По света с черното такси

 
0

Сподели

0Shares
0 0 0

Рос Търнър e шофьор на такси в Лондон, пътешественик и автор на снимката от корицата на брой ПРОЛЕТ 2017. Зад гърба си има 58 държави, с идеята да ги направи 100, преди да е навършил 40 години, а едно от пътешествията му по случайност го отвежда и до Бузлуджа.

Защо обикаляш света, улиците на Лондон не са ли достатъчно голямо приключение?
Със сигурност са приключение сами по себе си, но всъщност точно приключенската ми страна ме подтикна да стана шофьор на такси. Преди това работех в офис няколко години, обаче един ден просто напуснах и заминах за десет месеца в Азия. Когато се върнах, исках да правя нещо, което да е по-непредвидимо, което щеше да ми даде свободата да пътувам и в бъдеще. Карането на такси е добро само по себе си, но би ми се искало да съм пътешественик на пълен работен ден.

Какво те вдъхнови да започнеш да пътуваш?
Разказите на хора за далечни места и невероятни неща, които са видели и правили. Когато говориш с някой, който наистина обича да пътува, се вдъхновяваш да го изживееш и ти самият, или при мен поне беше точно така.

А какво би казал на хората, които винаги си намират извинение – нямам достатъчно пари, нямам достатъчно време, светът е опасен и непредсказуем и т.н.?
Няма по-добро време от сега, никога няма да станеш по-млад. Парите и времето винаги ще са фактор, и трябва да се съобразяваш с това. Но не е нужно да прекараш една година в Южна Америка, след което да заминеш на експедиция в Гренландия. Може да хванеш стоп до съседна държава, или да вземеш евтин полет до някъде в Европа и да прекараш няколко дни на ново място. Ако искаш да направиш нещо по-голямо, тогава планираш по-отрано, отказваш се от лукса и спестяваш. Колкото до опасностите, с изключение на няколко места, няма чак такава различка къде си – имаш еднакъв шанс да попаднеш в рискова ситуация, независимо дали си в Лондон, София или дори Техран. Стига да си умен, да не парадираш с притежанията си, да гледаш да не си на грешното място в грешното време, почти със сигурност няма да имаш проблеми.

Какъв е твоят предпочитан начин за пътуване?
Определено с кола. Пътувал съм с автобус през два контитента, и наистина няма нищо по-добро от това да можеш сам да решиш къде да отидеш и кога да тръгнеш, освен това е и много по-удобно.

Три съвета за другите пътешественици?
Винаги снимай повече, отколкото си мислиш, че трябва. Винаги имай втора средитна карта или дръж на скришно място малко пари в брой за спешни случаи (американските долари са обикновено най-добрия вариант). И винаги проверявай чаршафите за бълхи, преди да легнеш.

А кои са трите неща, без които не тръгваш на път?
Най-важното, шапка. IPod и камера.

Най-неочакваното място, на което си бил?
Сещам се за няколко, но може би най-неочакваното от тях беше именно Бузлуджа. Бяхме тръгнали от Вама Веке и имахме много малко време да стигнем до Истанбул, така че планът ни беше да караме право към турската граница. Тогава обаче един от хората, с които пътувах, каза, че трябва да видим място, наречено Бузлуджа. След като бяхме карали през цялата нощ, точно по зазоряване пристигнахме на паметника. Без въобще да съм чувал за него преди това, беше невероятно и абсолютно неочаквано да се озова пред подобна изключителна структура, която просто си седеше там сама, сред хълмовете.

Тоест не си имал никаква представа за историята на паметника? Как го възприе от абсолютно необременена гледна точка?
Да, за мен беше просто неочаквано отклонение по пътя, и нямах идея за историята му. Като структура е невероятен, огромна, уникална сграда, в толкова невероятна среда. Снимките въобще не дават представа колко голяма е всъщност, но когато застанеш под огромните надвесени каменни блокове, осъзнаваш размера. Дори във вътрешността, със старите изображения, които все още се виждат, в голямата зала, и със слънцето, което се процежда през дупките в дървения таван, това безспорно може би една от най-впечатляващите структури, създадени от човека, в света.

А коя е историята от твое пътуване, която няма да забравиш?
Първото, за което се сещам, се случи в Монголия. След като бяхме карали цял ден, стигнахме до юрта, в която живееше един механик, който поправи разваления ни ауспух и после ни покани да останем за вечеря. Това, което ни сервира, се оказа мармот – нещо като голяма катерица, забранен за лов или пък за ядене в Монголия. Това, което не знаехме, беше че е и един от най-големите преносители на бубонна чума. Малко след като заспах, се събудих от повръщане и разстройство. На другия ден имахме стотици километри, преди да стигнем до следващия град, през най-мъртвия, равен и гол пейзаж, и не преувеличавам, като казвам, че трябваше да спираме през 15 минути за тоалетна. На всичкото отгоре, едната от колите, с които пътувахме, се чупеше също толкова често. Без вода, без храна, на черен път някъде в нищото из Монголия. Беше един от най-трудните дни, които съм изживявал.

Мястото, където нямаш търпение да отидеш?
Бутан ми е номер едно в списъка в момента. Не срещаш много хора, които са били там, но всеки, с когото съм говорил, казва, че е най-невероятното място, от гледна точка на хора и недокоснат пейзаж.

Приключенията на Рос и неговото такси можете да следите на blacktaxiadventures.com, както и в инстаграм и фейсбук.

Най-важното нещо, на което те научи пътуването?
Когато бях по-млад, научих много за хората, отвъд тези, които бих срещнал вкъщи, и със сигурност ме научи как да бъда по-уверен. По-късно осъзнах привилегията на това да съм роден в западна държава, от гледна точка на възможностите, които имам. Нещата, които приемаме за даденост, са всъщност абсолютно недостъпни за много хора извън Европа.

А сега накъде?
Един уикенд в Рим, след което ще заведа таксито си на пътешествие от Лондон до Москва.

Брой ПРОЛЕТ 2017 на Списанието е пълен с идеи за пътешествия, вдъхновяващи хора и любопитни истории.

Сподели

0Shares
0 0 0

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведи твоят коментар!
Моля, въведи твоето име тук.