузлуджа беше именно едно от тях – по идея и ентусиазъм на Краси Стоянов. Стартирайки от паметника, рожба на тоталитарната система и следващ нейната съдба на тотална разруха, през бутиковия мини-курорт с две влечки от север на билото, и право надолу – около 1000 м денивелация през редки и стръмни букови гори в северен склон със слегнал, но все още пухкав сняг. А местните хора в селцето долу ни посрещнаха с “върят ли скити” – благо да ти стане на душата, като го чуеш тоя специфичен централно-балкански изказ.” – Ани Манова, фрийрайдър

Кадър от филма Ruin & Rose

Във вътрешността на паметника и района около него Бен Стургулевски и екипът на Matchstick Production през 2016 г. заснемат сегмент от филма Ruin and Rose: “Във филма светът е свършил, човечеството е изчезнало, останало е просто обвивка от това, което е било. Бузлуджа е нещо много подобно… разпадащ се символ на нещо, което вече го няма. Красиво, но разрушено. Но отвъд това, паметникът работи и в посока цялостната идея на филма – дори когато всичко е безнадеждно, можем да направим най-доброто с това, което имаме. Дори когато светът е свършил, все още има шанс да бъде възроден. Мисля, че идеята скиорите да използват това безполезно, забравено място, давайки му шанс за втори живот, проработи наистина добре. Трябва да правиш каквото можеш с каквото имаш, дори да не е много.” Повече за снимките на Бузлуджа може да прочетете в интервюто с Бен Стургулевски, публикувано в брой ЗИМА 2016.

Бузлуджа
Кадър от филма Ruin & Rose

Ruin and Rose не е първата международна продукция, снимана на Бузлуджа – през 2015 г., по случай 20-годишнината от създаването на ThirtyTwo там беше заснет филма 2032 на Videograss. Снимките бяха с участието на JP Walker, Joe Sexton и Benny Urban. Михаил Новаков, който беше фотограф на терен, разказва повече за това в интервю, публикувано в брой ЛЯТО 2015: “Изкефиха се много на мястото. Още с идването питаха дали можем да стигнем до там. Вътре има ръб, който за техните стандарти не е кой знае какво, но много се забавляваха да го карат. Самата Бузлуджа е интересно място, вътре се задържа много сняг и няма никакъв вятър. Те не бяха виждали такава архитектура и общо взето, не знаеха къде се намират. Шегуваха се, че трябва да дойдат на Бузлуджа с целия отбор и да заснемат интрото на филма в нашия космически кораб. Justin направо си представяше как идват с едно голямо крю и правят цялото нещо на сноуборд парк и заснемат интрото.”

Benny Urban 5-0, Бузлуджа (2015); фотография: Михаил Новаков
Benny Urban 5-0, Бузлуджа (2015); фотография: Михаил Новаков

Паметникът за пръв път става документирана видео арена за изява на фрийрънъри през 2013 г., след като на терен се развихрят Илко Илиев, Денис Ботев, Антоан Арабаджийски, Костадин Костадинов и Jorko Dee във видео, заснето за клип на песента “Bad case” на френската група CRCV. Илко се завръща на Бузлуджа през 2016 г., за да заснеме 2D – видеото, част от проекта Mixed Motion Project, повече за което може да прочетете в брой ЛЯТО 2017.

Бузлуджа
Кадър от Mixed Motion Project

В клип за Epic TV, заснет през 2016 г, Тим Хоуел и момчетата от Bona Fide правят BASE скок от върха на “антената” на чинията.

Владимир Иванов-Гибона влезе в галерия на XGames.com през август 2016 с кадър, заснет във вътрешността на Бузлуджа. Снимката е направена от фотографа Jussy Grznar, който казва, че мястото е „всичко, което някога съм си представял и повече. Архитектурата, мащабите и най-финият мрамор за каране на скейт.”

Снимка на Гибона в галерия на XGAmes
Фотограф: Jussy Grznar, райдър: Владимир Иванов – Гибона/Снимка: X Games

“Бузлуджа беше може би най-неочакваното от всички места, на които съм попадал по време на пътешествията си. Бяхме тръгнали от Вама Веке и имахме много малко време да стигнем до Истанбул, така че планът ни беше да караме право към турската граница. Тогава един от хората, с които пътувах, каза, че трябва да видим място, наречено Бузлуджа. След като бяхме карали през цялата нощ, точно по зазоряване пристигнахме на паметника. Без въобще да съм чувал за него преди това, беше невероятно и абсолютно неочаквано да се озова пред подобна изключителна структура, която просто си седеше там сама, сред хълмовете.

Като структура паметникът е невероятен – огромна, уникална сграда, в толкова невероятна среда. Снимките въобще не дават представа колко голям е всъщност, но когато застанеш под огромните надвесени каменни блокове, осъзнаваш размера. Дори във вътрешността, със старите изображения, които все още се виждат, в голямата зала, и със слънцето, което се процежда през дупките в дървения таван, това безспорно може би една от най-впечатляващите структури, създадени от човека, в света.” – Рос Търнър, пътешественик

Бузлуджа
Фотография: Рос Търнър / blacktaxiadventures.com

БУЗЛУДЖА В БЪДЕЩЕТО

Бъдещето на паметника е неясно – между плановете за реконструкция (за която няма държавни пари), присъединяването му към културното наследство на ЮНЕСКО (което няма как да стане, докато паметникът не е обявен като паметник на културата у нас), идеите за превръщането му в музей или пък за взривяването му, подобно на Мавзолея. А между желанието да бъде забравено изцяло миналото и визиите за трудно осъществимо бъдеще, времето тук и сега продължава да оказва своето влияние, превръщайки пространството в поле за изява на въображението. Където граници няма, нужна е само смелост и желание.

Статията е част от брой ПРОЛЕТ 2017 на Списанието. Търсете го от 10 април в спортните магазини, книжарници, големите търговски центрове, разпространителската мрежа в цялата страна и всички обекти на ОМV, Lukoil, Eco и Shell, както и по репове и супермаркети в България. Ако сте пропуснали предишен брой, не се притеснявайте – свържете се с нас и ще го получите на преференциална цена. Или просто се абонирайте, толкова е лесно.

Сподели

0Shares
0 0

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведи твоят коментар!
Моля, въведи твоето име тук.