“По пътеката: от Ком до Емине”- 20 дни, събрани в двучасов нов филм за Е3

„Щастието е истинско само когато е споделено.“

 
0

Сподели

Shares
Ком-Емине
Снимки: личен архив

И това лято финишира – като авантюрист, тръгнал от Ком и видял Емине с последни сили. Емблематичният маршрут, привлекъл стотици по пътищата си, и тази година не направи изключение от към интерес, а някои дори успяха да създадат филм за него. Като Ивайло и Стелиян, чието пътешествие изгледахме с кеф и даже успяхме да надникнем в дневниците им, за да разберем повече за предизвикателството.

Иво и Стенли са дългогодишни приятели – срещнало ги желанието да опознаят българската природа и планините ни. Иво се определя като “от малък любознателен, обичащ движението”, докато Стелиян само това и чака – студент по кино в Шотландия, той е готов да запечата всеки момент, в който нещо се движи, случва се.

Ком-Емине
Снимки: личен архив

„Братовчедка ми Радост ми подари един малък и лек дневник, при това жълт – перфектен за носене и откриване в туристическата раница. Предполагайки, че ще се променя по Пътеката, реших първо да помисля и напиша кой съм аз. В дневника ми от самото начало на пътя, отговорът ми изглежда така: В самото начало на пътя, отговорът ми изглежда така: “Благодарен на всички, които са ми помогнали да бъда човека, който пише тук” , споделя Иво.

Стенли, от своя страна, твърди, че винаги е бил отворен към преживяванията на открито, но откакто се познава с Иво, започва сериозно да ходи по планините и да придобива все по-голям опит.

“Междувременно, открих страстта си към приключенската и пейзажната фотография, и всеки път, когато вървим нанякъде, фотоапаратът ми виси на рамото, готов за действие. Все по-често се опитвам да наглася пътуванията според времето на определеното място, така че да увелича шанса за добри кадри. Киното също е моя страст, която мисля, че си подхожда до голяма степен с планинарството.”

Ком-Емине
Снимки: личен архив

И понеже темата “Ком-Емине” винаги ни е вълнувала много и не сме спирали да любопитстваме по нея, ги попитахме лично за какво става въпрос и какво е да събереш две седмици в двучасов филм.

Как решихте да се впуснете в това предивикателство?

Стенли: В нас имаше глад за приключения. По това време основно бяхме обикаляли по Стара планина, което ни даваше някакво самочувствие да си помислим за Ком-Емине. Подготовката започна още от зимата. Какво ще ни трябва? Екипировка? Време? Кога точно да го направим – 20 дни не са малко.

Ком-Емине
Снимки: личен архив

Решихме, че времето за Е3 бе точно миналата година, докато още сме студенти и имаме свободно лято. Правихме програмата сами, търсихме къде има вода, къде ще спим, какво ще ядем –  нормалните неща… През месеците преди началото в нас се надигаше едно въодушевление дали ще се справим, дали не избързваме. Досега не сме били 20 дни в дивото. И то сами. Още в първия ден – Пловдив-София-пр. Петрохан-вр. Ком-Петрохан, усетихме, че не сме сбъркали.

Иво: Смятам че човек има нужда да се впуска в неща, които не знае как ще завършат. Особено ако мечтае за тях. Лично аз просто честно го пожелах. Почувствах го. Мисля, че и Стенли така, тоест заедно. Или пък просто му е дошло времето.

Пак според дневника: “На Е3 съм. Защото го чувствам, защото го мисля, защото го вярвам и избирам.” 

Ком-Емине
Снимки: личен архив

Стелиян, защо реши да документираш маршрута ви, каква беше целта ти?

Стенли: Първоначално идеята за филма произлезе от това, че ще бъде един много хубав спомен и за двама ни. С един филм много по-надълбоко може да се вникне в атмосферата на такъв тип приключение, отколкото само със снимки. Впоследствие вече мислите ми се насочиха към въпроса: А защо да не стане нещо по-голямо?

Започнах да гледам всякакви приключенски филми, включително и по Е3. Исках да видя какво е правено вече и какво не. Исках този филм да е различен от останалите и да предава чувството да си на Пътеката по възможно най-точния начин, с възможностите, които ние имахме. Определено имаше трудни моменти при заснемането, но, погледнато в перспектива, мисля, че всичко си струваше, даже съжалявам, че не съм направил още. Идеята, че филмът може да мотивира още хора да пробват да изминат маршрута, ме мотивираше през цялото време. България е красива и това трябва постоянно да се показва, защото е лесно да се забрави в сивото ежедневие.

Ком-Емине
Снимки: личен архив

Разкажете повече за филма?

Стенли: В „По Пътеката“ се разказва за преминаването на двама приятели по всеизвестния маршрут Е3, с всичките перипетии и забавления, които планината предлага на комеминейците. Филмът не е пътеводител, но може да ви вдъхнови и вие да се впуснете в подобно приключение. Остава за цял живот. Въпреки това, основната тема е приятелството между двама ни и как то ни е довело до местата, където сме били. „Щастието е истинско само когато е споделено.“ Джон Кракауер.

Иво: Истински е. Няма нищо фалшиво. И според мен това е най-добрият вариант за филм за Пътеката.

Както съм написал в дневника: “Маршрутът не просто се минава, както в живота не просто се оцелява. Целта е да се изживее!”

Ком-Емине
Снимки: личен архив

Да изминеш Ком-Емине без камера е трудно, камо ли с такава? С каква техника разполагаше, не ти ли беше тежка, как я съхраняваше от климатичните условия?

Стенли: Въпросът с техниката определено е интересен. Камерата и всичко покрай нея добавяше едни 20-30% към пълна раница. За щастие, явно съм бил в достатъчно добра физическа форма, за да не ми създава сериозни проблеми. Разбира се, имаше моменти, в които си мислех – защо ми е нужно това, с телефон не става ли? Става, но не е същото. Разполагах с много лек Canon фотоапарат, две малки обективчета, статив, микрофон и други малки, но важни допълнения като батерии, филтър, почистващи средства. За най-ценните неща имах малка фотографска чанта, която до известна степен е водоустойчива, но за всеки случай си носих и мини дъждобранче, с което да я увивам при буря. Чантата седеше в голямата раница, която също си имаше собствен дъждобран. Въпреки мерките, които бях взел, всеки път, когато ни валеше, аз се притеснявах повече за техниката, отколкото за себе си.

Ком-Емине
Снимки: личен архив

Кой беше най-приятният и най-трудният момент по време на минаването на маршрута?

Стенли: За мен лично най-трудният момент беше последният ден. Единствено тогава си помислих дали ще успея да завърша. Имах силна болка в стъпалото от мазоли, появиха се схващания. Реших, че ще е срамота да се откажа точно последния ден. Пък и филм снимам на всичкото отгоре, айде де!… Стискаш зъби и напред. През останалото време, като изключим скуката, която често ме обхващаше, чувството на свобода и силата да преминеш България по този начин пораждаха у мен и Иво едно приятно въодушевление, което не може съвсем да се опише. Трябва да се усети!

Иво:Най-хубавият ми момент беше в края на юли, на прага на август. Забравени от тогавашния „хижар“, с привършила храна тръгнахме по изгрев от хижа Лескова. По пътя срещнахме спътници и заедно стигнахме до месността „Зла поляна“, където има разнебитена къщичка, която принадлежи на говедарите от района. Те ни посрещнаха, сякаш са ни чакали – ракия, салата, добро настроение. Храна за тялото и душата. Продължихме, а на края на 13-часовия преход дойде подкрепа от приятел. Изкъпахме се на чешмата пред туристическата спалня и хапнахме царски. Подкрепата отпътува към работното си място в големия град, Стенли си легна в палатката, а аз останах под звездите. Почуствах, че разбирам живота по-добре. Усетих, че съм доволен от начина, по който съм избрал да го живея. Според дневника ми: „Щастлив!!!!!!“


Най-трудно
ми беше да осъзная колко хубаво нещо прави Стенли, докато правим и прехода. Подкрепях го още от началото просто защото това е неговото нещо. Оказа се, че не е така. Или поне не само. Филмът е и мой, и на всеки, който го гледа и почувства.

Гледайте филма “По пътеката: от Ком до Емине” тук:

Сподели

Shares

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведи твоят коментар!
Моля, въведи твоето име тук.