Трябва ли да има финансиране за паша във високата част на планината?

Коалиция "За да остане природа" излезе с призив за регулиране на мярката "Пасторализъм"

 
0

Сподели

Shares

Природните паркове са защитена територия, а идеята на създаването им е да се осигури дългосрочна защита на естествените екосистеми на дадената територия, като едновременно се поддържат дейности като туризъм и земеделие, които да не замърсяват околната среда. Основният стремеж в този вид защитени територии е постигане на устойчиво развитие.

В общественото пространство отдавна се водят дебати по отношение на това какви дейности е целесъобразно де се извършват на защитени територии. Вярваме, че истината се ражда чрез плурализъм и обсъждане на различни гледни точки, затова представяме позицията на Коалиция „За да остане природа“.

Паша в Рила
Паша в Рила / снимка: zelenizakoni.com

Граждански организации призоваха Министерството на околната среда и водите да прекрати увреждането на алпийските пасища и езера причинено от т.нар. мярка за финансиране “Пасторализъм” в трите ни национални парка. Това стана в рамките на обществено обсъждане на доклада по екологична оценка на Стратегическия план за земеделие 2021–2027 г. До седмици министър Росица Карамфилова трябва да издаде становище по екологична оценка, което включва и въздействието на плана върху защитените зони от Натура 2000 мрежата.

Субсидиите по мярката “Пасторализъм” създават стимул животновъди да качват високо в планината в националните паркове повече едър рогат добитък и това оказва сериозно въздействие върху крехката екосистема там. Пашата в националните паркове трябва да продължи да бъде разрешена, но трябва да бъде премахната изкуствената финансова причина тя да се случва точно там. Учените и служителите на парковете са единодушни, че големият брой тежки животни в Рила, Пирин и Централен Балкан влияе негативно на дивата природа високо в планината.

Значителните отрицателни въздействия са описани както в доклада по оценка за съвместимост, така и в проекти на дирекциите на националните паркове. Те са:

  • липса на контрол върху животните и навлизането в територии, които не са разрешени,
  • струпване на животни около водоизточниците,
  • утъпкване и преизпасване на тревни местообитания и редки растения,
  • замърсяване на извори, реки и езера,
  • навлизане в резервати,
  • пречка за оптимално заемане на всички подходящи местообитания за дивата коза.

Извън въздействието върху природата туристите са свидетели на замърсяване и на туристическите пътеки. Важно е да се отбележи,  че тези въздействия са настъпили въпреки спазваните бройки за паша, съгласувани с дирекциите на националните паркове.

На практика мярката е създала изкуствен финансов стимул за вкарване в парковете на тежки животни като кравите, които не са подходящи за непродуктивните субалпийски и алпийски пасища.

Рила, яз. Бели Искър
Рила, яз. Бели Искър / снимка: Александър Ищев

Субсидираната паша в националните паркове води до нарушения на чл.21 на Закона за защитените територии, в пет негови точки. Конкретно това са забраните за: производствена дейност, внасяне на неприсъщи видове, намеса в биологичното разнообразие, нарушаване на естественото състояние на водни площи и техните брегове, замърсяване на водите.

Продължаващото увреждане на природните местообитания и местообитанията на видове е нарушение на Закона за биологичното разнообразие, който отразява изискванията на Директивата за природните местообитания. Редица решения по сходни казуси на Съда на европейския съюз казват, че „компетентният национален орган трябва да откаже да разреши разглеждания план или проект, когато съществува несигурност относно липсата на неблагоприятни последици за интегритета на съответната територия“. В конкретния случай данните са за обратното – сигурност за неблагоприятните последици.

Надяваме се компетентният орган да вземе правилното решение и да  не допуска възможността за нова наказателна процедура по Натура 2000 срещу страната ни.

Територии за пасища в България има достатъчно и е необходимо животновъдите да бъдат стимулирани да използват подходящите терени из цялата страна, а не да се скупчват всички пашуващи животни само в трите национални парка. Пасищата в националните паркове са под 0,5% от територията на страната, а възможности за паша има в над 50% от територията на България.

Важно е да се отбележи, че Коалиция “За да остане природа” подкрепя подпомагането на пашуването. Когато пашуването се прави с мярка, то предотвратява обрастването с храсти на ценни тревни местообитания. А подкрепата на животновъдите в страната ни е от стратегически приоритет, особено в контекста на сериозна икономическа криза и война региона.

Затова настояваме:

  • Министърът на околната среда и водите да не допусне мярката за финансиране “пасторализъм” да се прилага в националните паркове като изрази изрично това в становището по екологична оценка на Стратегическия план за земеделието, което предстои да издаде. Искрено се надяваме министърът да стъпи на неоспоримата експертната информация и да не се подаде на политическия натиск, който му се оказва.
  • Министърът на земеделието да премахне субсидиите за пашуване на селскостопански животни в трите национални парка, а вместо това в Стратегическия план за земеделие 2021–2027 г. да се въведат субсидии за пашуване на територията на цялата страна, с изключение на трите национални парка и алпийските пасища в останалите защитени зони. Предвид високата инфлация и стратегическото значение на животновъдството за страната ни, препоръчваме да се увеличи с 20% размерите на субсидии за пасищно животновъдство и с 30% размерите на субсидиите за пасищно млечно овцевъдство и козевъдство.

Вярваме, че по този начин ще бъдат опазени и интересите на животновъдите, и на обществото ще бъдат най- добре защитени!

Още по темата в тази статия.

За контакти:

  • Катерина Раковска, WWF България, krakovska@wwf.bg ,0886178373
  • Стефан Аврамов, Зелени Закони, 0877511577

В коалицията „За да остане природа в България” членуват Асоциация на парковете в България, Българската асоциация за алтернативен туризъм, Българското дружество за защита на птиците, Българското дружество по фитоценология – 2001, Българска федерация по катерене и алпинизъм, Българска федерация по спелеология, Българската фондация “Биоразнообразие”, Грийнпийс България, Екологично сдружение „За Земята”, Информационния и учебен център по екология, Народно читалище „Бъдеще Сега”, Сдружение “Агролинк”, Сдружение „Байкария”, Сдружение „Белият бряг”, Сдружение за дива природа – БАЛКАНИ, Сдружение „Природа назаем”, СНЦ “Зелени Балкани”, Сдружение „Природен Фонд”, клуб UNECO към Студентски съвет на СУ „Св. Кл. Охридски”, Софийско гражданско сдружение „Щастливеца”, гражданска група „Да спасим Иракли”, „Граждани за Рила” и WWF България. Коалицията е подкрепена от още над 50 организации, групи и инициативи.

Сподели

Shares

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведи твоят коментар!
Моля, въведи твоето име тук.