Коя е най-дълбоката пещера в света?

Тя достига 2223 метра в земните недра, а общата дължина на проучените ѝ галерии е 17,5 километра

0
 

Сподели

Shares
Пещерата Верьовкина
Пещерата Верьовкина / снимка: National Geographic

Питали ли сте се колко обичайно са дълбоки пещерите? И има ли такова понятие като средна дълбочина за пещера. За хората, които са влизали под земята само „с билетче“, където всичко е уредено и не си цапаш обувките, е доста трудно да си представят, че пещера може да е по-дълбока от 100-200 метра. Само че светът е широк и дълбини дебнат отвсякъде.

Оказва се, че има един планински масив в региона на Абхазия, Грузия, където се намират четирите най-дълбоки пещери в света. И не става дума за споменатите 200 метра. Първенецът сред тях, който държи рекорда за най-дълбоката пещера на земята, е пещерата Верьовкина, с дълбочина от 2223 метра. Тя има 17,5 километра обща дължина на проучени галерии.

Входът на пещерата се намира в масива Арабика в планинската верига Гагра, част от Западен Кавказ – един от най-големите варовикови карстови масиви в света. Геоложката структура на варовиковите скали, в комбинация с карстовите извори, са се оказали подходящата предпоставка за образуването на дълбоки пещерни кухини.

Точно там се намират и другите три най-дълбоки пещери в света. Верьовкина е следвана от Крубера-Вороня, с дълбочина от 2199 метра (23 км дължина на галерии), Сарма – 1830 метра (19,2 км дължина на галерии) и Снежная – 1760 метра (40,8 км дължина на галериите).

Начало на изследванията

Пещерата Верьовкина е открита през 1968 г. от спелеолози от Красноярск, които тогава успяват да се спуснат на дълбочина от 115 метра. През 1982 г. спелеолози от Московския пещерен клуб „Перово“ също започват изследвания там, а първата им експедиция достига 440 метра дълбочина.

Клубът преустановява пътуванията до Абхазия след 1986 г., но през 2000 г. експедициите биват възобновени и всяка следваща достига по-голяма дълбочина. През август 2019 г. е достигнато „дъно“ на пещерата – на 2112 метра под нейния вход.

Вижте още: Колкина дупка – най-дългата и най-дълбоката пещера в България (обновена)

Пещерата Верьовкина
Верьовкина (снимка: Пьотр Любимов)

Трудности в проучванията

Работата се оказа много трудна и коварна. Изследователите трябва да се спуснат хиляди метри по въжета и да пълзят през задръстени от вода и кал сифони. Пещерата се спуска почти отвесно и е пълна с кладенци с малки хоризонтални проходи. Започвайки от дълбочина 800 метра, водата, която тече през малки притоци, пръска вода през тесните проходи. Това прави пещерата изключително влажна. Влажността всъщност е 100% и с температурен диапазон от 4°C до 7°C, това означава, че всеки, който се спуска, ще изпитва мразовит студ. Колкото по-дълбоко навлизат изследователите, толкова повече им е необходимо, за да извадят изкопания материал на повърхността и толкова по-голяма е опасността от срутване, което може да бъде фатално.

Използвайки поредица от лагери по пътя, на членовете на експедицията са нужни повече от четири дни, за да достигнат терминалната яма на дълбочина 2223 метра. Отнема приблизително същото време, за да се върнат на повърхността, така че екипът трябва да прекарва поне седмица вътре, което е много дълго време за такава екстремна среда. Поради безкрайната нощ, пещерняците лесно нарушават биоритмите си, работят през нощта и спят през деня. За щастие комуникационните връзки с базата на повърхността им позволяват да се свързват с външния свят и да споделят актуализации за техния напредък.

Рискови ситуации

Проучването на пещерите крие опасности. А когато става дума за почти вертикалните галерии на Верьовкина, рискът е повече от голям.

Една от най-екстремните експедиции, организирана от спелеоклуб „Перово“, е през септември 2018 г. Тогава, като резултат от обилни валежи, долните камери на пещерата се наводняват, а екипът от пещерняци, под ръководството на Павел Демидов, към който се присъединява и британският фотограф Роби Шон, едва успява да се спаси.

Вижте още: На пътешествие в пещерата, която може да побере Боинг 747

Спасителна акция в пещера Верьовкина
Павел Демидов и двама души от екипажа, които трябва спешно да се евакуират / снимка: Роби Шон (involta.media)

В отдалечена част от масива Арабика в Западен Кавказ в Грузия, над 2000 метра под повърхността на Земята, екип от най-добрите международни пещерняци внезапно се сблъсква със ситуация на живот или смърт. Разполагащи с не повече от няколко минути, за да решат правилния курс на действие, в най-дълбоката част на най-дълбоката пещера в света, те трябва да изберат единствената опция, която гарантира тяхното оцеляване.

Намират се в най-ниската точка в пещерата. Сифонът. До тази експедиция никой не се е гмуркал в този сифон и никой не знае какво се крие отдолу. Това е най-дълбоката точка в най-дълбоката пещера в света! На -2212 м под земята. Водачът Павел Демидов се изкачва по въжето над двама пещерняци, плуващи в басейна на 12 метра по-долу. Силно течение, идващо от лявата страна, предполага, че може да има наводнен проход под повърхността.

Ситуацията става животозастрашаваща и секундите са от значение. Самият фотограф решава да зареже цялото си оборудване, на стойност хиляди долари, в утробата на пещерата, защото тежестта би му попречила да се изкачи навреме и щял да забави останалите. Той взима със себе си, само флаш картите от фотоапарата, на които са запечатани и единствените снимки от дълбините на Верьовкина.

Всички от групата успяват да се изкачат до един от междинните лагери, разположени във вътрешността на пещерата. В крайна сметка, всичко завършва благополучно, а изследванията на многобройните хоризонтални галерии на пещерата продължава до ден-днешен.

Вижте още: Да живееш с пулса на пещерите: Петър Трантеев – Хера

Ръководителят на експедицията, Павел Демидов, умира на 23 август 2020 г. в Абхазия, докато се спуска в неизследвана пещера отново в планинската верига Арабика, недалеч от Верьовкина. 49-годишният тогава мъж е убит от паднала голяма скала на дълбочина 305 метра. Трагичната му смърт е илюстрация за видовете опасности, пред които са изправени пещерняците по време на работата си.

Въпреки екстремните условия, изследователите продължават да изследват Верьовкина и други подобни пещери в масива Арабика за различни проекти по палеонтология, биология и микробиология. Някои пещерни организми могат да бъдат полезни за разработването на антибиотици.

Вижте още:
Най-интересните пещери в света – Част I
Най-интересните пещери в света – Част II

Сподели

Shares

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведи твоят коментар!
Моля, въведи твоето име тук.