Вече ви разказахме за скоростния преход по „Ком-Емине“ на Петър Мичев и 10-годишната му дъщеря Рая. Двамата впечатлиха планинарската общност с постижението си, изминавайки 600-те км по билото на Стара планина за едва 16 дни.
Петър е на 41 г., програмист по професия, а Рая учи валдхорна в Национално училище по изкуствата „Добри Христов“ във Варна. Свързахме се с тях, за да разберем какво ги е вдъхновило и как са осъществили прехода. На въпросите ни отговори Петър:
Кога стартирахте и кога приключихте прехода?
Тръгнахме от х. Ком на 19.07.2025 в 7:00 ч. и бяхме на вр. Ком в 8:45. До Емине стигнахме на 03.08.2025 в 18:10 ч.
Какъв планинарски опит имате?
Рая е правила вече доста преходи с групи и приятели. Ходила е на организирани многодневни преходи в Рила, Пирин, Стара Планина, Странджа, Витоша, Средна Гора и Родопи. Изкачвала е няколко пъти вр. Мусала, вр. Вихрен, вр. Черни Връх, в. Богдан. Ходим редовно и на съботно-неделните походи с „Родни Балкани“ Варна и на горски разходки с приятели.
Как се справи Рая по „Ком-Емине“?
Рая се справи прекрасно. Нямаше мрънкане или моменти, в които да иска да се откаже, поне не и гласно. Трудни моменти винаги има, но успя да се пребори вътрешно с тях.
Какъв багаж носехте? Някой окозваше ли ви логистична подкрепа?
Носихме минимално количество багаж за нуждите ни. По 2 чифта резервни тениски, бельо и чорапи. По 1 дълъг панталон/клинче, 1 тънка вълнена блуза, и дъждобран, който играеше роля на яке и ветровка. Четки за зъби, джобно ножче. Носихме общо по 1,5-3 л вода, в зависимост от това колко вода щеше да има по пътя през деня. За храна имахме 2 буркана мед, орехи и малко сирене. Рая много обича да чете, така че взехме и kindle-а ѝ. Успя да прочете 3 книги по време на прехода.
Общо багажът ни варираше между 11 и 14 кг, в зависимост от това колко храна и вода носихме.
Разчитахме на хижите за основната храна и на 2 места (х. Узана и с. Козичино) получихме помощ от близки, под формата на допълнителна храна и диня (толкова много ни липсваше да ядем диня през целия преход!).
Как се зароди идеята за Ком-Емине? Имахте ли сигурност, че ще се справите?
Преди 2 години преминах от Ком до Добрила и Рая много се вдъхнови. Казах ѝ, че когато порасне малко, ще направим целия маршрут до Емине заедно. Тази година доста настоятелно поиска да направим прехода и преценихме, че е достатъчно подготвена, за да можем да го осъществим. Нямах сигурност, че ще се справим, когато потеглихме, но още първия ден видях, че Рая има физическите сили да се справи, а на третия видях, че ще има и психическите, след като успешно направихме дълъг преход от х. Тръстеная до х. Мургаш.
Рая от друга страна до последно нямаше сигурност, че ще се справи.
Какво мисли майка ѝ по въпроса?
Майка ѝ я подкрепяше през цялото време.
Споделихте графика си. Кой беше най-дългият преход? Кои бяха най-големите ви трудности?
Най-дългият ни преход беше от заслона на Хазим Горския до с. Козичино. Много ни беше налегнала носталгията по вкъщи и решихме, че си заслужава да преминем 65 км, за да спестим един ден. Носталгията по вкъщи ни беше най-голямата трудност. Последните дни се усещаше много силно, но мисълта, че след няколко дни се прибираме, ни крепеше.
Имахте ли лошо време?
Имахме късмета да хванем много хубаво време. Не ни валя нито веднъж, няколко пъти прикапа, колкото да ни охлади. На местата, където щеше да ни пече често, имаше облаци. Лошото време и дъждът винаги ни хващаха точно след като стигахме до хижа или подслон.
Кой ви посрещна на финала?
Посрещна ни майката на Рая, която извървя последните 3-4 км с нас.
Каква е следващата ви цел?
Засега целите ни са само да прекараме време със семейството и приятелите, които са ни залипсвали.
Вижте още: Две деца на 6 и 11 години изкачиха българските първенци на 39-те родни планини
